Решение № 51 от 01.04.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Разград, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т.а М. Нейчева

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева в присъствието на прокурора Р. Д. Б. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253300600036 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 67 от 21.11.2024 г. по НОХД № 114/2024 г. по описа на Районен съд Разград съдът е признал подсъдимият Т. Л. Т., роден на *** в гр. Разград, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че за времето от 12.06.2023г. до 08.08.2023г. в гр. Разград, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление – на три пъти, се заканил с убийство спрямо Р. Л. Т. от ***, като това му заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за изпитателен срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на Р. Л. Т., сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до 12000 лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сторените разноски в досъдебното и съдебно производство, така и по сметка на РС-Разград сторените деловодни разноски и държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

1

Депозирана е въззивна жалба от адвокат Д. Н. З. защитник на подсъдимия Т. Л. Т. против присъдата, която намира за незаконосъобразна и неправилна, с молба да бъде отменена и постановена нова, като подсъдимият да бъде оправдан.

В допълнение към въззивната жалба адвокат З. сочи, че първоинстанционният съд е извършил неправилен анализ и оценъчна дейност на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. В обвинителния акт и присъдата не се съдържат каквито и да е конкретни факти за съставомерни действия, включени в състава на продължаваното престъпление по чл.144 ал.3 в. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК. Неясно оставало въз основа на какви доказателства съдът е приел за установено, че с три деяния/с неконкретизирани дати са осъществени/, а четвъртото /също не конкретизирано като време и място не е осъществено/ е налице състав от обективна страна на извършеното престъпление. Неясната воля на съда се задълбочила и във връзка с противоречието, че при обявяване на присъдата устно в съдебната зала, бил прочетен частичен оправдателен диспозитив за четвъртото деяние“както приема за установено съдията докладчик-за случая с колата/, а в диспозитива на окончателния съдебен акт произнасяне в насока за мотивите довели до намаляване на деянията от четири на три, липсва и следователно признаването за виновен на подсъдимия за престъплението за този период с три абсолютно неконкретизирани по време и място деяния е навъзможно. По аналогичен начин стои въпросът и относно приетият за доказан в размер на 4000лв. граждански иск за причинени неимуществени вреди. Счита, че в хода на пъвоинстанционното производство са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения. Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на компетентния съд.

Жалбата е изпратена на РП-Разград и гражданския ищец, като в срока по чл. 322 НПК не са постъпили възражения.

В съдебно заседание подсъдимият Т. Л. Т. се явява лично и с адв. З.. Защитникът поддържа депозираната жалба ведно с допълнението към нея. Моли първоинстанционният акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Сочи, че съдията е огранил правата на подсъдимия в частност, че може да иска отвод не само на председателя на другите членове и съдебиня секретар, а общото дефиниране, че са разяснени правата, което не е разясняване на правата. Както, че при постановяване на присъдата на 21.11.2024г. липсва протокол от тази дата за проведено съдебно заседание, което да отрази участието на страни, свидетели, обясненията на подсъдимото лице, съдебни прения, последна дума на подсъдимия. Приложеният протокол, не установява дата и място на извършване на това действие, не предхожда окончателния съдебен акт, съставен и подписан четири дни след постановяване на писъдата, под номера на протокола е записана дата 22.11.2024г., когато съдебно заседание не е провеждано. В заглавната част на проткокола пък датата е 25.11.2024г., когато е положен електронния подпис на съдията-докладчик. При липса на протокол, който да бъде приобщен фактически и юридически съдебното заседание е лишено от съдебни прения, от обяснения, от последна дума на страните. Присъдата както е постановена, създава неяснота относно датата на конкретните деяния, за които подсъдимият 2 е признат за виновен, като е следвало да бъде посочено в диспозитива на присъдата конкретните деяния, не както заявил съдията, че изключва едно от деянията, за което не става ясно на коя дата е. От друга страна при внимателен прочит на свидетелските показания, никой не е заявил, че е налице каквато и да е форма на закана, заплаха с характер да възбуди основателен страх за съществяването и. Както е посочил и подсъдимият, подаването на жалба месеци наред след деянието, е било възможно пострадалият по-рано да сигнализира компетентните органи. Касае се за двама братя, съдружници в ООД с неуредени имуществени отношения, спорни, които водят дела помежду си, както, че прокуротурата е следвало да помисли друг състав, т.нар. самоуправство, защото няма конкретна цел, насочена за закана с престъпление, порди липса на обективни данни в тази насока. Прави алтернативно искане - присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника.

Подсъдимият Т. Т. заявява, че не може след шест месецада да се сети г-н Т., че е искал да го заплашва да го убива. При условие, че е било така, е трябвало още първия път да подаде жалба. Рабтили двамата повече от 20 години, като брат му откраднал, имало документи, кога какво е прехвърлил на кого. Отрича да е отправял заплахи.

