Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1953 от 28.05.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 14185/2023
Вид
Решение № 1953
Подписан
28.05.2024
В сила
28.05.2024
Състав
Атанаска Димитрова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1953 гр. Варна, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110114185 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба с обективно съединени искове на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от страна на „Т.“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр. В., представлявано от Е.Д.М., с пълномощник по делото адвокат К.К. от АК - Варна, против ответната страна „Т.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с.

К., представлявано от Д.Г.Д..

В исковата молба ищцовата страна твърди, че е в търговски отношения с ответното дружество, като ищецът продал на ответника изделия за добавки на бетон. Сключени били сделки за доставка на флуидинг през януари и февруари 2023 г., за които били издадени фактури №2115/19.01.2023 г. на стойност 3264 лв. и №2121/23.02.2023 г. на стойност също от 3264 лв. Общата цена на продадените стоки била от 6528 лв., от която ответното дружество платило сумата от 2000 лв., а остатъкът от 4528 лв. не бил платен. Неиздължената сума по фактура №2115/19.01.2023 г. била от 1264 лв. – главница и 109, 19 лв. лихва за забава за периода 19.02.2023 г. – 30.10.2023 г., а неиздължената сума по втората от посочените фактури била 3264 лв. – главница и 249, 85 лв. лихва за забава за периода 23.03.2023 г. – 30.10.2023 г. На 03.10.2023 г. ищецът поканил ответника да изпълни задължението си, като му предоставил 7-дневен срок, но задължението не било изпълнено.

Предвид така изложените в молбата обстоятелства ищцовата страна моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати сумата 4528 лв., представляваща неизплатена част от задължението, която сума се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2023 г. до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 357, 80 лв., от които сумата от 1

109, 19 лв. за периода от 19.02.2023 г. до 30.10.2023 г. и сумата от 249, 85 лв. за периода от 23.03.3023 г. до 30.10.2023 г.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника при условията на чл.50, ал.2 от ГПК и му е указан законовия срок за отговор по исковата молба. В срока за отговор не е депозиран такъв, ответникът не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания. Същият е запознат с неблагоприятните последици от неподаването на отговор, в това число и с възможността за постановяване на неприсъствено решение.

На проведеното открито съдебно заседание по делото ищцовата страна, чрез процесуалния си представител, е направила искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл.238 ал. 1 от ГПК.

Съдът намери, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил негов представител в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В конкретния случай на ответното дружество са били дадени указания, че при непредставяне в срок на отговор на исковата молба и при неявяване на представител на дружеството на първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, по искане на ищцовата страна, съдът може да постанови неприсъствено решение.

От представените по делото доказателства, а именно: фактура № 2115/19.01.2023 г.; фактура № 2121/23.02.2023 г.; документ от 18.01.2023 г. - куриерски лист; документ от 24.02.2023 г. - куриерски лист; телепоща изх.6/03.10.2023 г.; известие за доставяне; разпечатки 2 бр. от calculator.bg с изчислена законна лихва и копие на товарителница от телепоща, е видно, че искът е основателен. Така представените документи, с оглед твърдяното от ищцовата страна неизпълнение от страна на ответника на задълженията му за заплащане на продадените стоки, обосновават основателността на исковата претенция, така както е предявена. Ето защо съдът следва да осъди ответното дружество да заплати на ищцовата страна сумата от 4528 лв., представляваща неизплатена част от задължението по сделки за доставка на флуидинг, за които са издадени фактура № 2115/19.01.2023 г. и фактура № 2121/23.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2023 г. до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 357, 80 лв., от които сумата от 109, 19 лв. за периода от 19.02.2023 г. до 30.10.2023 г.; както и сумата от 249, 85 лв. за периода от 23.03.3023 г. до 30.10.2023 г.

При този изход на процеса на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцовата страна направените от последната разноски по делото в общ размер на 1021, 12 лв., от които 231, 12 лв. - държавна такса и х790 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА „Т.Б.“ ЕООД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с. К., представлявано от Д.Г.Д. да заплати на „Т.“ ООД , с ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр. В., представлявано от Е.Д.М. сумата от 4528 лв. /четири хиляди петстотин двадесет и осем лева/, представляваща неизплатена част от задължението по сделки за доставка на флуидинг, за които са издадени фактура № 2115/19.01.2023 г. и фактура № 2121/23.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2023 г. до окончателното плащане; както и сумата от 357, 80 лв.

/триста петдесет и седем лева и осемдесет стотинки/, представляваща лихва за забава, от която сумата от 109, 19 лв. за периода от 19.02.2023 г. до 30.10.2023 г.и сумата от 249, 85 лв. за периода от 23.03.3023 г. до 30.10.2023 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „Т.Б.“ ЕООД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с. К., представлявано от Д.Г.Д., да заплати на „Т.“ ООД , с ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр. В., представлявано от Е.Д.М., направените разноски по настоящото дело от 1021, 12 лв. /хиляда и двадесет и един лева и дванадесет стотинки/.

Неприсъственото решение на основание чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от постановяването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено може да поиска от Окръжен съд Шумен неговата отмяна, при наличието на предпоставките по чл.140 от ГПК.

Препис от постановеното решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3