Решение № 49 от 26.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. В.Т., 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело № 20224100100462 по описа за 2022 година

Предявени в условията на първоначално субективно съединяване преки искове на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 вр. чл.493а ал.4 КЗ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 17.12.2019г. до окончателното изплащане.

Ищците И. К. И. и Р. К. И., чрез пълномощника си адв.Г. Н. – ВТАК, излагат твърдения в ИМ, че с влязла в законна сила на 30.11.2021г. Присъда №204/12.11.2021г., постановена по НОХД №312/2021г. по описа на ВТОС, подсъдимият С. И. Р. е признат за виновен и осъден за това, че на 17.12.2019г. в с. Б., общ.П., ул.“П.", при управление на МПС – л.а. ВАЗ *** с рег.№ВТ ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 изр.2 и чл.116 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Р.К.П., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК вр. чл.20 ал.2 изр.2 ЗДВП и чл.116 ЗДвП. Твърдят, че при гореописаното ПТП е била причинена смъртта на баба им – Р.К.П., майка на баща им К. И. К., който починал непосредствено след ПТП – на 21.12.2019г. Твърдят, че ищците са претърпели изключително тежки неимуществени вреди от смъртта на баба им Р.К.П., настъпила при процесното ПТП, която, макар и в напреднала възраст, била изключително жизнеспособна, в добро за възрастта си здраве, обслужваща се сама и към която двамата били силно привързани, както и тя към тях. Твърдят, че ищците, заедно с баща си, посетили баба си на датата на ПТП, снабдили я с дърва за огрев, общували и си тръгнали, както и че факта, че баба им живеела сама на село и се справяла сама с ежедневните битови проблеми, а и че останала да почисти след цепенето и пренасянето на дървата говорел, че макар и в напреднала възраст, същата била в много добро за годините си здравословно състояние.

1

Твърди се, че срещите на ищците с баба им били чести, ежеседмични, баба им ги очаквала всяка събота и неделя, а те ходели в с. Б., за да я виждат и общуват с нея. Твърдят, че след смъртта на баба им и баща им, единственият им жив близък е майка им Й. К.а, но по линия на родословието на баба им нямат никакви други близки. Твърдят, че С. И. Р. е застраховал собствения си л.а. ВАЗ *** с рег.№ВТ *** по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите със застрахователна полица №BG/ 30/119002328982 в ответното ЗАД „Далл Бог Живот и Здраве“ АД с валидност от 18,30ч. на 15.08.2019г. до 23,59ч. на 15.08.2020г., като процесното ПТП попада в срока на действие на застраховката. Твърдят, че на основание чл.380 КЗ, на 28.01.2022г. са отправили до ответния застраховател писмена застрахователна претенция за присъждане на всеки от тях на обезщетение за неимуществени вреди, но към датата на предявяване на ИМ отговор или плащане от застрахователя не са постъпили. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника ЗАД „Далл Бог Живот и Здраве“ АД гр.София да заплати на всеки един от ищците сумата от 80 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.12.2019г. до окончателното изплащане на сумите.

В ИМ е инкорпорирано искане от адв.Г. Н. –ВТАК за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника му адв.Н. Л. – САК, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените искове, които оспорва изцяло и моли да бъдат отхвърлени. В случай, че бъдат приети за доказани по основание, оспорва същите по размер и моли да не бъдат уважавани в пълният им предявен размер. Признава факта на съществуващо валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП 17.12.2019г. по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите за л.а. марка „ВАЗ“, модел „***“ с рег.№ВТ***, възникнало по силата на застрахователна полица №BG/ 30/119002328982, сключена между неговия собственик и ответното ЗАД ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Оспорва изцяло твърдяния в ИМ механизъм на ПТП, както и ищцовото твърдение, че единствена причина за процесното ПТП е виновно и противоправно поведение на С. И. Р., в качеството му на водач на л.а. марка „ВАЗ“, модел „***“ с рег.№ВТ***. Твърди неоснователност на предявените искове, поради липса на пряка причинно – следствена връзка между настъпване на процесното ПТП и смъртта на Р.К.П. с твърдения, че последната е страдала от множество дегенеративни и предхождащи застрахователното събитие заболявания, чието наличие в значителна степен е обусловило леталния изход за бабата на двамата ищци. Твърди изцяло неоснователност на предявените искове, т.к. релевираните от ищците твърдения за претърпени неимуществени вреди и то такива, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, каквото именно е изискването на ТР №1/21.06.2018г., постановено по тълк. дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, са напълно неоснователни, недоказани и бланкетни. В условията на евентуалност, в случай, че предявените искове бъдат приети за доказани по основание, релевира възражение за прекомерност на 2 претендираното обезщетение от всеки ищец като необосновано прекомерно завишено по размер и несъответстващо на критерия справедливост по чл.52 ЗЗД, както и на икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие. Твърди прекомерност на претендираното от всеки ищец обезщетение за неимуществени вреди и съобразно §96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101 от 07.12.2018г., в сила от 7.12.2018г./. Категорично оспорва ищцовото твърдение за изключителна вина на водача на застрахования при ответника л.а. за настъпването на процесното ПТП и вредоносния резултат от него. В условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване от страна на Р.К.П., в качеството й на пешеходец, с твърдение, че същата има принос в значителна степен за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него, защото е нарушила императивната норма на чл.113 ал.1 ЗДвП. Твърди, че водача на застрахования л.а. го е управлявал в рамките на разрешената скорост за движение за процесния пътен участък, но дори и да се приеме, че скоростта му е била несъобразена по смисъла на чл.20 ал.2 ЗДвП, процесното ПТП не би настъпило, нито смъртта на Р.П. би била причинена, ако тя бе предприела пресичане не на неразрешено място на пътя, както е сторила, а на пешеходната пътека, намираща се в близост по мястото, където е реализирано процесното ПТП. Твърди, че пострадалата, като не е пресякла на пешеходната пътека, а е извършила пресичане на пътното платно на забранено от закона място, е допринесла в значителна степен за факта на настъпване на процесното ПТП, както и за вредите от него. Евентуалното възражение за съпричиняване на вредите от пешеходката Р.К.П. основава и на твърдения за нарушение на нормите на чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП, чл.113 ал.1 т.2 ЗДвП и чл.114 т.1 ЗДвП. Оспорва предявените акцесорни искове за законна лихва за забава върху главниците, по аргумент от неоснователността на главните искове. В условията на евентуалност, в случай, че предявените искове бъдат изцяло или частично уважени, оспорва акцесорната претенция на всеки ищец за законна лихва за забава в частта, с която се претендира заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането. Оспорва претенциите на ищците за законна лихва върху главниците по отношение на началния момент, от който се претендира нейното начисляване, с твърдение, че най – ранният момент, от който би могло да възникне задължението за лихва за забава е именно, считано от датата, на която ответникът извънсъдебно е отказал да определи и изплати застрахователни обезщетения. Претендира направените по делото съдебни разноски, вкл.ЮК/адвокатско възнаграждение.