В с.з. пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Разград счита жалбата за неоснователна. Сочи, че първоинстанционният съд не е допуснал твъдените от защитата процесуални нарушения. В протокола от съдебно заседание е посочено, че правата на страните са били разяснени, като законът не изиска изрично възпроизвеждане на всички норми. Както, че изготвения протокол на по-късна дата, не е съществено поцесуално нарушение по НПК. Законът сочи за такова основание липсата на протокол, което не е такова в настоящия случай. Намира, че присъдата на РС-Разград е правилна и законосъобразна, постановено в съответсвие със събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като съдът подробно и аргуметирано е обсъдил същите.

Аналазирал е всяко едно от тях и ги е съпоставил в тяхната съвкупност. Разграничил е всяко едно от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, посочил е защо изключва едно от тези деяния, като се е мотивирал подробно. Наложеното наказание съответства с тежестта ан извършеното престъпление като правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.66 НК, а уваженият граждански иск съотвества на претърпените от гражданския ищец вреди.

Гражданският ищец и частен обвинител Р. Л. Т. не се явява. В с.з. се явява адв. П. повереник на същия. Намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна.

Поддържа казаното от държавното обвинение. Набляга на направеното възражение от подсъдимия, че брат му чак шест месеца по-късно е подал жалба до прокуротурата, като сочи, че двамата са братя, многократно провеждали разговори и не е желаел да се стига до наказателно производство. Жалбата е подадена на следващия ден, след като пострадалият е блъснат от брат си, който напуснал местопроизшестивето. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Претендира разноски пред втората инстанция.

В последната си дума подсъдимият иска присъдата да бъде отменена.

3

Окръжен съд – Разград след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира на първо място, че не са налице твърдените в жалбата както и наведените в с.з., процесуални нарушения от естеството да доведат до връщане на делото на първоинстанционния съд.

По възражението, че на подсъдимия не е било разяснено правото на отводи, то действително съгласно разпоредбата на чл. 274 ал.1 НПК това следва да е сторено от председателя на съдебния състав, а в протокола следва да бъде отразено изявлението на страните – дали имат искания за отвод на членовете на състава, прокурора, защитниците, съдебния секретар, преводача, тълковника. Съдебната практика приема, че когато председателят на съдебния състав не разясни на страните правото на отвод, е допуснато процесуално нарушение, но то не е съществено, ако на практика е липсвало основание за такъв. В случая видно от протокола от с.з. на 16.05.2024г. съдът е разяснил на страните правата в наказателния процес. Представляващият подсъдимия тогава адвокат П. е заявил, че няма искания за отводи, от което следва, че е било разяснено правото на отводи, поради което възражението в този смисъл е неоснователно.

Относно възражението, че липсва съставен портокол от с.з. на 21.11.2024г., когато е обявена присъдата: В разпоредбата на чл.129 ал.1 от НПК е отразено какво следва да е съдържанието на протокола, а за съдебното заседание - в разпоредбата на чл.131 ал.1 НПК.

Същият се изготвя в единната информационна система на съдилищата и се подписва с квалифициран електронен подпис/КЕП/ от председателя и съдебния секретар. В случая видно от приложения протокол на л.137 от нохд № 114/2024г. на РС-Разград, същият има изискуемото се съдържание визирано чл.311 ал.1 НПК – датата и мястото на съдебните следствени действия, времето когато са започнали и завършили, лицата които са участвали, направените искания, извършените действия в тяхната последователност. Посочени са също така и извършените действия посочени в чл.311 ал.1 от НПК - определенията на съда, съдържение на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия, обявяването на присъдата в 11,55 часа и разясняването на страните реда и начина за нейното обжалване. В същият протокол е отразено, че е изготвен в публично съдебно заседание на 21.11.2024г.

Този протокол е подписан с квалифициран електронен подпис от секретаря и от председателя на състава на 25.11.2024г. Задължението за техническо изготвяне на протокола е вменено на секретаря на съда и същото следва да се изпълни според разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от Правилника за администрацията на съдилища в срок от 3 дни. В случая протокола е бил изготвен в този срок, след което е бил подписан с КЕП от съдебния секретар – на 22.11.2024г. и от председателя – на 25.11.2024г. Няма как преди дата на изготвянето, протоколът да е подписан от секретаря и председателя с КЕП. По-късната дата на подписването на същия от тази на проведеното съдебно заседание на 21.11.2024г. след което е била постановена присъдата в случая по никакъв начин не води на извод, че не е бил съставян протокол от съдебното заседание. Допълнителен аргумент за това, че протоколът технически е възможно да не се изготви същият ден е и разпоредбата на чл.312 ал.1 от НПК 4

– страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения. Още повече в случая на 21.11.2024г. е била депозирана въззивната жалба от адв. З. против присъдата, който е присъствал в съдебното заседание на същата дата, което допълнително индицира, че в проведеното заседание е постановено присъдата, разяснен е срока и реда за нейното обжалване. По изложените съображения намира, че в случая не е налице соченото от защитата процесуално нарушение при съставянето респ. подписването на съдебния протокол, което да води до извод на липса на съставен протокол от съдебното заседание.