Решение № 284 от 17.09.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. П., 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20241230100354 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на П. А. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., обл. Б. и съдебен адресат по делото гр. П., бул.

“П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър Център“, ет. 2, ап. офис 73Г, представлявано от Д.С.Д..

Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 5732554 от 15.09.2021 г., сключен с „Вива Кредит“ АД, съгласно който получава сумата в размер на 800,00 лева, при ГПР 49,38 %, годишен лихвен процент 40,32 % и лихвен процент на ден 0,11, при срок на кредита от 11 вноски. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 3 от цитирания договор, дължи на ответното дружество такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 254,32 лева, както и че в чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено и заплащане на неустойка в размер на 118,20 лева. Посочва, че е погасил цитирания договор за паричен заем, като е заплатил за такса за експресно разглеждане на документите 50 лева и неустойка 50 лева или сумата в размер на 100 лева.

Ищецът релевира, че така уговорените клаузи в чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № 5732554 от 15.09.2021 г., които предвиждат заплащането на такса за експресно разглеждане и неустойка, са нищожни поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а именно - нарушава принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата, води до значителна нееквивалентност на насрещните престации. Сочи, че процесните клаузи от договора са неравноправни, тъй като същите предвиждат заплащането на суми, които са необосновано високи, чрез тях в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение, заобикаля се закона и по-конкретно разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място твърди, че цитираните клаузи от договора са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не са индивидуално уговорени.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузите съдържащи се в чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № 5732554 от 15.09.2021 1 г., сключен между П. А. А. и „Вива Кредит“ АД, които предвиждат заплащането на такса за експресно разглеждане и неустойка, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 и чл.

146, ал. 1 ЗЗП; На основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да осъди „Вива Кредит“ АД да заплати на П.

А. А. сумата от 100 лева, недължимо платена по недействителни клаузи за неустойка и такса за експресно разглеждане, уговорени по Договор за паричен заем № 5732554 от 15.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на така предявените искове, както по основание, така и по размер.

По отношение клаузата за договорената неустойка оспорва твърденията на ищцовата страна, че същата е нищожна, като навежда, че неустойката е начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция, както и възможността, с която е разполагал ищецът да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, за да избегне неблагоприятните за себе си последици. Релевира, че съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Относно клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи, твърди, че същата е дължима за услуга, предхождаща възникването на заемното правоотношение, което може и да не възникне по решение на която и да е от страните заемателят или заемодателят, услугата се извършва преди сключване на договора за кредит, съответно посочената такса не може да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита. Релевира, че лицето, което кандидатства за кредит, по своя преценка избира дали да ползва тази услуга, както и че експресното разглеждане в толкова кратък срок от подаване на заявката изисква бърза реакция от страна на заемодателя, ангажиране на по-голям административен и човешки ресурс, което логично оскъпява услугата, а плащането на таксата е разсрочено с погасителните вноски по кредита, което е в интерес на ищеца.

По отношение на осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД твърди, че не са налице предпоставките за неговото уважаване, тъй като не е осъществен фактическият състав на цитираната правна норма, респективно не са ангажирани доказателства в тази насока. Предвид обстоятелството, че осъдителният иск е неоснователен, неоснователен се явява и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД.

Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

П.кият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2 във вр. с чл.12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове по чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 от ЗЗД и чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, докаже твърдението си за недействителност на клаузата за неустойка и такса за експресно разглеждане, както и че е заплатил на ответника сумата в размер на 100 лева по двете клаузи. Ответникът следва да установи валидно възникнало облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № 5732554 от 15.09.2021 г. и валидно възникнала клауза за неустойка и такса за експресно разглеждане, основание за задържане на сумата в размер на 100 лева.

Не се спори по делото, че страните са сключили Договор за паричен заем № 5732554 от 15.09.2021 г. с посоченото от ищеца съдържание, в който са уговорени клаузи за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и клауза за такса за експресно разглеждане. Ответникът признава, че ищецът е погасил предсрочно задълженията си по договора.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът "Вива Кредит" ООД 2 представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По иска за недействителност на клаузата за неустойка:

На първо място ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за неустойка противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,II т. о. /.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 4, ал. 1 от договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 118,20 лева – чл. 4, ал. 2.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 5, ал. 2 от договора.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл. 4, ал. 2 от договор за договор за кредит № 5732554 от 15.09.2021 г., поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен. Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не дължи обсъждане на другите посочени основания за недействителност на клаузата за неустойка.

3

По иска за недействителност на такса за експресно разглеждане на документи:

В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 254,32 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане.