Протоколно определение № 4885 от 10.10.2025, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 4885 гр. Варна, 10.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова и прокурора А. К. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Милена Трифонова Частно наказателно дело № 20253110203991 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ К. Е. М. – явява се лично, воден от служители на РД „Охрана” – Варна и с адв. Р. А. от АК - Варна, назначен за служебен защитник в досъдебното производство.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в настоящето производство.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът снема самоличността на обв. К. Е. М. /без документ за самоличност, по негови данни и след потвърждение от служителите на РД „Охрана“, че това е лицето/: ЕГН **********, българин, български гражданин, основно образование, неженен, не работи, осъждан, адрес: гр. Варна, ж.к. „В. В.“, бл.3*.

АДВ. А.: Нямам доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

1

ДОКЛАДВА СЕ делото с прочитане на искането с правно основание чл. 65 НПК.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

АДВ. А.: Поддържам искането. Нямам искане за други доказателства.

ОБВ. М.: Поддържам искането. Нямам искания за събиране на доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Противопоставям се на искането. Нямам искания за събиране на доказателства.

На основание чл. 283 НПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото.

СЪДЪТ, счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

АДВ. А.: Г-жо Председател, моля да уважите направеното искане за изменение на МНО. От задържането на моя подазщитен са изминали седем месеца вече. Делото е било изяснено, същият е съдействал на следтвието по ДП. Във връзка с искането да МНО „домашен арест“, тя не е лека, втората по тежест и с тази мярка той няма възможност да се укрие или извърши друго престъпление, поради което считам, че е напълно приемливо да му се наложи такава мярка.

ОБВ. М.: Моля да ми се измени мярката в „домашен арест“.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо, Председател, аз както казах се противопоставям на молбата. Считам, че към момента единствената адекватна МНО е „задържане под стража“.

На първо място, ако при вземане на МНО имаше обосновано предположение, че той е извършил престъплението, към настоящия момент видно от делото пред Вас са налице безспорни и категорични доказателства, че той е автор на престъплението. На второ място е налице голяма обществена опасност на обвиняемия, обуславяща възможността той отново да извърши престъпление. Виждате, че първия диспозитив на предявеното обвинение престъплението по чл.346 от НК е в условията на повторност. Освен това е извършил и още едно престъпление, което е умишлено и тежко и извършено в условията на опасен рецидив.

Считам, че е налице една голяма обществена опасност и възможност обв. М. да извърши друго престъпление. По отношение на това, че същият няма постоянен адрес, виждате, че той живее на адреса на майка си, а колко живее там е отделен въпрос, не можем да кажем тези неща. Деянията са извършени целенасочено, с голяма дързост и с ясното намерение да бъде осъществен престъпния състав по двата текста по НК. Не на последно място искам да кажа че въпреки изтеклия срок от началото на разследването, то е извършено в един изключително разумен срок. Забавянето се причини единствено от изготвяне на назначената ДНК експертиза, която е ноторно известно за тези експертизи, че няма как да накараш експертите да ги направят по-бързо. Това са специфични експертизи, които използват специфични материали и умения и накрая дават и специфични заключения, които не в малка степен поддържат или разколобеват обвинението. Така, че тази експертиза беше необходима, както в едната, така и в другата посока. В този смисъл аз считам, че не са налице предпоставки за измение на МНО в по-лека и моля съдът да остави без уважение искането.

АДВ. А.: Считам, че твърдението на прокуратурата, че моят подзащитен ще може да извърши друго престъпление няма как да стане при домашния арест. Знаем какви са 2 условията и как се изпълнява тази мярка, тъй че степента на обществена опасност не се влияе от това. Освен това не виждам причина защо лицето да не живее на адреса на майка си, всеки може да живее където си иска. Той каза, че живее на този адрес. Няма данни до този момент по някакъв начин да е избягвал и да пречи на ДП и на съда. Така, че считам, че изменението на мярката му „домашен арест“ би било напълно адекватно и с нищо няма да застраши разследването.

ПРОКУРОРЪТ: Не на последно място обв. М. може да се укрие и да избегне наказателна санкция.

АДВ. А.: При тази мярка няма как да се укрие или извърши ново престъпление, достатъчно е сериозна. Така че неоснователни са твърденията на прокуратурата, че това може да се случи.

СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВ. М.: Аз няма да избягам, нали ще съм с гривна. Органите на реда ще ме следят, няма как да изляза от къщата. На адреса на ул. „Б.

И.“, там ток нямаме, но аз имам майка, ще бъда при майка си. Майка ми и баща ми живеят там. * е тел. на майка ми. Искам от съда да ми измени МНО в „домашен арест“.

Съдът се оттегли на съвещание за постановяване на определението си, което обяви публично в присъствието на страните.

Производството е по реда на чл. 65 от НПК.

Образувано е по искане обв. К. Е. М. за промяна на взетата спрямо него мярка за неотклонение от задържане под стража в по-лека такава.

