Решение № 5166 от 05.05.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5166

Пловдив, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20267180700773 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

М. И. И., [населено място], [улица], представляван от адв. Д. А. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 26-0435-000028/12.03.2026г., издадена от Началник сектор към ОД МВР - Пловдив, РУ 02 Пловдив, основана на чл.171 т.1 б.З пр. ГГ ЗДв.П и изразяваща се във временно отнемане на СУМПС на МПС до решаване на въпроса за отговорността на нарушителя, но за не повече от шест месеца.

- Твърди се незаконосъобразност на заповедта, тъй като в административния акт не е индивидуализирано кое от включените нарушения в чл.171 т.1 б. “З“ подб. „ГГ“ ЗДв.П /чл.175 ал.2 и ал.3; чл.176 ал.1; чл.178ж ал.2; чл.182 ал.5 ЗДв.П/ е извършено посредством описаното в текстовата част на заповедта деяние. В тази вр. се поддържа, че цитираното в акта нарушение на чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П не е сред предвидените в чл. 171 т.1 б. “З“ подб. „ГГ“ ЗДв.П. Липсата на конкретизация означава неустановеност на посоченото в заповедта правно основание, въз основа на което е упражнена компетентността. Описаното представлява съществено процесуално нарушение /Решение № 682 от 12.02.2026г. по адм.д.№ 895/2025г., АС – Велико Търново/. Заявено е, че в дизпозитива на заповедта се съдържат изявления с характер на мотиви, а в мотивната част такива изцяло отсъстват. Счита се, че е отпаднала нуждата от налагане на ПАМ, тъй като тяхната цел е превантивна – при отстраняване на нарушението или отпадане на съответното обстоятелство, застрашаващо безопасността на движението /в случая възстановена регистрация на МПС/, приложената ПАМ следва да отпадне поради липса на основания за налагането й. В тази вр. е посочено, че нормативно обоснованото действие на мярката е до момента, в който тя обективно и реално обезпечава целите, за които се налага, а в случая запазване действието на ПАМ е в пряко противоречие с принципа на чл.6 ал.2 вр. с ал.1 АПК – заповедта е издадена на 12.03.2026г. за нарушение, установено на същия ден, но в деня след издаване на заповедта – на 13.03.2026г. нейното предварително изпълнение не реализира преследваната от закона преустановителна цел.

В съдебно заседание с ход по същество адв. А. поддържа доводите в жалбата с искане за присъждане на направените разноски.

- Ответникът Началник сектор към ОД МВР – Пловдив, РУ 02 Пловдив – Д. Я. оспорва жалбата като неоснователна в писмено становище. Поддържа се правилно установена фактическа обстановка и приложено съответното правно основание /вр. с чл.175 ал.3 ЗДв.П/. Посочено е, че И. е дал сведения лично пред административния орган, издал оспорената заповед и е налице нарушение на ЗДв.П, за което е предвидено налагане на наказание „лишаване от право да се управлява МПС“. Изтъкнато е, че ако жалбоподателят не е бил подложен на полицейска проверка на 12.03.2026г., е под въпрос дали е щял да изпълни задължението си по чл.145 ал.2 ЗДв.П. Заповедта се счита за правомерна, съразмерна и съответстваща на целта на закона. Поискано е жалбата да бъде отхвърлена.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена от адресат на неблагоприятен административен акт в 14 дневен срок от връчването й, поради което допустима. Оспорената заповед е връчена на 13.03.2026г., а жалбата е от 19.03.2026г.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив - отразена в оспорената заповед, относно предоставени правомощия за издаване на административния акт на конкретно посочени длъжностни лица, в обхвата на които е началник Сектор към РУ при ОД МВР – Пловдив, т.6; удостоверение от ОД МВР – Пловдив по отношение Д. Я. от 24.02.2026г. – заема длъжност началник на сектор Охранителна полиция към Второ РУ при ОД МВР – Пловдив, считано от 02.02.2026г.; справка за нарушител/водач по отношение оспорващото лице; справка за собственост на лек автомобил Д. М. с рег. № [рег. номер] - стар / [рег. номер] – собственик е жалбоподателя; писмено сведение от И. относно прехвърляне на МПС с договор, за който бил с убеждение, че представлява пълномощно с нотариална заверка, тъй като автомобилът е наследство от дядо му; АУАН № GA4922301/12.03.2026г.; докладна записка от актосъставителя и свидетеля – очевидец на нарушението от 12.03.2026г.; докладна записка от 16.03.2026г. за регистрация на преписката като заявителски материал вр. с чл.345 ал.2 НК.

В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочен за взет предвид посочения АУАН против жалбоподателя, в който е констатирано, че на 12.03.2026г. около 07.45ч. в [населено място] на ул. М., И. управлява лек автомобил – Д. М. с рег. № [рег. номер] /чужда собственост/, което МПС не е регистрирано по надлежния ред.

