Решение № 76 от 11.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 98/2024
- Вид
- Решение № 76
- Подписан
- 11.03.2024
- В сила
- 11.03.2024
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, ИВАНИНА ИГНАТОВА ИВАНОВА, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 241 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 78, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 78, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
РЕШЕНИЕ
№ 76 гр. Пазарджик, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Димитър П. Бозаджиев
И.ИНА ИГН. И.ОВА като разгледа докладваното от И.ИНА ИГН. И.ОВА Въззивно гражданско дело № 20245200500098 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от И. Ф., лишен от свобода и намиращ се в затвора в гр.
Пазарджик, срещу действия на държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 200/2023 г. по описа на СИС при Районен съд - Пазарджик, изразяващи се в налагане на запор върху средствата по личната му партида, водена в затвора в гр. Пазарджик. Жалбоподателят – длъжник по соченото изпълнително дело излага, че не получава никакви доходи към момента, няма достатъчно средства, за да се свърже с близките си, като моли и за отсрочване на изпълнителните действия.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят Районен съд - Пазарджик, чрез административния ръководител, е депозирал писмено възражение, в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, в които взема становище за допустимост, но по същество за неоснователност на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и против действие на съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и изрично да не е формулирано в самата жалба, настоящият състав счита, че наведените в нея доводи сочат на допустимо основание за обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, при което длъжникът упражнява правото си на жалба срещу действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, чрез налагане на запор върху средствата по личната му партида, водена при пенитенциарното заведение, в което се намира. С тези съображения съдът намира 1 жалбата за процесуално допустима и подлежаща на разглеждане по същество.
Съдът, след като се запозна с приложените към делото доказателства, аргументите, изложени от жалбоподателя и писмените възражения на взискателя, и като съобрази закона, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 200/2023 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Пазарджик, е образувано по възлагателно писмо от взискателя Районен съд - Пазарджик, с приложен към него изпълнителен лист № 619/01.12.2023г., издаден по НОХД № 1480/2023 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, срещу длъжника И. Ф., роден на **********г., с адрес гр. Т., Р.
Е., понастоящем в затвора в гр. Пазарджик, за сумата от 2500 лв., представляваща наложено наказание “глоба”. На длъжника е връчена на 11.12.2023г. покана за доброволно изпълнение, чрез затворническата администрация в затвора в гр. Пазарджик. С депозирана по делото жалба от длъжника, имаща характер на молба, е поискано от органа по изпълнението да отсрочи извършването на действия по принудително изпълнение до започването на работа от длъжника през м.февруари 2024г., като в молбата е изразена готовност след тази дата задължението да бъде изплатено доброволно. С разпореждане от 29.12.2023г. на ДСИ молбата на длъжника е уважена. С писмо от 02.01.2024 г. от началника на Затвора гр. Пазарджик е уведомен ДСИ, че длъжникът И. Ф. към настоящия момент не полага труд и съответно не получава възнаграждение за трудова дейност, но притежава лична партида, по която редовно постъпват средства. С разпореждане от 04.01.2024 г. ДСИ е наложил запор върху личната партида на лишения от свобода при Затвора гр. Пазарджик, като запорното съобщение е връчено на длъжника на 09.01.2024 г., както и на третото задължено лице на същата дата. От приложените по изпълнителното дело доказателства не се установява, а и липсват такива твърдения в жалбата, суми по запорното съобщение да са преведени от третото задължено лице по сметката на ДСИ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно приетото в т. 1 от ТР № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия. Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение. Налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част. Нарушава несеквестируемостта налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение.
Институтът на несеквестируемостта има за цел да осигури екзистенциалния минимум от вещи за живот, упражняване на професията и средства за издръжката на длъжника и неговото семейство. С нея се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да 2 преживява нормално за в бъдеще. В случая длъжникът е лице, което понастоящем е лишено от свобода, поради което основните вещи и потребности са му осигурени от държавата, съгласно действащото законодателство.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от 2/3 от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. Съгласно чл. 57, ал.
1 от ППЗИНЗС, удръжките по чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.
В настоящия случай жалбоподателят не упражнява трудова дейност, от която да получава възнаграждение. От приложените по делото доказателства и твърденията, изложени в жалбата, се установява, че наложеният запор не е върху суми от доход по смисъла на чл. 78, ал. 1 ЗИНЗС, а върху средства по личната партида на жалбоподателя в Затвора гр.
Пазарджик, които обаче нямат характер на никое от изброените в чл. 446 ГПК средства.
Според разпоредбата на чл. 444, т. 8 ГПК не се допуска изпълнението да бъде насочено върху предвидените в друг закон вещи и вземания, като неподлежащи на принудително изпълнение. Вземането, за което е образувано настоящото изпълнително дело, е публично такова по смисъла на чл. 162, ал. 1, т. 6 ДОПК. Разпоредбата на чл. 213, ал. 2 ДОПК въвежда допълнителни гаранции за защита от принудително изпълнение на публични задължения върху специфични вземания на определена категория субекти - длъжници в изпълнителното производство. В настоящия случай обаче няма данни на какво основание жалбоподателят получава суми по личната си партида, както и същият да е лице от посочените категории.
От изложеното следва, че средствата по личната партида на жалбоподателя не се явяват несеквестируем доход по смисъла на закона. Същите не съставляват средства от трудово възнаграждение и пенсия на длъжника. Нещо повече - в случая се установява, че по партидата на жалбоподателя към момента изобщо не са правени удръжки по настоящото изпълнително дело. Следва да се отбележи, че налагането на запора върху средствата от личната партида на длъжника в периода на даденото му отсрочване от ДСИ на принудителното изпълнение, е допустимо, тъй като запорът има за цел обезпечаването и задържането на тези средства в патримониума на длъжника. Дори и същите да бяха приети за несеквестируеми, то следва да се посочи, че с оглед горните аргументи, налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и не я нарушава /така т. 1 от ТР № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Настоящият състав намира за неоснователно и направеното с настоящата жалба повторно искане за отсрочване изпълнителните действия по делото, доколкото предвид веднъж уваженото искане на длъжника с разпореждане от 29.12.2023г. на ДСИ, не са налице предпоставките за това по чл. 241 ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение, а обжалваното действие на органа по изпълнението следва да бъде потвърдено.
3
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наложен с разпореждане от 04.01.2024 г. по изп. дело № 200/2023 г. по описа на СИС при Районен съд - Пазарджик, запор върху личната партида на И. Ф., водена при Затвора гр. Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4