Определение № 9042 от 23.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9042 гр. София, 23.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско дело № 20261100503991 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба на „Асоциация на Бащите в България“ срещу определение 50626/10.12.2025 г. на СРС, 158 състав, постановено по гр.д. 41 433/2025 г., в частта, в която е отхвърлена молбата им за встъпване като трето лице помагач на страната Д.П.а. В частната жалба са наведени твърдения, че съдебният акт в неговата обжалвана част е неправилен. Заявени са твърдения, че искането е релевирано в преклузивния срок по ГПК и при наличие на правен интерес, обоснован със задължение за подпомагане на основната страна, съобразно устройствените правила на Асоциацията. Заявени са твърдения, че конституирането им не противоречи на разпоредбите на закона, тъй като съдът служебно привлякъл като заинтересовани страни други юридически лица, което водело до неравнопоставеност, която следвало да бъде отстранена. Иска се отмяна на определението като бъде постановено ново, с което се допусне конституирането им като трето лице помагач.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответната страна С.В.С, чрез адв.

Е.Ф., в който са развити съображения относно правилността на обжалваното определение и искане за неговото потвърждаване.

Производството е образувано и по частна жалба на Д.В.П., инкорпорирана в насрещна молба от 29.12.2025 г., съобразно уточнителна 1 молба от 03.02.2026 г. срещу определение 50626/10.12.2025 г. на СРС, 158 състав, постановено по гр.д. 41 433/2025 г., в частта, в която е отхвърлена молбата „Асоциация на Бащите в България“ за встъпване като трето лице помагач на нейна страна като в жалбата не се сочат съображения.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответната страна С.В.С, чрез адв.

Е.Ф., в който са развити съображения относно правилността на обжалваното определение и искане за неговото потвърждаване.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в частната жалба и данните по делото, намира за установено следното:

Частните жалби са депозирани в срок и от лица с наличен правен интерес. Предвид което настоящият съдебен състав намира, че същите са ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ.

Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Производството по гр.д. 41 433/25 г. по описа на СРС, 158 състав е инициирано с молба от С.В.С, лично и като баща и законен представител на малолетното дете Б.С.С. на основание чл. 9 и сл. от ЗЗДН срещу Д.В.П. и заявено искане за издаване на основание чл. 15 от ЗЗДН на заповед за защита от домашно насилие за описаните в молбата случаи като на ответницата бъдат наложени описаните в молбата ограничителни мерки по чл. 5 ал.1 т.1, 3, 4, 5 и 6 от ЗЗДН.

С молба от 12.11.2025 г. на Д.П.а е поискано от съда „Асоциация на Бащите в България“ да бъде конституирана като трето лице помагач на нейна страна /стр. 316 в делото на СРС/.

С молба от 12.11.2025 г. и на основание чл. 218 от ГПК, „Асоциация на Бащите в България“ е поискала от съда да бъде допусната като трета подпомагаща страна на страната на Д.П.а на основание чл. 7 и чл. 9 от устава на асоциацията.

С обжалваното определение 50626/10.12.2025 г. на СРС, 158 състав е отхвърлил двете молби предвид липсата на процесуална възможност за конституиране на подпомагащи страни в производството.

Съобразно мотивите в т. 22 от ТР 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, производствата по чл. 12 ал.1 и чл. 15 ал.1 от ЗЗДН не са искови, а в тях е съчетана съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане на 2 административни мерки. Предвид характера на производството следва да се отбележи, че негов предмет не е потестативно или притезателно право, а се цели настъпването на обща промяна в отношенията между страните и по същността си представлява администриране на гражданските правоотношения, а не защита на субективни права в същинския смисъл, както е разяснено и в ТР 3/27.06.2024 г. на ОСГК на ВКС. Тези принципни различия между исковото производство и производствата по спорна съдебна администрация обуславят отклонения от общите правила на гражданския процес, поради което тези правила, следва да бъдат прилагани съответно, както изрично е посочено и в § 1а от ЗР на ЗЗДН.

От друга страна, встъпването, респективно привличането на трето лицепомагач в исковия процес, предвидено в чл.218 и чл.219 ГПК, е свързано с евентуалните неблагоприятни последици, които биха могли да настъпят за това трето лице от съдебното решение. С искането за привличане главната страна цели да обвърже подпомагащата със силата на мотивите, с оглед реализиране на определени субективни права, чието възникване и реализиране е обусловено от изхода на основното исково производство. Както беше посочено в производствата по спорна съдебна администрация настъпва обща промяна в отношенията между страните и същата не касае такава в отношенията им с трети лица респ. решенията в тези производства не се ползват със СПН, поради което не съществува правен интерес от встъпване/привличане на трето лице помагач в производствата по спорна съдебна администрация. Такъв не може да бъде обоснован и с устройствените правила на частния жалбоподател – ЮЛ, доколкото същите по никакъв начин не създават задължения за съда.

Не могат да бъдат споделени и възраженията, че допускането на заинтересована страна по делото създавало неравноправност на страните.

Призоваването като заинтересована страна на ДСП – Пловдив и ДСП – Слатина е с оглед качеството им по чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗЗДетето като специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината и има за предмет на дейности по закрилата на детето. Участието й в производството е с оглед характеристиките й на специализиран орган, натоварен с функциите, подробно изброени в чл. 21 от ЗЗДетето и законовите им задължения да предприемат мерки за закрила на детето респ. задължението на съда да уведомява ДСП, регламентирано в чл. 15 ал.6 от ЗЗДетето.

3

Предвид което частните жалби като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение 50626/10.12.2025 г. на СРС, 158 състав, постановено по гр.д. 41 433/2025 г., в частта, в която е отхвърлена молбата на „Асоциация на Бащите в България“ за встъпване като трето лице помагач на страната Д.В.П. и в частта, в която е отхвърлената молбата на Д.В.П. за привличане на трето лице помагач на нейна страна на „Асоциация на Бащите в България“.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4