Решение № 1056 от 12.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1056 гр. Пловдив, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330203246 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. М. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. В. В. срещу Наказателно постановление № 23-1030-002639/29.05.2023 г., издадено от Р.К.П. – ***, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП), без да се сочат конкретни негови пороци. Моли се за неговата отмяна. С молба с вх. № 74112/11.07.2024 г. на лист 17 от делото от адв. В. В. се твърди допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН поради непълнота в реквизитите на съдържанието на наказателното постановление, като се взема становище да не са посочени смекчаващите, отегчаващите и другите обстоятелства, взети предвид от административнонаказващия орган при определяне на вида и размера на наказанието. Поддържа се по този начин да е ограничено правото на защита на жалбоподателя. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 62771/12.06.2024 г. взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за 1 правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Поддържа нарушението да е установено по несъмнен начин от изготвения снимков материал от техническото средство, измерващо скоростта на движение, а жалбоподателят да е запознат с тези доказателства преди съставянето на акта.

Самоличността на нарушителя също намира за разкрита от попълнената декларация по реда на ЗДвП. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от С. М. И., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 28.05.2024 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 30.05.2024 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 15.03.2023 г. в 14:22 часа в гр. Пловдив, на бул. „Шести септември“ № 268 жалбоподателят С. М. И. управлявал товарен автомобил „Ленд ровер Ланд ровер Рейндж ровер“ с рег. № *** със скорост на движение от 101 км/ч при разрешена максимална скорост в населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120CCA8. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 104 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 101 км/ч. Така извършеното деяние било заснето на снимка с № 0084414.

На 10.05.2023 г. свид. З. Н. Г. – ***, призовал жалбоподателя И. за изясняване на случая. При явяването на жалбоподателя свид. Г. му предявил снимковия материал № 0084414 от дата 15.03.2023 г., на който било заснето движението на моторното превозно средство с превишена скорост. След като се запознал с представените материали, на място жалбоподателят И. попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която признал, че по време на извършване на деянието на 15.03.2023 г. в 14:22 часа той лично управлявал автомобила с рег.

№ *** и превозното средство се намирало в негово владение.

На същата дата свид. Г. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 930911 срещу жалбоподателя И., в 2 негово присъствие и в присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и от писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. З. Н. Г.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и съставянето на АУАН. Свидетелят изяснява, че актът е съставил въз основа на писмени материали, които са приложени и по преписката, включително на статичното изображение, заснето от автоматизираното техническо средство, и попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП. Установява се още, че актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и след като на последния е предоставена възможност да се запознае със снимковия материал и да посочи дали той или друго лице е управлявало автомобила към момента на извършване на деянието. В тази връзка изяснява се от показанията на свид. Г., че жалбоподателят след запознаването си с доказателствата по преписката е декларирал първо устно пред полицейския орган, че той лично е управлявал превозното средство към момента, когато движението му е заснето от АТСС, а в последствие е потвърдил това си изявление и писмено в нарочно попълнена декларация.

Показанията на свид. Г. се ползват с доверие от съда, тъй като изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства, служещи за тяхната проверка.

Освен това свидетелските показания се приемат и за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 114-СГ-ИСИС/14.09.2022 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с № 120CCA8 е преминало метрологична периодична проверка на дата 14.09.2022 г. със заключение, че съответства с одобрения тип, грешките не надвишават максимално допустимите за типа средство за измерване и са налични всички необходими надписи, означения и защитни стикери върху техническото средство.

Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-5084/16.03.2023 г. се установява, че на дата 15.03.2023 г. мобилна система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 с № 120CCA8 е заснела статични изображения с начален час на работа 12:30 ч. и краен час на работа 3

15:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 268, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От снимка № 0084414 от радар с № 120ССА8 (лист 9 от делото) се изяснява, че е измерена скоростта на движение на автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 104 км/ч, а заснемането е извършено на 15.03.2023 г. в 14:22 часа в посока „отдалечаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на търговско дружество ***.

От декларация от 10.05.2023 г. по чл. 188 от ЗДвП се установява, че жалбоподателят С. М. И. писмено е декларирал, че на 15.03.2023 г. в 14:22 часа той лично е управлявал процесния автомобил с рег. № ***.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя С. М. И. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № ***, издадено на *** г., валидно до *** г. и с налични 15 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И..

Единственото възражение, което се прави от жалбоподателя, е за допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на изпълнен реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН от необходимото съдържание на наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че по този начин правото му на защита е ограничено. Посочената разпоредба предвижда, че при издаване на наказателното постановление в него се посочват отегчаващите, смекчаващите, както и другите обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието. В конкретния случай с обжалваното наказателно постановление действително тези обстоятелства не са описани.

Липсата им следва да се определи като процесуално нарушение, но въпреки 4 това настоящият състав на съда приема, че то не е от категорията на съществените и не представлява основание за отмяна на НП. Това е така, защото на първо място съдът, независимо от наведените в жалбата основания, дължи пълна проверка за съответствие на наказателното постановление с процесуалния и материалния закон, включително и за явна несправедливост на наказанието. При тази дейност съдът не е обвързан от приетите от наказващия орган смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като сам преценява кои факти следва да бъдат взети предвид при определяне на наказанието и каква е тяхната относителна тежест.

На следващо място в конкретния случай и двете административни наказания, наложени на жалбоподателя, са предвидени в закона във фиксиран размер. На основание чл. 27, ал. 5 от ЗАНН спрямо всяко от наказанията липсва процесуална възможност за определянето им под посочения в санкционната норма размер, респ. те не биха могли да бъдат и в по-висок от този размер. Приложената от административнонаказващия орган санкционна норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП съдържа ясен регламент за определянето на всяко от двете предвидени административни наказания – глоба и временно лишаване от право, като те са посочени в твърд, фиксиран размер, при което наказващият орган е лишен от възможност за индивидуализация на размера, а и на вида на наказанията. Същевременно съгласно правилото на чл. 57, ал. 1, т.8 от ЗАНН изброяването на липсващите в случая смекчаващи и отегчаващи обстоятелства е дължимо именно с цел мотивиране на решението на наказващия орган за вида и размера на наказанието. С оглед съдържанието на приложимата санкционна норма и начина, по който в нея са определени вида и размера на двете следващи се на нарушителя административни наказания, то липсата на реквизита по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН в случая няма съществено значение за упражняване правото на защита, противно на твърдяното от жалбоподателя. Последният по никакъв начин не е затруднен да разбере по какъв начин наказващият орган е определил точно този вид кумулативни наказания и в такъв размер. В този смисъл е и съдебната практика - така Решение № 1798 от 23.10.2023 г. по к.а.н.д. № 1605/2023 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение от 07.10.2022 г. по к.а.н.д.

Разпечатката съдържа 38 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63e4210d-3171-48c5-8991-ea114f0ec5d4