В СЗ ищците, чрез пълномощника си адв.Г. Н. – ВТАК, поддържа изцяло предявените искове и молят да бъдат уважени като основателни и доказани по съображения, изложени в представена писмена защита. В СЗ адв.Г. Н. – ВТАК моли на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

В СЗ ответникът, чрез пълномощника си адв.Н. Л. – САК, оспорва предявените искове като неоснователни по съображенията, изложени в писмения отговор на ИМ.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от 3

ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязла в законна сила на 30.11.2021г. Присъда №20/12.11.2021г., постановена по НОХД №312/2021г. по описа на ВТОС, е признат подсъдимия С. И. Р. за виновен в това, че на 17.12.2019г. в с. Б., ул.“П.", при управление на МПС – лек автомобил „ВАЗ ***“ с рег.

№ВТ ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП – „водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл.116 от ЗДвП – „Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено ……към престарелите хора“, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Р.К.П., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата – престъпление по чл.343а ал.1 б.б“, вр. чл.343 ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК вр. чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП.

Видно от удостоверение за наследници с изх.№003/14.01.2020г., изд. от Община П., загиналата при процесното ПТП Р.К.П. /на 98г. към ПТП/, вдовица, б.ж. на с. Б., Община П., е баба по бащина линия на ищците по делото – И. К. И. и Р. К. И., които са нейни внуци – синове на сина й К. И. К., починал на 21.12.2019г., т.е. само 4 дни след процесното ПТП.

Ищецът И. К. И. /на 40г. към ПТП/ живее в гр.П., а ищецът Р. К. И. /на 36г. към ПТП/ живее в гр.В.Т..

С изготвения доклад по делото е обявен за безспорен между страните факта на наличие към датата на процесното ПТП – 17.12.2019г. на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за увреждащия л.а. „ВАЗ ***“ с рег.№ВТ ***, управляван от виновния за процесното ПТП водач С. И. Р..

Ищците по делото са предявили по куриер на 28.01.2022г. пред ответния застраховател ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД извънсъдебна застрахователна претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата в резултат на процесното ПТП, реализирано на 17.12.2019г., смърт на баба им по бащина линия Р.К.П., които са оценили в размер на от по 100 000лв. за всеки един от тях, като ответникът не им е платил обезщетение в тримесечния срок по чл.496 ал.1, изтекъл към датата на предявяване на ИМ /24.06.2022г./.

По делото е приобщена като доказателство наличната в масивите на НЗОК информация за починалата при ПТП Р.К.П. за периода от 17.12.2014г. до 17.12.2019г., в която се съдържат данни за поставени й диагнози: Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, както и: Последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести, както и за отпускани й през 2019г. по НЗОК лекарствени продукти: Пирамем /800 мг/, табл. За лечение на Последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести, респ.

Корвитол 50 /50 мг/, табл. – за лечение на Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност.

По делото е назначена СМЕ, като, видно от писменото заключение, изготвено от ВЛ 4 д-р Н. Г., неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано, при процесното ПТП, реализирано на 17.12.2019г., Р.П. е получила: тежка закрита коремна травма/ разкъсване на меките тъкани и масивен кръвоизлив ретроперитонеално, раздробено многофрагментно счупване на лявата половина на тазовия пръстен/, охлузни рани по лицето, разкъсно – контузни рани по китките, кръвонасядане по таза и лява подбедрица в ляво. ВЛ по СМЕ заключава, че пряката причина за смъртта на Р.К.П. е остра обемна кръвозагуба в резултат на закрита коремна травма, като получените травматични увреждания добре отговарят да са получени в резултат от удар от външните части на МПС с последващо падане и удар на тялото в твърд терен.

Разпечатката съдържа 24 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63e7b9fd-f28d-41cf-9d46-eb6bec957e23