Решение № 464 от 02.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Перник, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20231720100420 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23, във вр. с чл. 22 от ЗПК чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9, т.

9а, т.

10 от ЗПК.

Образувано е по искова молба, подадена М. М. П., ЕГН ********** от с. *** против „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.С.Н..

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит № ***/*** г. по силата, на който ответникът му е предоставил сумата от 600 лв., а той се е задължил да я върне на 13 броя двуседмични вноски. Сочи, че в договора не е посочен размерът на месечния лихвен процент.

Твърди, че в чл. 11 страните са се съгласили заемът да бъде обезпечен с банкова гаранция или застраховка в полза на кредитора. За неизпълнение на това задължение в тридневен срок, е предвидена неустойка в общ размер на 409.63 лв. Тази неустойка е начислена по договора още преди изтичане на срока за предоставяне на обезпечението.

Ищецът е твърди, че е заплатил изцяло начислените суми по договора в общ размер от 1076.26 лв.

Счита, че същият е недействителен, тъй като не са изпълнени императивните изисквания на Закона за потребителския кредит. Сочи, че е изписан с шрифт по-малък от 12, че липсва методика за изчисляване на референтния лихвен процент на разходите и не е посочен лихвения процент и годишния процент на разходите. Твърди, че действителния ГПР се различава 1 от посочения в договора и е в размер на 716.84%, който надвишава максимално допустимия праг. Сочи, че действителният размер на ГЛП е 237.20%. Счита, че уговореното обезпечение няма за цел да обезпечи изпълнението на договорното задължение, а да осигури допълнително възнаграждение на кредитора. Сочи, че предвидената неустойка за неизпълнението му представлява неравноправна клауза и излиза извън предвидената в ЗЗД обезпечителна, обезщетителна и гаранционна функция на същата. Твърди, че по изложените съображения целият договор за кредит е недействителен, респективно недействителна е договорната клауза за неустойка. Затова по аргумент от чл. 23 от ЗПК плащането на същата е без основание и ответникът дължи връщането и.

Искането към съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 50 лв. представляваща част от цялата дължима сума от 409.63 лв., дадена без основание по недействителен договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 27.05.2022 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че не е надлежно легитимиран да отговаря по него, тъй като е прехвърлил вземането си към ищцата на 02.07.2018 г. на „Финанси Център“ ООД.

Сочи, че сключеният договор за потребителски кредит отговаря на всички законови изисквания и клаузите му не противоречат на императивни правни норми. Твърди, че клаузата за неустойка не представлява неравноправна клауза.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира съдебни разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се е явил и не е бил представляван.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован не е бил представляван.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество e неоснователен.

Съдът като обсъди приетите по делото писмени доказателства, в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното:

Не се спори между страните и е видно от договор за паричен заем № F9000***/*** г. и погасителен план към него, представляващ приложение № 1, че на 07.06.2018 г. между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит. Съгласно раздел I – предмет на договора, условия, срок на кредита, ищецът е получил в заем от ответника сумата от 600 лв. и се е задължил да я върне на 13 броя равни двуседмични вноски, всяка в размер на 51.28 лв., с първа вноска на 21.06.2018 г. и следващи – 05.07.2018 г., 2

05.07.2018 г., 19.07.2018 г., 02.08.2018 г., 16.08.2018 г., 30.08.2018 г., 13.09.2018 г., 27.09.2018 г., 11.10.2018 г., 25.10.2018 г., 08.11.2018 г., 22.11.2018 г., 06.12.2018 г. Годишният лихвен процент е фиксиран и е 40.03 %. Годишният процент на разходите е 42.13%. Общата дължима сума по кредита е 666.63 лв.

Посочено е, че погасителната вноска се плаща по банкова сметка, разкрита на името на „Финананси център“ ООД.

Съгласно т. 11 от договора - кредитополучателят се задължава в 3дневен срок от подписване на договора да представи някоя от следните гаранции – банкова гаранция, издадена от търговска банка или застрахователна полица за сключен в полза на кредитора договор за застраховка срещу риск от неизпълнение. Предвидено е, че при неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дължи неустойка в общ размер на 409.63 лв., платима разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, с двуседмичен размер от 82.79 лв.

От представения от ответника договор за прехвърляне на вземане № 5/02.07.2018 г., сключен между „Финансцентър“ ЕООД и „Финанси център“ ООД и приложение към него се установява, че ответникът е прехвърлил вземането си към ищцата на „Финанси център“ ООД. Към момента на прехвърлянето не са погасени никакви суми по договора.

Видно от приложено към исковата молба удостоверение изх. № ***/*** г., издадено от „Финанси център“ ООД на 19.09.2018 г. ищцата е погасила изцяло задълженията си по договор за потребителски кредит № ******/*** г.

При така установените факти, от правна страна, съдът намира следното:

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. С оглед предмета на правния спор в тежест на ищеца е да установи фактическите основания за твърдяната от него нищожност на договора за паричен заем и извършеното от него плащане по същия.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност.

Ответникът – „Кредит тайм“ АД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.

Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 от ЗПК , чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от ЗПК.

Ищецът твърди неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 , вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и вр. с чл. 143 от ЗЗП .

Съдът намира тези оплаквания за основателни.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

3

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съответствието на договора на цитираните разпоредби следва да е налице към момента на сключването му.

Нарушението на която и да е от императивните разпоредби, има за последица – недействителност на целия договор – чл. 22 от ЗПК. Последиците от нея са уредени в чл. 23 от ЗПК – кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихвата и другите разходи.

Настоящият състав намира, че процесният договор за паричен заем не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК . Според цитираната разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК , годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Годишния процент на разходите се изчислява по специална формула чрез която се осигурява информация на потребителя как е образуван размерът му и каква е общо дължимата сума по договора. В него трябва да са включени всички разходи на кредитополучателя, пряко свързани с кредитното правоотношение.

Процесният договор за паричен заем не отговаря на посочените изисквания, тъй като в него са посочени единствено абсолютните стойности на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 42.13 %. Не се съдържа информация и за начина на изчисление на фиксирания годишен лихвен процент и отношението му към годишния процент на разходите. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Налице е и друго нарушение, тъй като посоченият в договора годишен процент на разходите от 42.13 %. не съответства на общата сума на плащанията от 1076.26 лв.. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената в т. 11 неустойка в размер на 409.63 лв. да се плаща разсрочено във времето, заедно с месечните вноски, като допълнителното оскъпяване на всяка от вноските е 82.79 лв. Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, съдържа изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид и изключително краткия срок, в който следва да се предостави – тридневен от сключване на договора, на практика прави задължението неизпълнимо.

Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение за представяне на обезпечението, с оглед необходимостта от съгласие на трето лице. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до 4 претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за кредитора. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11 ЗПК , договорът се явява недействителен.

За горният извод е без значение дали кредиторът действително е начислил неустойка и е претендирал плащането и, тъй като преценката за спазване изискванията на ЗПК се прави към момента на възникване на кредитното правоотношението.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.