Решение № 551 от 04.05.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Варна, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20233100500374 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, със седалище гр.София, срещу решение №3452/14.11.22г., постановено по гр.д.

№4456/22г. на ВРС, в частта, в която е осъдено З. А.

ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД да заплати на Г. Л. Н. разликата над 4445лв до размера от 8004лв, представляващи щети от ПТП, настъпило на 30.11.21г. на пътя от гр.******, посока летище Варна, в близост до представителството на Мото Пфое, причинено от застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност л.а.********** рег.********, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на сезиране на съда – 05.04.22г. до оконч.изплащане на сумата, на основание чл.432, ал.1 КЗ.

В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Изложени са доводи за недоказване на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, на механизма на произшествието и размера на вредите.

Счита, че изчисленията на вещото лице по отношение на действителната стойност на автомобила са неправилни, като представените оферти били за друг модел. Намира за неправилно определени и запазените части в размер на 8%. Счита още, че преди изплащане на обезщетението собственикът на автомобила следва да прекрати регистрацията на последния, като по делото липсвало представено такова удостоверение. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част.

1

Въззиваемата страна Г. Л. Н. е депозирала отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от Г. Л. Н. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 8004лв /с оглед извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. *********** с рег.*******, в резултат на настъпило на 30.11.2021г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 30.11.2021г. , при движение по пътя от гр.****** посока летище Варна, собственият на ищеца л.а.*********** с рег.*******, бил блъснат от л.а.********** с рег.********, който не спрял на пътен знак Б2. Твърди, че за ПТП бил съставен Протокол за ПТП №1786044, в който като виновен бил посочен водачът на л.а. **********. Сочи, че л.а.********** с рег.******** бил застрахован по застраховка ГО при отв.дружество със срок на действие 12.12.20г.-11.12.21г. Излага, че на 01.12.21г. уведомил застрахователя, който съставил опис на щетите. Застрахователят не му заплатил обезщетение, като счита, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила възлиза на 8048,80лв, поради което имал правен интерес от предявяване на иска.

В отговор на исковата молба ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

А. ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва фактите и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, както и констатациите в Протокола за ПТП, като твърди, че ищецът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. Навежда възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Счита, че е налице тотална щета, поради което преди изплащане на обезщетението застрахованият следвало да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС. Счита, че обезщетението следва да бъде съобразено с действителната стойност на автомобила след приспадане на запазените части. Оспорва иска за лихва.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

Решението на ВРС в частта, с която е уважен предявеният иск за присъждане 2 на обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. *********** с рег.*******, в резултат на настъпило на 30.11.2021г. ПТП, в размера от 4445лв., ведно със законната лихва, е влязло в сила. Следователно влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право, а и м е н н о наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Формираната сила на пресъдено нещо на решението относно основанието в необжалваната му част преклудира правоизключващите отговорността на прекия причинител (респ. неговия застраховател) възражения, поради което и оплакванията на въззивника за недоказаност на механизма на произшествието не следва да бъдат разглеждани.

Спорен пред настоящата инстанция е размерът на дължимото за причинените щети обезщетение и в този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл.269, изр.2 ГПК.

Неоснователни са оплакванията на въззивника за неправилност на експертизата касателно определената действителна стойност на автомобила. Видно от депозираното пред ВРС заключение на вещото лице, същата е определена по сравнителния метод, основан на извършено от вещото лице пазарно проучване на близки по аналог автомобили. Това заключение не е оспорено от страната в заседанието, в което е прието, нито последната е ангажирала своевременно доказателства, които да оборят този извод на вещото лице.

В жалбата е наведено и възражение за неправилно определяне от ВРС на запазените части, което съдът намира за неоснователно. Въззивникът не е оспорил формирания от първата инстанция извод за наличието на "тотална щета" така, както същата е дефинирана в чл.390, ал.2 КЗ, при която размерът на обезщетението е съизмерим с пазарната стойност на застрахованото МПС непосредствено преди ПТП, която в случая възлиза на 8700лева. Действително, при плащане на застрахователно обезщетение при наличието на "тотална щета" по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ застрахователят може да иска намаляване на обезщетението със стойността на запазените части от МПС, които са годни за употреба. Целта на приспадане на запазените части от размера на застрахователното обезщетение е да се избегне неоснователното обогатяване на увреденото лице и отговорността на застрахователя да бъде ограничена до размера на действителните вреди.

Съдът обаче не дължи служебно приспадане на запазените части, а само по искане на ответника, в чиято тежест е да докаже твърденията си за вида, техническата годност и стойността на съхранените детайли. В случая в отговора на исковата молба не се съдържат конкретни насрещни твърдения досежно запазените части и тяхната стойност, нито са посочени и представени доказателства за тяхното установяване. В разглеждания случай вещото лице в експертизата е дало стойност на предполагаемите детайли, които е било 3 възможно да не са увредени при ПТП, която възлиза на 696лв. Предвид гореизложеното именно тази сума съдът намира, че следва да се приеме като стойност на запазените части, която да бъде приспадната от дължимото обезщетение. С оглед на това и след приспадане на така приетия размер на запазените части от размера на дължимото застрахователно обезщетение, се явява остатък от 8004лв, до който размер искът следва да бъде уважен.

Решението на ВРС в частта, в която е присъдено обезщетение за разликата над 4445лв до размера от 8004лв. като правилно следва да се потвърди.

Относно оплакването на въззивника за липсата на забава на застрахователя, доколкото ищецът не е представил удостоверение за прекратяване на регистрацията на процесното МПС поради настъпилата тотална щета, то съдът намира същото за основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.390, ал.1 КЗ предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение, определено като тотална щета на МПС, регистрирано в Република България, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му. Следователно, изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за застрахователно обезщетение. Следователно, дължимостта на обезщетението по чл.405 КЗ не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска (в този смисъл са решение № 44 от 02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г., на ВКС, I т.о. и решение № 59 от 12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, II т. о.). С оглед на това и доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо главния дълг (в т.ч. и спрямо неговата изискуемост), обезщетението за забава - законната лихва, следва да се присъди считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл.390, ал.1 КЗ. Ето защо решението на ВРС в частта, в която е присъдил дължимото от застрахователя обезщетение от 3559лв /съставляваща разликата над 4445лв до размера от 8004лв/ ведно със законната лихва, считано от 05.04.22г. до окончателното му плащане, е неправилно и следва да се отмени.

При този изход на спора в тежест на въззивника следва да бъдат възложени сторените от възз.страна за въззивно производство разноски, възлизащи в размер на 790лвадв.възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №3452/14.11.2022г., постановено по гр.д. № 4456/2022г. на Варненски районен съд, в частта му, в която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А.

4

ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление гр.София, *** , е осъдено на основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на Г. Л. Н. , ЕГН **********, с адрес гр.******, ул.********* ***, законната лихва върху сумата от 3559лв, съставляваща разликата над 4445лв до размера от 8004лв, считано от датата на сезиране на съда-05.04.22г. до окончателното и́ плащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО ДаллБогг:

Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Л. Н., ЕГН **********, с адрес *************, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 3559лв, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил *********** с рег.*******, до окончателното и́ плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение №3452/14.11.2022г., постановено

№4456/2022г. на Варненски районен съд, в останалата му обжалвана част. по гр.д.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: