Определение № 9581 от 30.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9581 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503103 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл.278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Н. Д., чрез адв. А., срещу Определение № 7071/19.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 51648/2025 г. по описа на СРС, 159 с-в, с което е прекратено производството по делото образувано по искова молба от 12.11.2025 г. на И. Н. Д., чрез адв. А., срещу Прокуратурата на Република България, за осъждане ответника, да заплати на ищеца сумата от 4090,34 евро (8000 лв.), представляваща причинени неимуществени вреди, в периода от 01.06.2025г. до 31.10.2025г., в резултат на изготвено и подадено по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК вр. чл.25, във вр. с чл. 23 НК, Предложение на СРП №П 810/2025г./04.06.20205г. за групиране на осъжданията на И. Н. Д. и определяне на общо наказание по тях, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 06.11.2019 г., до окончателното плащане на дължимото и сумата от 306,77 евро (600 лв.), представляваща платени разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба06.11.2019 г., до окончателното плащане на дължимото, поради недопустимост на предявения иск на основание чл.130 ГПК.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, настоящия състав намира същата за 1 основателна. Съображения:

Производството е образувано по искова молба вх. №370537/12.11.2025г., подадена от И. Н. Д., чрез адв. А., срещу Прокуратурата на Република България, за осъждане ответника, да заплати на ищеца сумата от 4090,34 евро (8000 лв.), представляваща причинени неимуществени вреди, в периода от 01.06.2025г. до 31.10.2025г., в резултат на изготвено и подадено по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК вр. чл. 25, във вр. с чл. 23 НК, предложение от СРП №П 810/2025г./04.06.20205г. за групиране на осъжданията на И. Н. Д. и определяне на общо наказание по тях, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 06.11.2019 г., до окончателното плащане на дължимото и сумата от 306,77 евро (600 лв.), представляваща платени разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба06.11.2019 г., до окончателното плащане на дължимото.

С постановеното и обжалвано пред настоящата инстанция определение, съдът е приел за недопустим предявения иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ и е върнал исковата молба на основание чл.130 ГПК. За обосноваване на този извод, съдът е приел, че претенциите на ищеца, не се основават на някое от посочените в разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗОДОВ основания за реализиране отговорността на прокуратурата за посоченото действие – подаване на предложение до съда за групиране на осъжданията на И. Н. Д. и определяне на общо наказание по тях реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК.

Определението на съда е неправилно.

Константна е съдебната практика, че съдът не е обвързан от правната квалификация, дадена от ищеца с исковата молба, а въз основа на фактите по исковата молба, в обстоятелствената й част, следва да определи сам правната квалификация на предявените искове, като не винаги правната квалификация, дадена от ищеца, е тази, която следва да определи съда (Решение № 12/2016г по гр.д № 4014/2015г на Четвърто г.о. ВКС ).

В случая, съдът, въпреки изложените факти по исковата молба, свързани с твърденията на ищеца, че е понесъл неимуществени вреди от предложението на прокуратурата до съда по чл.306, ал.1, т.1 НПК вр. чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК за групиране на осъжданията на И. Н. Д. и определяне на общо наказание по двете присъди, е приел, че предявения иск не може да бъде квалифициран правно по някоя от разпоредбите на чл.2 ЗОДОВ, поради което е приел, че същият е недопустим и е върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК.

Предявените от ищеца обективно съединени искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията, тъй като според ищеца, в нарушение на предвидените процесуални правила прокуратурата е сезирала съда с предложение за групиране на осъжданията и определяне на общо 2 наказание по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК вр. чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК, тъй като е имала данни за това че осъденото лице е изтърпяло изцяло наказанието лишаване от свобода.

Действително изложението на обстоятелствата, на които искът по чл. 2 ЗОДОВ се основава като общо изискване към съдържанието на исковата молба, е определящо за спорния предмет на делото, за произнасянето на съда по него и съответно за допустимостта на съдебното решение в случаите на заявено с петитума искане за присъждане на обезщетение по този закон. Изложението на обстоятелствата обаче не се свежда до юридическо квалифициране на установеността, а до посочването на правопораждащите за правото на обезщетение факти в исковата молба. При основанието за отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, съгласно което държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията, изложеното като твърдение в иска трябва да сочи фактическите признаци на нарушението на правото на свобода и сигурност.

От това естество са и посочените като неправомерно извършени в случая действия от прокуратурата – подаване на предложение до съда за групиране на осъжданията и определяне на общо наказание, при положение че именно този държавен орган е разполагал с информация за изтърпяното от осъденото лице наказание лишаване от свобода.

Отговор по същество на спора с крайния съдебен акт е дали тези обстоятелства действително са били осъществени, респ. дали същите са били осъществени правомерно от страна на прокуратурата, както и дали в конкретната хипотеза е било необходимо сезиране на съда от прокуратурата по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК за групиране на осъжданията и определяне на общо наказание, поради това че двете наложени наказания на осъденото лице са били различни - пробация и лишаване от свобода, а е било изтърпяно само едното наказание- лишаване от свобода.

На самостоятелно основание, съдът намира че и при липса на уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица в специалния закон – ЗОДОВ приложима е общата хипотеза на чл.49 ЗЗД.

При така посоченото, съдът намира че неправилно първата инстанция е преценила като недопустими предявените искове и е върнала исковата молба на основание чл.130 ГПК. Подадената жалба следва да бъде уважена и постановеното от първата инстанция определение – отменено, като неправилно.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение № 7071/19.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 51648/2025 г. по описа на СРС, 159 с-в, с което е прекратено производството по делото образувано по искова молба от 12.11.2025 г. на И. Н. Д., чрез адв. А., срещу Прокуратурата на Република България, за осъждане ответника, да заплати на ищеца сумата от 4090,34 евро (8000 лв.), представляваща причинени неимуществени вреди, в периода от 01.06.2025г. до 31.10.2025г., в резултат на изготвено и подадено по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК вр. чл.25, във вр. с чл. 23 НК, Предложение на СРП №П 810/2025г./04.06.20205г. за групиране на осъжданията на И. Н. Д. и определяне на общо наказание по тях, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба06.11.2019 г., до окончателното плащане на дължимото и сумата от 306,77 евро (600 лв.), представляваща платени разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба06.11.2019 г., до окончателното плащане на дължимото, поради недопустимост на предявения иск на основание чл.130 ГПК.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4