Решение № 577 от 05.12.2023, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И. П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500428 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 260001 от 27.02.2023 г., постановено по гр. д. № № 557/2020 г. по описа на РС – С., е признато за установено по отношение на К.

Й. С., че И. И. Б. е собственик на част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. И., община С., Софийска област, м.

„К.“, нанесен в КККР, одобрени със заповед № 18-494/16.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, която част е с площ от 234 кв. м. и е заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 1, обозначени с червен цвят на комбинираната скица /приложение № 1/ на вещото лице Л. М., която, приподписана от районния съдия, представлява неразделна част от първоинстанционното решение и К. Й. С. е осъден да премахне изградената от него ограда, разположена между цифрите 1 и 2, обозначени с червен цвят на комбинираната скица /приложение № 1/ на вещото лице Л. М., която, приподписана от районния съдия, представлява неразделна част от първоинстанционното решение. С решението в полза на ищеца са присъдени и направените по делото пред първоинстанционния съд разноски.

Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което исковете бъдат отхвърлени.

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са 1 изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху спорната част от 234 кв. м., попадаща в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с.

И., община С., Софийска област, м. „К.“, въз основа на договор за покупкопродажба на недвижим имот, сключен през 2003 г., като се е позовал на заключението на вещото лице, а възражението за изтекла в полза на ответника придобивна давност по отношение на спорния имот е приел за неоснователно поради краткия срок на това владение.

Решаващите изводи на първоинстанционния съд са неправилни, тъй като са основани на неправилна преценка на доказателствата по делото.

По делото са представени: нотариален акт № 123/1995 г. на нотариус при РС – С. за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ; нотариален акт № 160/1989 г. на нотариус при РС – С. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност; договор за доброволна делба от 16.08.2007 г.; нотариален акт № 126/1981 г. на нотариус при РС – С. за собственост на недвижим имот по давностно владение; нотариални актове № 64/2010 г. и № 123/2010 г. на нотариус при РС - С. за дарение на недвижим имот; нотариален акт № 125/2015 г. на нотариус при РС – С. за продажба на недвижим имот; нотариален акт № 105/2003 г. на нотариус при РС – С. за продажба на недвижим имот.

От тези писмени доказателства се установява следното:

С констативен нотариален акт № 123/1995 г. на нотариус при РС – С. наследниците на Ц. Г. Т. /сред които Г. Ц.ов Г. и Д. Ц.ов Г./ са признати на основание влязло в сила решение на ПК – С. за собственици на два имота, единият от които е следният: ливада в м. „К.“ с площ от 2.153 дка, съставляваща имот № 41030 по картата на землището при граници и съседи: кад. № 53 населено място, имот № 41031 на н-ци на застроено извън регулация, кад. № 277 вътрешна река, имот № 41029 на н-ци на Х. Т. И..

С констативен нотариален акт № 160/1989 г. на нотариус при РС – С. Ц.

Г. Т. е признат на основание давностно владение за собственик на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в землището на с. И., Софийска област, влизащо в границите на околовръстния полигон на махала „Т.“, одобрен с решение № 8 от 09.02.1982 г. на ИК на ОНС - С., с пространство по скицата от полигона от 1200 кв. м., заедно с построената върху него през 1965 г. за задоволяване на остра жилищна нужда едноетажна къща на 20 кв. м., състояща се от една стая, кухня и антре, при граници по скицата от полигона: от западна и от южна страна – н-ци на Х. Т., от северна страна – път, от източна страна – Г. Г. Т. и в югозападната част опиращо на черен път за достъп до имота.

2

С договор за доброволна делба от 16.08.2007 г. Г. Ц.ов Г. и Д. Ц.ов Г. са се споразумяли следното: Г. Ц.ов Г. да получи в дял поземлен имот с площ от 1200 кв. м., находящ се в с. И., Софийска област, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Т.“, одобрен с решение № 8 от 09.02.1982 г. на ИК на ОНС - С., заедно с построената в имота през 1965 г. масивна жилищна сграда, строена върху приземен етаж и етаж, с разгъната застроена площ от 40 кв. м. и заедно с построената в имота през 1965 г. масивна второстепенна сграда със застроена площ от 6 кв. м., при граници и съседи на имота: път, Г. Г. Т., път, н-ци на Х. Т.; Д. Ц.ов Г. да получи в дял поземлен имот № 041030 с площ от 2154 кв. м., находящ се в с. И., Софийска област, в м. „К.“, при граници и съседи на имота: имот № 000053 – индивид. застр. на мах. „Анковото“, имот № 041031 – др. жилищен терен на застроено извън регулация, имот № 000277 - вътрешна река на държавата - МОСВ, имот № 041029 – ливада на н-ци на Х. Т. И.. При сключването на договора са били представени коннстативен нотариален акт № 123/1995 г. на нотариус при РС – С. и констативен нотариален акт № 160/1989 г. на нотариус при РС – С..

