Решение № 687 от 26.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1938/2026
- Вид
- Решение № 687
- Подписан
- 26.05.2026
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- Зорница Николова Тухчиева - Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178д · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал.2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 7, ал.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 687 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20265330201938 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 217 /11.03.2026 г., издадено от Заместник – кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на И. М. И. на основание чл. 178д ЗДвП е наложена глоба в размер на 102,26 евро за нарушение на чл. 98, ал.2, т. 4 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП. Моли се за отмяна на НП. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, действаща чрез юр. Р. ангажира становище за потвърждаване на НП. Релевира възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на 10.01.2026 г. в град Пловдив, на бул. „Васил Априлов“ № 110, около 11.40 часа е установено, че автомобил „Шевролет“ с регистрационен № ***, паркира на място определено за хора с трайни увреждания обозначено с пътен знак Д21, без удостоверено право с карта по образец. След което лицето И. М. И. е подало възражение с № УРИ 237200374/12.01.2026 г., с което обжалва глоба наложена му с уведомление за фиш № 0002732046/10.01.2026 г. в 11.40 часа. Възражението е подадено до началник сектор "Общинска полиция - Пловдив".
За посоченото бил съставен АУАН в присъствието на жалбоподателя, който последният подписал с изричното отбелязване, че има възражения.
Актосъставителят, впоследствие и административно наказващия орган, при издаването на НП квалифицирали описаното като нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Съдът намира, че извършването на съставомерно деяние, с фактическите белези очертани в АУАН и НП остана недоказано по делото.
Съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 10/1973 г. и ППВС № 2/1978 г. АУАН губи презумптивната си доказателствена сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата отразени в тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства.
В конкретния случай фактическата обстановка в АУАН е изрично оспорена, както с жалбата, така и в съдебно заседание, поради което и АУАН няма презумптивна доказателствена стойност.
Което е по-важно обаче, констатациите в АУАН не само, че не се потвърждават от формираната по делото доказателствена съвкупност, но и се опровергават от същата.
Видно от служебно изисканото и приложено като доказателство писмо вх. № 46260/ 08.05.2026 г. на Зам. – кмет „Транспорт“ Община Пловдив изрично е посочено, че към 10.01.2026 г. на бул. „Васил Априлов“ № 110 по схема не са предвидени паркоместа за хора с увреждания. На място не са изпълнени и съответно маркирани с вертикална сигнализация и 2 хоризонтална маркировка паркоместа за хора с увреждания, включително и към 10.01.2026 г.
В тази връзка е необходимо да се съобрази разпоредбата на чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и техническите изисквания за достъпност на морските плажове, която действително предвижда, че местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“ в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 73 от 2001 г.) и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност в бял цвят.
В аспект на горното следва да се има предвид и с ъдебната практика на касационната инстанция по тълкуване на разпоредбата, която изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав, ко я т о трайно приема, че не съществува кумулативност в изискването за обозначаване на мястото за паркиране задължително едновременно с пътен знак и с пътна маркировка.
Относимо тук е Решение № 232 от 04.02.2021 г. по к. а. н. д. № 3034/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. Мястото, определено за паркиране от хора с трайни увреждания, може да бъде обозначено както едновременно с пътен знак Д21 и пътна маркировка с международния символ за достъпност, но така също и само с пътен знак или само с пътна маркировка.
В процесната хипотеза обаче се установява, че мястото на твърдяното административно нарушение – град Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 110 не е обозначено нито с вертикална, нито с хоризонтална пътна маркировка като място предназначено за хора с трайни увреждания.
Всичко изложено води до извод, че изисканата справка от Община Пловдив във връзка с вмененото административно нарушение опровергава констатациите на администрацията за това да е установен процесния автомобил върху паркомясто надлежно сигнализирано като такова предназначено за паркиране от хора с трайни увреждания.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното 3
Наказателно постановление следва да бъде отменено, като безпредметно се явява обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300,00 евро за адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие.
От представителя на въззиваемата страна своевременно е релевирано възражение за прекомерност, което настоящият съдебен състав намира за основателно.
Предвид:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е висока, а е типичната за подобен род нарушения;
- приключване на делото в едно съдебно заседание с приобщаване единствено на писмени доказателства;
- обстоятелството, че е наложено единствено административно наказание глоба на жалбоподателя, съдът намира, че справедливият размер се явява на минималния такъв, а именно 205 евро.
Този размер държи сметка и за разпоредбите на чл. 18, ал.3 и чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Така Решение по КАНД № 20257180701556 / 2025 на Административен съд-Пловдив.
Съгласно пар. 1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно Община Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът 4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 217 /11.03.2026 г., издадено от Заместник – кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на И. М. И., ЕГН ********** на основание чл. 178д ЗДвП е наложена глоба в размер на 102,26 евро за нарушение на чл. 98, ал.2, т. 4 ЗДвП.
ОСЪЖДА Община Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на И. М. И., ЕГН ********** сумата от 205 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5