Решение № 33 от 06.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100500769 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №17620/28.10.2023г., постановено по гр.дело №44050/2022г. по описа на СРС, ГО, 74 с-в, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, искове е правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ, че К. Т. Т. с ЕГН:********** дължи на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК:831609046 сумата от 5003,58 лева- стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019г.30.04.2021г, за имот в гр.София, ж.к.„****, абонатен №306304, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 550,68 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 16.10.2020г. до 09.05.2022г, сумата от 74,73 лева- цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.05.2019г.- 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№27524/2022г. по описа на СРС, 74 състав, като са отхвърлени искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 561,37 лева, както и искът за сумата от 13,84 леваобезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019г.- 09.05.2022г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 580,54 лева разноски в исковото производство и 162,36 лева разноски в заповедното производството. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- „Бруната“ ООД.

1

Срещу решението в частта с която предявените искове са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че доколкото имотът е придобит при условията на СИО, по делото не са събрани доказателства за това, че същият се ползва за семейни нужди и оттам- солидарната отговорност на съпрузите. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а предявените искове– отхвърлени изцяло.

Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство в подадения в срок отговор на въззивната жалба моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивна т а жалба пороци на атакувания съдебен акт в обжалваната му част, приема следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е правилно в обжалваната му част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По отношение на процесния имот, за който се твърди от ищеца, че в него е потребена топлинна енергия от ответника, безспорно се установява от представените по делото писмени доказателства, че е собствен на ответника през процесния период, при условията на СИО. Това обстоятелство не се и оспорва от ответника. Представени са по делото както данъчна декларация за имота, от която е видно че същият е единствения жилищен имот на двамата съпрузи, така и удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответника и съпругата му, от които е видно че същите живеят в имота. Следователно солидарната отговорност на съпрузите за стойността на потребената в имота топлинна енергия правилно е преценена от първостепенния съд.

Установено е също така, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира същият е била присъединена към топлопреносната мрежа. Следователно ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./ през процесния период.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при 2 публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ. По делото не е установено, че ответникът валидно е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното и настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./ и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ. бр.25 от 20 март 2020г./.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че делът на ответника за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата и посочена по-горе нормативна уредба.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. В полза на въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №17620/28.10.2023г., постановено по гр.дело №44050/2022г. по описа на СРС, ГО, 74 с-в, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА К. Т. Т. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК:831609046, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 50 лв. /петдесет лева/– разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Бруната“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4