Решение № 6 от 17.01.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№6 гр. В., 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С.Ж.С

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н при участието на секретаря А.А.Т. като разгледа докладваното от Н.Д.Н Въззивно гражданско дело № 20221300500304 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С Решение №229 /10.06.2022 г. на Районен съд-В. по гр.д.№826 /2021г. по описа на съда е осъдена ГД„П.Б.З.Н. гр. С. да заплати на К. С. Л. с ЕГН:

********** и адрес в гр.В. сумата 1951.01 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.05.2018 г.-31.12.2020 г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, сумата от 277.11 лева лихви за забава върху главницата по периоди на възникване на задължението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда- 20.04.2021г до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 385.97лева адвокатско възнаграждение. Исковата претенция за периода 20.04.2018г.- 30.04.2018г. е отхвърлена като неоснователна.

ГД „П.Б.З.Н. гр. С. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд-В. разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице в общ размер 189.13 лева.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от ГД„П.Б.З.Н. гр. С., представлявана от процесуален представител старши юрисконсулт С.П. упълномощена от Н.Н. -Директор. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано и незаконосъобразно.

Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат 1 изцяло отхвърлени.

Поддържа се, че решението било постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба , която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (обн. ДВ. бр. 53 от 27.06.2014 г.) (ЗМВР), поради което неправилно е допуснато субсидиарното приложение на НСОРЗ, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г.; доп., бр. 56 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2007 г.; изм. и доп.. бр.11 от 05.02.2008 г.; изм. и доп., бр. 10 от 06.02.2009 г.; изм. и доп., бр. 67 от 2009 г.; доп., бр. 95 от 2011 г.; изм. бр. 21 от 2012 г.; доп., бр. 49 от 2012 г.) (НСОРЗ), Правилото на чл.9, ал.2 от същата би следвало да се разглежда съвместно с нормите на чл.136, ал.1 и ал.3 и чл.140, ал.1 и ал.2 от КТ, с които се предвижда различна продължителност на работното време в зависимост от това дали труда се полага през деня или през нощта.

Твърди се ,че съдът не е разгледал правилно приложимостта на разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, която е императивна и предвижда , че само положеният на смени между 22.00ч. и 06.00 ч труд е нощен.

Твърди се, че решението е постановено при липса на изследване на правните норми, като се излага, че установената по –голяма продължителност през деня и нощта от 8ч. на държавните служители в МВР е обусловена от специфичните функции, които изпълняват. Тази призната целесъобразност позволява и и прилагането на различен метод на правно регулиране на работно време, трудово възнаграждение и други на служителите по трудови правоотношения по КТ и на тези по ЗМВР.

Излага се, че нощният труд е заплатен от работодателя. Сочи се съдебна практика на окръжни съдилища, в решенията на които се приема, че урегулирането на различна продължителност на нощния труд за различните категории служители се определя от характера на извършваната от тях дейност.

По отношение на присъдените разноски на ищеца се прави възражение за прекомерност.

Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло като неправилно Решение №2 2 9 /10.06.2022 г. на Районен съд-В. по гр.д.

№826/2021г. присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна е депозирала отговор на исковата молба ,в който изразява доводи относно правилност, законосъобразност, обоснованост на съдебното решение и неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че НСОРЗ не дерогира закона, че КТ и ЗДСл намират приложение по силата на препращащи норми в ЗМВР и при липса на изрични разпоредби в ЗМВР, като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в ЗМВР спрямо другите държавни служители и тези по трудови 2 правоотношения., които доводи са застъпени в съдебната практика Излага, че становището за неприложимостта на посочения механизъм за превръщане но нощните часове в дневни е неоснователно, тъй като самата №8121з-407 от 2014 е допускала това и такова превръщане е правено за определен период за служителите на МВР. Липсата на регламентация в следващите наредби сочи празнота, при която се прилагат общите разпоредби на КТ и ