Определение № 205 от 28.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Велико Търново, 28.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР Г.ОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Г.ОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600156 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по Глава ХХІІ от НПК вр. 249 ал.3 от НПК.

С определение №293 /14.04.2026год. ОС-Ловеч по НОХД№47/2026г. по описа на същия съд е постановил на основание чл. 248, ал. 1 т.3 от НПК: Не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила в хода на досъдебното производство, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите. Оставя без уважение искането за прекратяване на съдебното производство на осн. чл. 249, ал.4, т.1 от НПК и връщане на делото на прокурора за отстраняване на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, като неоснователно.

Недоволен от постановеното определение е останал адвокат Георги В., защитник на подсъдимата В. П. Г., като го обжалва с твърдения, че същото е неправилно и следва да се отмени определението на Окръжен съд - Ловеч на основание допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обв. В. П. Г. и да се върне делото на Окръжна прокуратура - Ловеч за отстраняване на нередностите.

Недоволна от постановеното определение е останала адвокат Е. В., защитник на подсъдимата С. П. Г., като го обжалва с твърдения, че същото е неправилно и следва да се отмени определението на Окръжен съд - Ловеч на основание допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обв. С. П. Г. и да се върне делото на Окръжна прокуратура - Ловеч за отстраняване на нарушенията.

Настоящият въззивен състав на ВТАС разгледа подадените частни 1 жалби, с изложените доводи, и с оглед данните по делото, намери за установено следното:

За да постанови определението си ОС-Ловеч е изложил следните съображения: На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, ограничавали процесуалните права на подсъдимите. Неоснователно е искането за прекратяване на съдебното производство на осн. чл. 249, ал.4, т.1 от НПК и връщане на делото на прокурора за отстраняване на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, не съдържа противоречие между обстоятелствената част и неговият диспозитив и в него са описани всички елементи от състава на престъпленията, за които подсъдимите са предадени на съд. Направените възражения от процесуалните представители на подсъдимите касаят ход на съдебни прения и не следва да се обсъждат на настоящия етап от производството. В обстоятелствената част е посочен механизмът на извършване на деянието. Ясно е очертан предметът на делото и не са налице противоречия и неясноти.

При горните определение и мотиви на ОС-Ловеч, оплакванията в частната жалба на адвокат Георги В., защитник на подсъдимата В. П. Г. се свеждат до следното:

Първото оплакване се свежда до това, че прокурорът в обстоятелствената част на обвинителния акт излага факти, които поради непълнота пораждат съмнения за тяхната обективност, с което се нарушава правото на защита на подсъдимата В. Г.: -в обвинителния акт на 15-та страница, 2-ри абзац прокурорът сочи, че обв. В. Г. е „депозирала в Агенцията по заетостта - Дирекция „Бюро по труда - Ловеч" искане, ведно с изискуемите документи 10 броя ДОб/Доставки на обучението/; - в обвинителния акт на стр.

37, абзац 4 конкретно за обв. В. Г. се сочи „...деянието е извършено като на посочените по-горе дати тя е представила пред ДБТ(Дирекция „Бюро по труда - Ловеч") неверни сведения. Датите на представяне на изискуемите документи за плащане, включително и неверни сведения са представени на..."

За защитата не става ясно дали в посочените в обвинителния акт „изискуеми документи" е имало документи като: фактури, фискални бонове, извлечения от банкови сметки и др. за процесиите 15%, представляващи съфинансиране от номинала на издаваните ваучери за всяко едно от обучаваните лица. Липсата и не изясняването на видовете изискуеми документи лишава защитата от възможността да съобрази дали има доказателства, които оправдават обвиняемата Г. или смекчават нейната наказателна отговорност – аргумент чл. 107, ал. 3 от НПК.

Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че в Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК и по2 конкретно в т. 4.2. се посочва: „Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Затова изискванията към съдържанието му, посочени в чл. 235 НПК, са значително по-големи от изискванията към постановлението по чл. 207 НПК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му (чл. 82, ал. 1, т. 1 НПК). Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога би могло да създаде предпоставки за допускане и на абсолютното процесуално нарушение по чл. 352, ал. 3, т. 3 НПК.….Следователно винаги, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него.“

На следващо място изрично в чл.249 ал.4 от НПК е посочено, че допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на: обвиняемия – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4 , когато не владее български език. Видно е от частната жалба, че тя се концентрира в оплакване, че е нарушено правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество.

Предвид горното оплакването относно това, че не са изброени посочените изискуеми документи е неоснователно. Това е така защото те не са елемент от състава на престъплението. Същността на обвинението е концентрирана в предоставяне на неверни сведения и те подробно са посочени в обвинителния акт във връзка с всяко инкриминирано искане. Свеждат се до 3 невярно представени сведения за заплатено съфинансиране представляващо 15% от номинала на ваучера.

