Определение № 32063 от 02.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32063 гр. София, 02.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110109294 по описа за 2025 година

С искова молба вх. № 54853/17.02.2025 г., уточнена с молба с вх. № 149543/29.04.2025 г., ищцата В. Н. Х. е предявила против И. Н. А. и Ц. А. Ц. конститутивни искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 1/20 идеална част от поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в ********, местност *****, с площ от 4939 кв.метра, прехвърлена от ответника И. Н. А. на Ц. А. Ц. чрез договор за замяна, обективиран в Нотариален акт № 93, том I, ********, дело № 89/22.08.2024 г. на нотариус Б.Н., както и на 9/20 идеални части от същия поземлен имот, прехвърлени от ответника И. Н. А. на Ц. А. Ц. с договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 94, том I, ****, дело № 90/22.08.2024 г. на нотариус Б.Н..

Ищцата твърди, че заедно с ответника И. Н. А. са съсобственици при равни квоти от по 1/2 идеална част на поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в ********, местност *****, с площ от 4939 кв.метра. Сочи, че съсобствеността между двамата е възникнала по силата на четири нотариални акта за продажба на поземлен имот от 23.01.2004 г., вписани в Службата по вписванията под номера 36, 37, 38 и 39, както и по силата на нотариален акт за продажба на поземлен имот от 16.06.2004 г., вписан в Службата по вписванията под номер 154. Твърди се, че на 22.08.2024 г. ответникът И. Н. А. е прехвърлил на Ц. А. Ц. 1/20 идеална част от процесния имот чрез договор за замяна, обективиран в Нотариален акт № 93, том I, ********, дело № 89/22.08.2024 г. на нотариус Б.Н., срещу матрак на стойност по фактура от 4549 лева. На същата дата ответникът И. Н. А. прехвърлил на Ц. А. Ц. и 9/20 идеални части от същия поземлен имот чрез договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 94, том I, ****, дело № 90/22.08.2024 г. на нотариус Б.Н., за цена от 5000 лева. Ищецът узнал за така извършените сделки на 31.01.2025 г., когато е извършил справка в Имотния регистър. До този момент до него не било отправяно предложение за изкупване на прехвърлените идеални части, поради което двумесечният срок за предявяване на конститутивния иск започвал да тече от момента на узнаването, а не от прехвърлянето, като по този начин се явявал спазен. Ищецът счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 33 ЗС, тъй като И. Н. А. не му е предложил писмено да изкупи притежавания от него дял в съсобствеността преди да го прехвърли на трето лице, а и освен това пред нотариуса не била представена и декларация, че ищецът не е приел предложението. Поради това се поддържа, че в полза на ищеца е възникнало преобразуващото право по чл. 33, ал. 2 ЗС да изкупи прехвърлените с горепосочените нотариални актове от И. Н. А. в полза на Ц. А. Ц. идеални части от процесния имот, във връзка с което предявява и настоящите искове, които моли да бъдат уважени. Претендира и разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за 1 правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. Н. А., който оспорва основателността на исковете. Поддържа, че ищецът няма право да иска изкупуване, тъй като преди да продаде на 22.08.2024 г. на Ц. А. Ц. 9/20 идеални части от имота, той е прехвърлил с договора за замяна 1/20 идеална част на същото лице, поради което към момента на продажбата Ц. А. Ц. вече е имал качеството на съсобственик. Твърди също така, че ищцата е узнала за извършеното разпореждане с имота в периода между м.09.2024 г. и началото на м.11.2024 г. За това обстоятелство тя била уведомена от новия съсобственик Ц. А. Ц., който през посочения период няколко пъти е разговарял с К.Т., като с последния ищцата живеела на съпружески начала от 2019 г. Освен това, новият съсобственик се твърди, че е представял пред К.Т. и документи за собственост във връзка с прехвърлянето, а при първата му среща с К.Т. на място в имота последният провел първо телефонен разговор с ищцата, а след това и с И. Н. А., от когото поискал обяснение защо не ги е уведомил за извършените сделки. Ответникът поддържа, че още от 2019 г. е обсъждал с ищцата и К.Т. (който се е представил като неин партньор) въпроса относно съвместното стопанисване на процесния имот, като двамата нееднократно заявявали пред него и съвместните си планове да развият бизнес в имота. Няколкократно К.Т. посещавал ответника в дома му, за да уредят финансови въпроси във връзка с поддържането на имота – направа на ограда, колони и др., а през 2019/2020 г. ищцата и К.Т. съвместно отдали под наем съсобствения с ответника имот. Ответникът излага твърдения, че в отношенията си ищцата във връзка с поддържането на процесния имот, тя винаги е действала чрез К.Т., който фактически е извършвал действията по реализация на съвместните им планове и това било така още от момента на възникване на съсобствеността през 2004/2005 г. Поради това, ответникът счита, че с уведомяването на К.Т. за извършените процесни сделки, ищцата е узнала за прехвърлянето в периода между м.09.2024 г. и началото на м.11.2024 г. и оттогава е започнал да тече двумесечният срок за предявяване на иска за изкупуване, който е изтекъл към датата на подаване на исковата молба в съда. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като заявява и претенция за присъждане на разноски.