Предвид изложеното е прието, че жалбоподателя управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П.

В разпоредителната част на заповедта са вписани задълженията на нотариусите за запознаване на страните по договор за покупко-продажба на МПС с определения в закона срок за извършване на регистрация за промяна на собствеността на автомобила, като е посочено, че административният орган се е запознал с материалите от преписката. Преценено е, че единствената възможност за постигане на превантивната и преустановителна цел на законовите разпоредби е налагането на ПАМ с основание чл.171 т.1 б.“З“, подб. „ГГ“ ЗДв.П.

1.2. Правните основания за издаване на оспорената заповед са чл.22 ЗАНН /„За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.“/ и чл.171 т.1 б.З гг ЗДв.П: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.1 б.З гг - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5;“.

По отношение твърдението за неиндивидуалиризирана хипотеза от чл.171 т.1 б.З гг ЗДв.П се съобрази, че грешката на административния орган при индивидуализацията на приложимата разпоредба, респект. непълна или неточна норма, не засяга материалната законосъобразност на заповедта, ако са налице юридическите факти, пораждащи упражненото правомощие. Въпросът за коректната правна квалификация е разрешим от съда като част от служебната проверка на административния акт, съдържаща в себе си по хипотеза и подвеждането на фактическите основания за издаването на заповедта под състава на приложимата материалноправна норма. - Решение № 50/2021г. по д. № 2324/2020г., ВАС. Приложеното правно основание е във вр. с чл.175 ал.3 ЗДв.П.

2. Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган. Със Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. Директор ОД МВР-Пловдив е оправомощил длъжностни лица от ОД МВР-Пловдив да налагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П. Съгласно чл. 172 ал. 1 ЗДв.П в действаща редакция : „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица...“. Представената Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР – Пловдив изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Авторство не е оспорено, както и не е оспорен фактът на заемане на длъжността началник сектор към ОД МВР – Пловдив, РУ 02 Пловдив от страна на Д. Я. към дата на издаване на оспорения административен акт – 12.03.2026г. Фактът е и изрично удостоверен. Оправомощителната заповед е с обвързващо правно действие и легитимираща компетентността на посочените в нея органи.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и с оглед обективно извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение.

Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай ясно е изразил волята си посредством позоваване на констатациите в АУАН. Административният акт е издаден за нарушение, осъществено на 12.03.2026г. Според прието по делото писмено доказателство – свидетелство за регистрация на МПС Д. М. [рег. номер] от 13.03.2026г. със собственик М. И. /жалбоподателя/, МПС е било чужда собственост към дата на издаване на оспорената заповед и с рег. № [рег. номер], но е регистрирано на 13.03.2026г. с рег. № [рег. номер]. Идентичност между двата автомобила се установява от приложено с жалбата удостоверение за техническа изправност на ППС от 14.08.2025г., в което са вписани технически признаци за индивидуализация /идентификационен номер на рама, цвят/, л.9 гръб. Представено е и копие от застрахователна полица, удостоверяваща падеж на 4-та вноска, 28.02.2026г. и застрахователен период от 28.05.2025г. до 27.05.2026г. за описаното МПС.

Необходимо е да бъде отбелязано, че според дефиницията за „регистрация“ по см. на §6 т.18а ДР ЗДв.П : „Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер, възприето и в § 2 т. 4 ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Административното разрешение е за превозното средство, което означава дължимо знание за наличието му от управляващия го водач – собственик или ползвател. В тази вр. субекта на санкционната норма е водачът съгл. чл.175 ал.3 пр.1 ЗДв.П и водачът е адресат на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 ЗДв.П.

3. С оспорената заповед е наложена преустановяваща административното нарушение принудителна мярка, поради което действието й е обосновано и допустимо до момента, до който осъществява целта си / чл.22 ЗАНН /. Съобрази се, че представените с жалбата доказателства /документи за технически преглед и застраховка ГО на автомобила/, ведно с приложен регистрационен талон № ********* от 13.03.2026г., обективно обосновават извод за издаване на оспорената заповед на 12.03.2026г. за нарушение, което е отстранено на 13.03.2026г. Предвид данните се отчете, че от момента, в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано - от този момент занапред прилагането на принуда ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6 ал. 2 АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава /Решение № 368 от 28.01.2026г. на АдмС - Пазарджик по адм. д. № 1375/2025г./. В тази вр. се съобрази посоченото по-горе : административният акт е издаден за нарушение, осъществено на 12.03.2026г., а нарушението е отстранено на 13.03.2026г. Налице е отстраняване на нарушението със своевременно предприети действия за привеждане в съответствие с изискванията на закона.