Решение № 1603 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1603 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20251110211413 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Ж. Ж. от гр. Бургас против наказателно постановление № 24-4332-015255/08.07.2024 г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя на основание на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 20.04.2024 г., в 00:25 часа, в гр. София, на Околовръстен път, срещу административен № 87, с посока на движение от бул. „***“ към бул. „***“ Т. Ж. Ж. е управлявал МПС „***“ с рег. № *** при ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведено с пътен знак „В26“, със скорост на движение от 137 км/ч. (изчислена след приспаднат толеранс от 3% спрямо реално измерената от 142 км/ч), като нарушението е заснето с техническо средство - система за видеоконтрол „CORDON-M“ № MD1194, заснемаща дата, час, скорост, място и регистрационен номер на автомобила.

В жалбата се сочи, че не става ясно какъв е бил приспаднатият толеранс, тъй като от описанието в НП не ставало ясно, а това влече незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърди се още, че санкционираното лице не може да разбере в какво е обвинено, тъй като не са посочени всички елементи от състава на административното нарушение, без да посочва конкретно кои и обосновава извод, че това е довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Освен описание на нарушението, 1 в жалбата се посочва, че липсва и правната му квалификация. С тези аргументи се иска отмяна на НП. Отправена е претенция за присъждане на разноски в размер на 600,00 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки, съдържащи твърдения за законосъобразност на НП, поради което е отправено искане до съда да потвърди същото. Отправена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Пред първоинстанционния съд са събрани нови доказателства – разпитан е свидетелят М. Б. П..

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е изцяло неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Наказателното постановление е издадено от материално компетентен орган, видно от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Актът за установяване на административно нарушение е съставен изцяло съгласно изискванията на чл. 42 от ЗАНН. В наказателното постановление не се установяват пороци от външна страна, описаното в него нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН.

В АУАН, и в обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – коректно са отразени мястото, времето, включително и точния час е отразен в акта, начина на извършване на нарушението, начина на констатирането на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и нарушената законова разпоредба. Описанието, така както е направено, по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Ясно е посочено, че е приспаднат толеранс от 3% от реално измерената стойност на скоростта – 142 км/ч. Стойността на приспаднатия толеранс е изразена в проценти, съобразно нормативните изисквания, с оглед на което не следва да се приспадат километри в час от реално измерената скорост, както се твърди в жалбата. С оглед на това, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя в тази насока.

Описано е ясно мястото и времето на извършване на нарушението, автомобилът е идентифициран с марка, модел и регистрационен номер, като вписаното в АУАН и НП напълно съответства на писмените доказателства, намиращи се в административнонаказателната преписка. Мястото е правилно 2 индивидуализирано и се потвърждава от протокола за използване на техническото средство. Времето на извършеното нарушение също е правилно вписано и намира опора в приложената фотоснимка.

Именно поради това и съдът приема, че в хода на административното производство при установяване на нарушението и определяне на санкцията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на атакувания акт. Спазен е и срокът по чл. 34 от ЗАНН.

Видно от материалите по делото е обстоятелството, че нарушителят е станал известен на ОПП-СДВР на 23.05.2024 г., при попълване на декларацията по чл. 188 от ЗДвП, в която за първи път изрично собственикът на МПС сочи, че той е лицето, което е управлявало автомобила. Съставеният на 06.06.2024 г. акт е изготвен изцяло съобразно изискванията и в срока по ЗАНН.

От така събраните по делото доказателства може да се установи по безспорен начин, че именно жалбоподателят Т. Ж. е извършил нарушението, за които му е наложено наказанието в обжалваното постановление.

От показанията на свидетеля М. П., както и от събраните писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 20.04.2024г. в 00:25 часа е заснет с видеосистема „CORDON-M“ № MD1194, лек автомобил „***“ с рег. № ***, който се движел със скорост от 137 км/ч. Ограничението на скоростта на посоченото място в гр. София, по Околовръстен път с посока на движение от бул. „***“ към бул. „***“, било 80 км/ч., въведено с пътен знак „В26“. Заснемането било извършено с одобрено средство за измерване, технически годно, видно от приобщените писмени доказателства. Във връзка с констатираното нарушение била изискана справка за собствеността на автомобила, от която било видно, че той е собственост на Т. Ж.. Собственикът бил призован да се яви в ОПП СДВР. Ж. се явил пред органите на КАТ, отдел Пътна полиция, където му били показани видеоклипа и снимки от нарушението. Жалбоподателят Ж. попълнил собственоръчно и декларация по чл. 188 от ЗДвП, че към посочената дата и час – 20.04.2024 г. в 00:25 часа, той е управлявал автомобила. Във връзка с нарушението и на база на съставената декларация, свидетелят М. П. съставил акт на Т. Ж. като му разяснил за какво съставя АУАН. При предявяване на акта, Т. Ж. го подписала без възражения по констатациите.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М. П., тъй като същите са подробни, последователни, логични и непротиворечиви и изясняват в цялост фактическата обстановка. Те кореспондират и с всички останали писмени доказателства по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички обективни и субективни елементи от състава на административното нарушение, визирани в чл. 6 от ЗАНН - деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

От така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателят е извършил на посочената дата и място 3 административното нарушение, за което му е съставено наказателното постановление. От всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен начин, че Т. Ж. е управлявал собствения си автомобил със скорост от 137 км/ч. при съществуващо ограничение от 80 км/ч. на скоростта на движение, въведено с пътен знак „В26“.

Наложеното наказание е изцяло съобразено с разпоредбите на ЗДвП, предвидени за хипотезата на извършеното нарушение. Не са налице основания за намаляване на наложената от административния орган санкция с оглед обстоятелството, че тя е законоустановена по своя размер.

Поради горните мотиви обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, разноски следва да се присъдят в полза на въззиваемата страна. Същата е била представлявана от юрисконсулт, като обемът на представителната власт се изразява в предоставяне на писмено становище. С оглед на това, съдът намира, че следва да бъде присъдено минимално възнаграждение в размер на 66,47 евро, с левова равностойност от 130,00 лева, за заплащане на които следва да бъде осъден жалбоподателят.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 24-4332015255/08.07.2024 г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което на жалбоподателя на основание на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. Ж. Ж., С ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 66,47 евро, представляваща разноски за процесуално представителство в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за неговото изготвяне.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4