Решение № 10 от 05.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Пловдив, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Б. Попова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600343 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. В. О., повереник на частните обвинители Ц.

Н. и М. Н., и по жалба на адв. П. Б., повереник на частните обвинители И. Д. и А. Д., срещу присъдата № 24/18.05.2023 г. по н.о.х.д. № 385/23 г. по описа на ОС-Стара Загора, с която подсъдимият М. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б.

„б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК във връзка с чл. 21, ал. 2 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, за което му е наложено, на основание чл. 58а, ал.1 НК, наказание три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от пет години, както и наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от три години. Присъдата съдържа произнасяне и за приспадане на предварителното задържане, веществените доказателства и разноските.

В жалбите, които са своевременно предявени, се обосновават становища за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода. Излагат се съображения против решението на окръжния съд за условно осъждане и успоредно с това се претендира завишаване срока на споменатото основно наказание. Не се атакува присъдата в частта относно допълнителното наказание лишаване от право на управление на МПС.

Не е налице процесуалната пречка за обжалване на присъдата по чл. 318, ал. 4 НПК, 1 след като при първоинстанционните прения обжалващите частни обвинители са поискали чрез своите повереници срокът на наказанието лишаване от свобода преди редукцията да е съответно 15 години (адв. О.) и 9 години (адв. Б.). Това означава, че присъдата не е постановена „в съгласие с направените от тях искания“.

При въззивните прения прокурорът от АП-Пловдив се присъедини към недоволството на посочените частни обвинители от санкционния избор на окръжния съд, като предложи въззивните жалби да бъдат частично уважени. По-конкретно – пледира за завишаване срока на лишаването от свобода с шест месеца, в който случай не би се явила формалната предпоставка за отлагане изпълнението му по реда на чл. 66 НК.

Адв. О., повереник на частните обвинители Ц. и М. Н., и адв. Б., повереник на частните обвинители И. и А. Д., потвърдиха при пренията исканията си за завишаване наказанието лишаване от свобода и за отмяна на условното осъждане, като наблегнаха на отегчаващите обстоятелства и на целта за генерална превенция. Адв. Б. конкретизира претендираното увеличаване на лишаването от свобода, а именно от три на шест години.

Адв. О. се съсредоточи в решението за приложение на чл. 66 НК, като изказа виждането, че условното осъждане не било съвместимо с липсата на съпричиняване на престъпния резултат конкретно от страна на починалия Н..

Явилите се в с.з. частни обвинители сем. Н.и и И. Д. се присъединиха към заетата от своите повереници позиция. Г-н Н. сведе искането си за утежняване на основното наказание до 8 години.

Частните обвинители В. и Я. В., които не са обжалвали присъдата, както и техният повереник адв. Ш. не се явиха в нито едно от въззивните съдебни заседания и не заявявиха отношение към жалбите на другите частни обвинители.

Подсъдимият също не се яви и производството по отношение на него протече задочно (на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б“ НК), което предвид диференцираната съдебна процедура не попрачи за разкриване на обективната истина.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и съображенията на страните в аспекта на мотивите на обжалваната присъда, прие, че и двете жалби не са основателни.

Въз основа на събраните и изброени в мотивите на присъдата гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и няколкото експертизи окръжният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 29.06.2018г. пострадалите Н. Ц. Н. и П. И. Д., които били музиканти, имали концертно участие в гр. Р.. Същия ден преди обед Н. тръгнал с автомобила си „Ш.“ с рег.№ ****** от гр. П. за гр. Р., където живеел Д.. Когато пристигнал, помолил колегата си да шофира, тъй като не се чувствал добре. Д. поел управлението на шевролета, а Н. заел предна дясна седалка. Поставил своя обезопасителен колан.

Времето било дъждовно, поради което пътната настилка била мокра.

2

Около 13.30 ч. автомобилът се движел по път ВП II – 55, в посока от юг към север от гр. Г. към гр. В.Т.. Навлязъл в прохода на Републиката „Х.“. Бил управляван със скорост около 77 км./ч., в условия на ограничена видимост и поредица опасни завои. По същото време и на същия път, в обратна посока: север - юг, от гр. В.Т. към гр. Г., със скорост около 65 км/ч. се движела товарна композиция - товарен автомобил автовоз „Р.П.“ с рег.

№******* с прикачено ремарке ***** с per. номер ******, натоварен с превозвани леки автомобили. Р. било собственост на „О.“ гр. И., РТурция, а управлението му онзи ден се осъществявало от подсъдимия турски гражданин М. К. в изпълнение на служебните му задължения.

Максимално разрешената скорост за движение в пътния участък, в който се озовали едно срещу друго двете МПС, била 40 км/ч, сигнализирана с пътен знак В 26. На км. 46, в района на с. П., общ. Г. шевролетът навлязъл в ляв спрямо посоката си на движение завой.

С поддържаната скорост от около 77 км./ч. водачът му Д. загубил управление над него.

Плъзгайки се по платното, неуправляваният лек автомобил се насочил към лентата за насрещно движение. Навлизайки също в завоя и възприемайки създадената от другия участник в движението ситуация, подс. К. предприел намаляване на споменатата скорост на Р. от 65 км./ч. Аварийно спиране започнал едва когато в следващия момент шевролетът пресякъл осовата линия. Към този момент скоростта на автокомпозицията била редуцирана (вследствие първата реакция на водача му) до около 46 км./ч. Тъй като отстояла едва на 17.5 метра от мястото на удара обаче, целеното й ефективно спиране не било постижимо.