С договор за дарение, сключен с нотариален акт № 64/2010 г. на нотариус при РС – С., М. Ц.ова Г.а е дарила на П. А. Д. собствените си 2/3 ид. ч. от неурегулиран поземлен имот – ливада, целият с площ от 2154 кв. м., находящ се в с. И., Софийска област, в м. „К.“, съставляващ имот № 041030 по картата на землището, при граници и съседи на имота: имот № 000053 – индивид. застр. на мах. „Анковото“, имот № 041031 - др. жилищен терен на застроено извън регулация, имот № 000277 - вътрешна река на държавата МОСВ, имот № 041029 - ливада на н-ци на Х. Т. И., а с договор за дарение, сключен с нотариален акт № 123/2010 г. на нотариус при РС – С., Г. Ц.ов Г. е дарил на П. А. Д. собствената си 1/3 ид. ч. от същия имот.

С договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 125/2015 г. на нотариус ри РС – С., П. А. Д. е продал на ответника по делото придобития по гореописания начин имот - поземлен имот /ливада/ № 041030 с площ от 2154 кв. м., находящ се в с. И., Софийска област, м. „К.“, при граници и съседи на имота: имот № 000053 – индивид. застр. на мах.

„Анковото“, имот № 041031 - др. жилищен терен на застроено извън регулация, имот № 000277 - вътрешна река на държавата - МОСВ, имот № 041029 - ливада на н-ци на Х. Т. И..

С нотариален акт № 105/2003 г. на нотариус при РС – С. е сключен договор за продажба на следния недвижим имот, по силата на който В. К. Г.а е продала на ищеца следния недвижим имот: поземлен имот с площ от 1200 кв. м., находящ се в с. И., Софийска област и попадащ в околовръстен строителен полигон на махала „Т.“, заедно с построената в имота през 1983 г. масивна вилна сграда, строена върху етаж и тавански полуетаж, със застроена площ от 48 кв. м. и с разгъната площ от 96 кв. м., при граници на имота: път - Б.П. - И., Д. Ц., път и В. Д.а Г.. При сключването на договора е бил представен нотариален акт № 126/1981 г. на нотариус при РС – С., представен и по делото, от който се установява, че В. К. Г.а е призната на основание давностно владение и наследство за собственик на следния недвижим имот: дворно вилно място извън регулацията, находящо се в 3 землището на с. И., Софийска област, м. „К.“, с пространство от 1200 кв. м., ведно с построената върху него къща на 48 кв. м., при граници: юг – река, север – шосе И. – С., имот на ТКЗС – с. И. и Ц. Ц..

При тези факти не може да се направи извод за основателност на исковете по следните съображения:

Правото на собственост върху поземлен имот /ливада/ № 041030 с площ от 2154 кв. м., находящ се в с. И., Софийска област, м. „К.“, при граници и съседи на имота: имот № 000053 – индивид. застр. на мах. „Анковото“, имот № 041031 - др. жилищен терен на застроено извън регулация, имот № 000277 - вътрешна река на държавата - МОСВ, имот № 041029 - ливада на н-ци на Х.

Т. И. е придобито от ответника в границите и площта, в които това право е било възстановено на наследниците на Ц. Г. Т.. Това се установява от представените нотариален акт № 123/1995 г. на нотариус при РС – С., договор за доброволна делба от 16.08.2007 г., нотариален акт № 64/2010 г. на нотариус при РС – С. и нотариален акт № 123/2010 г. на нотариус при РС – С., от които се проследява правоприемството в правото на собственост и имотът във всеки от тези актове е идентичен като описание – местонахождение, площ, съседи, като именно с тези местонахождение площ и граници имотът е нанесен и в КККР на с. И. /видно от представените по делото скица, издадена от Служба по ГКК – Софийска област, протоколи за трасиране и трасировъчен карнет, скица, издадена от ОС „Земеделие“ - С./, т. е. няма основание да се мисли и в посока грешка в КККР.

Ищецът от своя страна се легитимира като собственик на поземлен имот с площ от 1200 кв. м., находящ се в с. И., Софийска област, попадащ в околовръстен строителен полигон на махала „Т.“, заедно с построената в имота през 1983 г. масивна вилна сграда, строена върху етаж и тавански полуетаж, със застроена площ от 48 кв. м. и с разгъната площ от 96 кв. м., при граници на имота: път - Б.П. - И., Д. Ц., път и В. Д.а Г. с нотариален акт № 105/2003 г. на нотариус при РС – С., с който е сключен договор за продажба на този имот с В. К. Г.а, която от своя страна се е легитимирала като собственик при сключването на договора с нотариален акт № 126/1981 г. на нотариус при РС – С., с който се установява, че същата е призната на основание давностно владение и наследство за собственик на дворно вилно място извън регулацията, находящо се в землището на с. И., Софийска област, м. „К.“, с пространство от 1200 кв. м., ведно с построената върху него къща на 48 кв. м., при граници: юг – река, север – шосе И. – С., имот на ТКЗС – с.