С постановление на разследващ полицай от 04.03.2025 г. и от 01.09.2025 г. К. Е. М. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК и за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 04.03.2025 г. обвиняемият е задържан за срок от 72 часа, а в производство по чл. 64 от НПК с протоколно определение от 06.03.2025 г. по ЧНД № 930/2025 г. състав на РС - Варна е взел по отношение на обвиняемия постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. По пътя на инстанционния контрол актът на първостепенния съд е оставен в сила от състав на съответния въззивен съд.

Спецификата на това производство предполага анализ на доказателствената маса в три основания направления: налично ли е обоснованото предположение за авторството на деянието в лицето на обвиняемия и какъв е неговия интезитет, налице ли са основателни рискове от укриване или извършване на престъпление и какви са новонастъпилите след вземане на най-тежкото процесуално ограничение обстоятелства.

При тази принципна основа, настоящият състав приема, че обоснованото предположение за авторството на деянието в лицето на обвиняемия е налично.

Доказателствената маса е еднопосочна относно датата и мястото на извършване на деянието, както и относно съпричастността на обвиняемия към деянието, за което му е повдигнато обвинение.

Фактическата основа за тези изводи се съдържа в протокола за оглед на местопроизшествие, протоколите за разпит на свидетелите В. Р. К., Д. Б. А., Д. З. Д., Ф. Б.

Б., Д. И. В., протоколът за разпознаване на лице с разпознаващ св. В. Р. К., заключенията на изготвените ДНК и ондрологична експертизи, както и съдебно-оценителна експертиза.

Св. В. Р. К. още в начален етап на производството разпознава обвиняемия като лицето, което е отнело от него автомобила ведно с намиращите се в него лични вещи. Свидетелите Д. Д. и Ф. Б. посочват, че като полицейски служители са получили сигнал за извършено ПЗО, като при обход на ж.к. „В. В.“ са установили автомобила, обект на издирване, а в близост до него и обвиняемия, който в себе си държал мъжка чанта, съдържаща лични вещи на св. В. К.. Извършената ДНК експертиза установява, че източник на иззетия от автомобила клетъчен материал е обвиняемия, а съгласно извършената одорологична експертиза одорологичната следа (миризма), иззета от автомобила, е идентична с тази, иззета от обвиняемия. Посочените клетъчен материал и ондорологични следи са иззети с протокол за оглед на местопроизшествие, извършено непосредствено след установяване на автомобила от полицейските служители.

3

За да прецени законността на продължаващото задържане съдът съобрази, че колкото по - дълго е задържането, в толкова по-висока степен трябва да е обоснованото предположение, а освен това трябва да има други основания, свързани с обществения интерес, които да обосновават задържането, в противен случай е нарушена презумпцията за невинност по чл. 6, пар. 2 ЕКЗПЧОС.

В тази връзка, както е вярно, че при вземане на първоначална мярка изискванията към обоснованото предположение не могат да бъдат такива, каквито биха били към доказването на авторството при изготвяне на обвинителния акт, така е вярно, че за да оправдае попродължително задържане, обоснованото предположение трябва да укрепва и да се надгражда с развитието на разследването.

Към днешна дата – седем месеца след налагане на най-тежкото процесуално ограничение, обоснованото предположение продължава да съществува с интензитет, който налага продължаващо задържане, доколкото по досъдебното производство след първоначалното вземане на мярка за неотклонение са разпитани свидетелите Д. З. Д., Ф. Б.

Б., Д. И. В., изготвени са заключенията по назначените съдебно-оценителна експертиза, съдебно-медицинска експертиза за ДНК профилиране и одорологична експертиза.

Посочените доказателствени източници са затвърдили съществуващото първоначално обосновано предположение.

От гледна точка на другите предпоставки за продължаващо задържане, съдът приема следното:

Съществува опасност от извършване на престъпление, която съдът извежда от обремененото съдебно минало на обвиняемия и недобрата му характеристична справка, съгласно която същият е зависим към алкохола и употребява наркотични вещества, безработен е и редовно създава проблеми в махалата, в която живее, като е способен да извършва кражби, грабежи и други противоправни деяния. Наред с това средата му на общуване включва лица с криминални прояви и лица със съмнително и неморално поведение. Т.е. обвиняемият се характеризира като лице с трайно установени престъпни нагласи. Нещо повече – обвиняемият споделил пред полицейските служители, че е излязъл от затвора скоро и обещал да ги „скъса от кражби“. Това негово поведение затвърждава изводът на настоящия съдебен състав, че при по-лека мярка за неотклонение обвиняемият не би се въздържал от извършване на престъпления.

Съдът намира, че исканата от защитата и обвиняемия МНО „домашен арест“ се явява неподходяща поради няколко причини. На първо място едва днес в съдебно заседание обвиняемият посочи като адрес, на който живее: гр. Варна, ж.к. „В. В.“, бл.32, вх.1, ет.5, ап.25. Този адрес не фигурира никъде в досъдебното производство, включително и в характеристичната справка, изготвена от мл. полицейски инспектор Т. Г., който е посочил, че обвиняемият живее с майка си, баща си и брат си на адрес: гр. Варна, ж.к. „В. В.“, ул. „Б. И.“ №6. Тази неяснота относно адреса, на който живее обвиняемия създава съмнение, че МНО „домашен арест“ би се изпълнявала от него, включително на новопосочения от него адрес.