В отговора на исковата молба е направено искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели относно момента на узнаване от страна на ищцата за прехвърлянето и относно факта, че К.Т. е действал със знанието на ищцата.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника Ц. А. Ц., който също оспорва основателността на исковете. По идентичен начин счита, че ищцата няма право да иска изкупуване, тъй като преди И. Н. А. да му продаде на 22.08.2024 г. 9/20 идеални части от имота, той е придобил с договора за замяна 1/20 идеална част от същото лице, поради което към момента на продажбата Ц. А. Ц. вече е имал качеството на съсобственик. Поддържа, че ищцата е узнала за извършеното разпореждане с имота през м.09.2024 г., откогато е започнал да тече двумесечният срок за предявяване на иска за изкупуване, който е изтекъл към датата на подаване на исковата молба в съда. В тази връзка се твърди, че от 22.08.2024 г., когато са сключени договорите за замяна и продажба, ответникът Ц. А. Ц. не е имал контакт с ищцата, но в края на м.09.2024 г. е получил телефонно обаждане от негов близък, който го е уведомил, че в имота има хора. Ответникът веднага го посетил и заварил там К.Т., пред когото се представил като новия съсобственик на имота. Твърди се, че по време на тази среща К.Т. се е обадил по телефона на ищцата и я е уведомил, че Ц. А. Ц. е новият съсобственик, като ищцата и К.Т. били доволни от този факт, тъй като заедно с новия собственик по-лесно ще управляват имота. В края на м.10.2024 г. ответникът Ц. А. Ц. отново посетил имота, за да представи на К.Т. документи за собственост и които да бъдат предадени след това на ищцата. По време на тази среща двамата разговаряли относно своите бизнес планове във връзка със земята. Ответникът поддържа, че през цялото време поведението на К.Т. ясно е демонстрирало, че действа като партньор на 2 ищцата, че тя знае за неговите планове, както и за факта, че Ц. А. Ц. е новият съсобственик на имота. Няколко дни след втората среща между ответника и К.Т. бил сключен договор от 03.11.2024 г. във връзка с бъдещото управление и ползване на имота, а няколко месеца покъсно – на 06.02.2025 г. е бил сключен идентичен договор, но вече с ищцата, тъй като тя е другият съсобственик. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като заявява и претенция за присъждане на разноски.

Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Направено искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели относно момента на узнаване от страна на ищцата за прехвърлянето и относно факта, че К.Т. е действал със знанието на ищцата. Прави се искане за издаване на съдебно удостоверение.

Съдът намира, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация: Предявени са от В. Н. Х. против И. Н. А. и Ц. А. Ц. конститутивни искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 1/20 идеална част от поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в ********, местност *****, с площ от 4939 кв.метра, прехвърлена от ответника И. Н. А. на Ц. А. Ц. чрез договор за замяна, обективиран в Нотариален акт № 93, том I, ********, дело № 89/22.08.2024 г. на нотариус Б.Н., както и на 9/20 идеални части от същия поземлен имот, прехвърлени от ответника И.

Н. А. на Ц. А. Ц. с договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 94, том I, ****, дело № 90/22.08.2024 г. на нотариус Б.Н..

2. Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че с първия ответник И. Н. А. са съсобственици на процесния недвижим имот; прехвърлянето на процесните идеални части от имота от съсобственика И. Н. А. в полза на третото за съсобствеността лице Ц. А. Ц. чрез договор за продажба; предявяване на иска в двумесечен срок от узнаване на сделката.

Във връзка с направеното правопогасяващо възражение за пропуснат двумесечен срок, в тежест на ответниците е да докажат при условията на пълно и главно доказване, че ищцата е узнала за прехвърлителната сделка в по-ранен момент, предхождащ 2-месечния законоустановен срок. По същество на повдигнатия спор в доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че преди прехвърлянето на процесните идеални части от съсобствения имот, на ищцата е било предложено тяхното изкупуване при условията на сключените договори, респ. да докажат възраженията си, че договорът за продажба на идеални части от процесния недвижим имот е сключен между две лица притежаващи качеството на съсобственици на дял от процесния имот, както и да проведат насрещно доказване по обстоятелствата възложени в доказателствена тежест на ищцата.

3. При съобразяване на становището на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата: 1) Че между ищцата и ответника И. Н. А. е съществувало право на съсобственост върху процесния недвижим имот при посочените в исковата молба квоти; 2) Че на 22.08.2024 г. между ответниците И. Н. А. и Ц. А. Ц. е сключен договор за замяна, обективиран в Нотариален акт № 93, том I, ********, дело № 89/22.08.2024 г. на нотариус Б.Н., с който И.

Н. А. е прехвърлил на Ц. А. Ц. 1/20 идеална част от процесния поземлен имот; 3) Че на 22.08.2024 г. между ответниците И. Н. А. и Ц. А. Ц. е сключен договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 94, том I, ****, дело № 90/22.08.2024 г. на нотариус Б.Н., с който И. Н. А. е прехвърлил на Ц. А. Ц. 9/20 идеални части от процесния поземлен имот; 4) 3

Че преди прехвърлянето на ищцата не е било предложено изкупуване на процесните идеални части от съсобствения имот при условията на сключените договори.

4.По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба, подаден от Ц. А. Ц., писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.

Искането на ответниците за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по двама свидетели следва да бъде уважено като относимо, необходимо и допустимо.

На ответника Ц. А. Ц. следва да се издаде поисканото удостоверение, след представяне на проект за такова и заплащане на държавна такса в размер на 2,56 евро.