И. и Ц. Ц.. Същевременно ищецът се позовава /доколкото го представя с исковата молба/ и на нотариален акт № 160/1989 г. на нотариус при РС – С., с който Ц. Г. Т. е признат на основание давностно владение за собственик на дворно място, находящо се в землището на с. И., Софийска област, влизащо в границите на околовръстния полигон на махала „Т.“, одобрен с решение № 8 от 09.02.1982 г. на ИК на ОНС - С., с пространство по скицата от полигона от 1200 кв. м., заедно с построената върху него през 1965 г. за задоволяване на остра жилищна нужда едноетажна къща на 20 кв. м., състояща се от една стая, кухня и антре, при граници по скицата от полигона: от западна и от южна страна – н-ци на Х. Т., от северна страна – път, от източна страна – Г. Г. Т. и в 4 югозападната част опиращо на черен път за достъп до имота. При така описаната индивидуализация на имота в трите нотариални акта не може да се направи категоричен извод за идентичност, особено между имота така, както е описан в нотариален акт № 105/2003 г. на нотариус при РС – С. и така, както е описан в нотариален акт № 126/1981 г. на нотариус при РС – С., тъй като няма съвпадане на местонахождението и съседите, а в случай, че се приеме такава идентичност, то е видно, че праводателката на ищеца е призната за собственик по давностно владение и наследство на дворното място през 1981 г., а Ц. Г. Т. е признат за собственик на същото дворно място и също на основание давностно владение през 1989 г. Доколкото обаче правото на собственост на ищеца върху поземлен имот, находящ се в с. И., Софийска област, попадащ в околовръстен строителен полигон на махала „Т.“, придобито по силата на сключения с нотариален акт № 105/2003 г. на нотариус при РС – С. договор за продажба, не е оспорено /вкл. не се навежда като довод конкуренцията на двата констативни нотариални акта/, то този въпрос не следва да се обсъжда. Спорно е дали процесните 234 кв. м. са част от придобития от ищеца имот по силата на договора за продажба, сключен с този нотариален акт. Настоящият въззивен състав намира, че не се установява по делото спорните 234 кв. м., попадащи в имота на ответника според КККР, да са част от придобития от ищеца имот, тъй като съгласно легитимиращия го нотариален акт ищецът е придобил имот, попадащ в околовръстен строителен полигон на махала „Т.“ на с. И., т. е. при това описание на имота цялата негова площ от 1200 кв. м. попада в този околовръстен строителен полигон на махала „Т.“, за която се установява по делото, че няма одобрени КККР, а спорните 234 кв. м., както също се установява по делото, се намират извън околовръстния строителен полигон на махала „Т.“, същите попадат в земеделски земи по КВС и КККР и по-конкретно в имота на ответника, придобит от него, както се посочи, в границите и площта, в които правото на собственост е било възстановено по реда на ЗСПЗЗ /границата между околовръстния строителен полигон на махала „Т.“ и територията на земеделските земи, за които има одобрени КККР, минава именно по северната граница на придобития от ответника имот, както същата е описана в легитимиращите него и праводателите му актове и скици/. Изводите на вещото лице в обратен смисъл /че имотът на ответника се намира „някъде в махалата, но не там, където е в момента сложен“/, които е възприел първоинстанционният съд, въззивният съд не кредитира, тъй като не кореспондират с останалите доказателства по делото, преценени в съвкупност и обсъдени по-горе – вещото лице е обсъждало несъответствие в описанието на имота по нотариалния акт на ответника и описанието на имота по нотариалния акт на Ц. Г. Т., но очевидно /от посочените от вещото лице площ и описание – вж. обясненията му в проведеното пред РС – С. о. с. з./ е съпоставял с нотариалния акт от 1989 г., с който Ц. Г. Т. е признат за собственик по давностно владение на дворното място в строителния полигон на м. „Т.“ /и който съобразно гореизложеното е евентуално относим към имота на ищеца, не и към този на ответника/, а не с нотариалния акт от 1995 г., с който на наследниците на Ц. Г. Т. е признато правото на собственост на 5 ливадата в м. „К.“, възстановено по реда на ЗСПЗЗ /и който е относим към имота на ответника/.