Неизбежният удар между двете превозни средства се състоял изцяло в лентата за движение на Р.. Неговата скорост в момента на удара била почти непроменена (около 45 км./ч.), а скоростта на лекия автомобил била около 58 км./ч. Вследствие удара и предвид по-малкото си количество движение лекият автомобил се върнал назад със силна ротация по посока на часониковата стрелка, гледно отгоре; ударил се в западната мантинела и се установил почти изцяло върху западния банкет. Заради значително по-голямото си количество движение товарният автомобил продължил да се движи напред и се установил косо върху платното, заемайки с левите си състави малка част от лентата за насрещно движение. Веднага след спирането на Р. подсъдимият К. излязъл от кабината и отишъл до шевролета с намерение да помогне на пострадалите, които били затиснати от смачканите ламарини. Помолил непознат да се обади на 112, тъй като не говорел български език.

След обаждането на местопроизшествието пристигнала дежурна следственооперативна група за извършване на оглед и екип на ЦСМП, който констатирал смъртта на пътника Н.. Водачът на шевролета Д. бил откаран в УМБАЛ гр. С З в критично състояние, а няколко дни по-късно бил преместен в болница в град П.. Въпреки оказаната медицинска помощ починал на 30.09.2018г.

Подсъдимият К. бил тестван на място за употреба на алкохол и наркотични вещества, като и двата теста отчели отрицателна проба.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп № 146/2018г.

3 при огледа и аутопсията на трупа на Н. Н. била установена черепно-мозъчна травма /разкъсно-контузна рана, охлузвания и кръвонасядане на главата, счупване на горната и долна челюст, счупване на черепния покрив и основа, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки/, гръдна травма и коремна травма.

За причина за смъртта е определена тежката черепно-мозъчна травма, усложнена с вдишана в белите дробове кръв.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп № 9/2018г. при огледа и аутопсията на трупа на П. И. Д. било установено състояние след съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма при автозлополука - контузия на главата, шията, гръдния кош, корема, таза и крайниците, сътресение, контузия и оток на мозъка, счупване на черепната основа, малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и под меките мозъчни обвивки, разкъсно-контузна рана на главата, контузия на белите дробове, свободен въздух в гръдната кухина, подкожен емфизем, счупване на I ребро вдясно и на I-III ребра вляво, разкъсване на слезката с кръвоизлив, счупване на напречните израстъци вдясно на XII гръден и I-И поясни прешлени. Вещите лица са преценили, че смъртта е настъпила вследствие на черепно-мозъчната травма, изразяваща се в счупване на черепната основа, контузия на мозъка, кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни обвивки, довели до умъртвяване на мозъчни структури. Описаните увреждания са травматични и са причинени от действието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия, условия за което има в купето на лек автомобил при транспортна злополука.

Смъртта не е настъпила бързо, но поради тежестта на черепно-мозъчната травма е била неизбежна.

След първите неинформативни и едностранчиви единична и тройна АТЕ на досъдебното производство била назначена повторна тройна автотехническа експертиза в състав проф. К., доц. д-р Х.У. и маг. инж. И.И. /вж. л. 79 - 120 от петия досъдебен том/.

Експертите са изследвали спирачните следи и отложената при удара полепнала по подкалниците на Р. земна маса, описани в огледния протокол, също и скоростната диаграма на Р. и деформациите по двете превозни средства. Въз основа и на тези данни са определени скоростите и положението на двете превозни средства едно спрямо друго непосредствено преди и след сблъсъка, както и реакциите на техните водачи в различни моменти от развитието на ситуацията.

Ето накратко изводите на експертизата:

- Мястото на удара е изцяло в лентата за движение на Р., в граници от 0.5 до 3.0 м. западно от осевата линия (при ширина на лентата от 4.4 м.).

- Преди удара водачът на Р. е предприел екстрено спиране със скорост около 46 км./ч., съотватстваща и на фиксираната на скоростната диаграма величина, и на останалите обективни находки. Според споменатата диаграма преди въпросното рязко задействане на спирачната система подсъдимият зад волана на автокомпозицията е предприел намаляване на скоростта, считано от 65 км./ч. В този момент опасната му зона за спиране била 62.8 м.

4

- Скоростта на шевролета към момента на навлизането му в насрещната лента (на Р.) била около 77 км./ч., а опасната му зона за спиране – около 57 м.

- Водачът на Р. предприел споменатото екстрено спиране в момента на навлизане на шевролета в неговата лента. Въпреки това товарният автомобил встъпил в сблъсъка след 17.5 метра с почти непроменена скорост – около 45 км./ч.

- Скоростта на шевролета при сблъсъка била погасена до към 58 км./ч.

Заключено е, че ако към момента, в който водачът на Р. е предприел аварийно спиране, скоростта му е била не около 46 км./ч., а 40 км./ч., сблъсъкът пак би настъпил. В подобен случай скоростта на Р. би била към 39-40 км./ч., а на шевролета – 55-56 км./ч., като автомобилите биха били с малко по-различно местоположение един спрямо друг.

Сблъсъкът би бил избегнат единствено ако към момента, когато водачът на Р. е намалил скоростта от 65 км./ч. (на 79.3 м. преди мястото на удара), се е движел с 40 км./ч. и вместо намаляване на скоростта беше предприел аварийно спиране – тогава би спрял на около 18 м. от шевролета, който в този случай най-вероятно би се блъснал в западната мантинела.

Изведено е обобщението, че водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не навлезе в лентата за насрещно движение при наличие на насрещно движещо се МПС, а водачът на товарния автомобил е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение с ограничената скорост от 40 км/ч. и при условие че с тази скорост предприеме аварийно спиране вместо да се ограничи само до намаляване на скоростта.