Определение № 1798 от 02.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1798 гр. Пловдив, 02.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова като разгледа докладваното от Мария Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501754 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, подадена чрез пълномощника юрисконсулт И.Н., против Разпореждане № 14491 от 16.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 7599/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ф. З. Г..

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че целта на заповедното производство не е да се провери съществуването на вземането, а само дали същото е спорно, поради което за да е редовно заявлението, е достатъчно в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му. Твърди се, че по делото са посочени индивидуализиращите белези на претендираните вземания – юридическите факти, на които те се основават, конкретните размери на всяко от вземанията, период на дължимост, както и обстоятелства, имащи значение за настъпването на изискуемостта, поради което липсват пречки за издаване на исканата заповед за изпълнение. Оспорват се като неправилни дадените указания за посочване начина на формиране на ГПР, респективно кои разходи са отчетени при изчисляването му, като се прави анализ на използваните понятия в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити. Поддържа се, че в процесния договор за кредит са посочени ГЛП, ГПР и общата сума, дължима от потребителя. Сочи се практика на различни окръжни съдилища. Във връзка с изложеното се иска от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по съществото на въпроса.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е внесена дължимата държавна такса, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по ч.гр.д. № 7599/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на 1 управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против длъжника Ф. З. Г., ЕГН ********** от гр.

...................................... за заплащане на следните суми: 1 246,23 лв. главница, 145,87 лв. договорна лихва за периода от 13.06.2022 г. до 08.02.2023 г. и 588,08 лв. обезщетение за забава за периода от 14.06.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, дължими на основание договор за паричен заем № 681971, сключени на 25.05.2022 г. между „Сити кеш“ ООД и Ф. З. Г., вземанията по които са прехвърлени на заявителя с Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към Договор за продажба на вземания (цесия) от 14.06.2023 г.

С Разпореждане № 13286 от 07.05.2024 г. съдът е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя в едноседмичен срок да посочи дали са извършвани плащания от длъжника по договора, кога, в какъв размер и какви вземания са погасили същите.

С молба от 14.05.2024 г. заявителят е посочил, че извършените плащания по процесния договор са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исково състезателно производство.

С Разпореждане № 14491 от 16.05.2024 г. съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани суми и за разноските, като се е мотивирал с това, че заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за потребителски заем и съгласно 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договора. Приел е, че се касае за предоставен заем от 1 300 лв., платим на 37 вноски при фиксиран ГЛП от 40,05 %, ГПР от 49,87 % и обща сума за плащане – 1 515,14 лв., като липсва посочване на методиката за определяне на ГПР и базата, върху която се начислява лихвеният процент. Посочил е, че е предвидено заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в срок, но не е ясно дали това вземане е включено в ГПР. Доколкото не се посочват данни за извършени плащания от заемополучателя и не е заявено да липсват такива, съдът е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договорите, което е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания, в частност съобразно чл. 23 от ЗПК, и на заявената главница към момента на издаване на заповедта.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са вземания по договор за заем, сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК заповедният съд дължи служебна проверка за наличие на нищожни или неравноправни клаузи в договорите.

От съдържанието на процесния договор за заем може да се направи обоснован извод за вероятно наличие на неравноправни клаузи, доколкото не може да се установи дали уговорената в договора неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 1 148,86 лв. е включена в размера на ГПР от 49,87 %. Неяснотата относно размера на ГПР лишава потребителя от възможността да извърши реална и обективна преценка за икономическите последици от сключване на договора и конкретната финансова тежест, която следва да поеме при изпълнение, респективно неизпълнение на задълженията по договора.

Последното представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК.

Освен това предвидената в договора неустойка е в размер, който е близък до стойността на заема, и се дължи заедно с погасителните вноски по договора за заем, което води до скрито оскъпяване на кредита и поставя в твърде неблагоприятно положение потребителя, тъй като утежнява съществено задължението му.

Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател, че заповедният съд неправилно е дал указания за посочване на начина на формиране на ГПР, респективно кои разходи са отчетени при изчисляването му. Такива указания не са давани на заявителя.

2

Единствените указания на заповедния съд касаят извършените плащания по договора за потребителски кредит, като същите са дадени с оглед евентуалната недействителност на договора за потребителски кредит, а оттук и размера на дължимата по договора сума, за което съдът съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 във връзка с чл. 7, ал. 3 от ГПК следи служебно.

В производството по чл. 410 от ГПК съдът не извършва проверка на съществуване на вземането, а е длъжен да издаде заповед за изпълнение само въз основа на заявлението на кредитора. Когато претендираното вземане се основава на потребителски договор, съдът дължи проверка за наличие на неравноправни клаузи и при констатиране на такава вероятност искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено, освен за чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК, като бъдат приспаднати извършените плащания. Когато обаче липсват данни какво е платено по договора, въпреки изричните указания, дадени на заявителя от заповедния съд, за последния остава неясен размера на дължимата главница. В такава хипотеза заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло, а въпросът за дължимостта на главницата следва да бъде разрешен в исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК.

Заповедният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 14491 от 16.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 7599/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3