Относно позоваването на чл.107 ал.3 от НПК следва да се отбележи, че тази норма регламентира задължението за събиране както на обвинителни и отегчаващи, така и на оправдателни и смекчаващи отговорността доказателства. Няма как да се приеме, че в аспекта на оплакването тази норма е приложима.

Второто оплакване се свежда до твърдение, че в обстоятелствената част на ОА на стр. 37, абзац 5-ти се сочи, че „престъплението е от т. н. безрезултатни" като се обяснява, че в случая „са не средствата от Фондовете представени от ЕС на Р България, а сведенията, които като съвкупност данни...". В същото време в обсъжданите 10 бр. процесни искания, които обв.

В. Г. е депозирала пред Дирекция „Бюро по труда - Ловеч" прокурорът сочи, че получените от процесния ЕТ суми от съфинансиране са издавани фактури, които са осчетоводени и съществуват в Аналогичния регистър на ЕТ „П. С. В. Г.". Освен това в ОА на стр. 54, абзац 6-ти прокурорът твърди, че „Пострадал от престъплението е Агенцията по заетостта. Претърпените от престъплението вреди възлизат на 117 300,00 лв.. Невъзстановени".

С твърдението на прокурора, че има пострадало Юридическо лице Агенцията по заетостта, и че има причинена вреда в размер на 117 300.00 лв. за защитата не става ясно обстоятелството, че след като процесното деяние е „безрезултатно" как и от къде и на какво правно основание се формира посочената от прокурора материална вреда?

Във връзка с това оплакване следва да се отбележи, че последния абзац на страница 37 и продължението му на страница 38 са правни съждения на прокурора, а не твърдени фактически обстоятелства, свързани с елементите на състава. Така или иначе представената логика от прокурора е ясна, и тя е че деянието е извършено с предоставянето на неверни сведения с цел получаване на кредит, средства/принципно положение/. Логиката е продължена от прокурора, предвид твърдението, че в резултат на предоставянето на неверни сведения са получени от ЕТ „П. С. - В. Г." парични средства в общ размер на 117 300,00лв. Последното според прокурора определя деянието като резултатно по чл.248 А,ал.5 от НК. В този смисъл няма никакво противоречие в логичното изложение на фактите от прокурора относно предоставянето на неверни сведения и получаването в резултат на това на посочената сума.

Третото оплакване се свежда до твърдяна неяснота относно правната квалификация на престъпление по чл. 248а, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК: В обстоятелствената част на ОА не се сочат конкретните действия, които обв. В. Г. е извършила, за да се осъществи твърдяната от прокурора задружна престъпна дейност с нейната дъщеря обв. Сверина П. Г.. Когато в обстоятелствената част на обвинителния акт не се излагат и не се прави пълно описание на всички релевантни писмени доказателства въз основа, на които се повдига обвинение пред съда това означава противоречие между 4 обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. В случая противоречията между фактите посочени в обстоятелствената част на процесния ОА и тяхното непълно обосноваване в диспозитива води до невъзможност обв. В. П. Г. да разбере в какво точно е обвинена, респективно и за какво и как да се защитава по повдигнатото й обвинение.

Това оплакване няма основание защото е видно от обвинителния акт, че не е налице обвинение за съучастие между двете подсъдими. Обвинение за съучастие няма посочено в обвинителния акт нито с думи, нито с посочване на регламентиращия го чл.20 от НК.

На фона на горното частната жалба е неоснователна.

При горните определение и мотиви на ОС-Ловеч, оплакванията в частната жалба на адвокат Е. В., защитник на подсъдимата С. П. Г. се свеждат до следното:

Първото оплакване се свежда до това, че в обстоятелствената част на процесния обвинителен акт не е се сочи пълното описание на всички релевантни писмени доказателства, въз основа на които в диспозитива на ОА се формулира повдигнатото обвинение пред съда на подсъдимата.

Това оплакване е аналогично на първото оплакване по частната жалба на адвокат Георги В., защитник на подсъдимата В. П. Г. и беше даден отговор.

Второто оплакване се свежда до това, че в обстоятелствената част на процесния ОА прокурорът излага противоречиви доводи. От една страна твърди, че деянието е „безрезултатно“, а от друга страна сочи, че са налице доказателства за липса на плащания на 15% от стойността на издадените ваучери, като твърди, че издадените данъчни фактури на всяко обучаемо лице за стойността на 15% съфинансиране представляват документи с невярно съдържание.

Не става ясна логиката на това оплакване защото очевидно прокурора обвинява подсъдимата С. П. Г. по чл.248а ал.3 вр.ал.2 от НК, което не е резултатно престъпление защото за разлика от деянието по ал.5 не е налице резултат – получени средства от фондове и т.н. Никъде в обвинителния акт прокурора не твърди, че в резултат на деянието на тази подсъдима са получени средства.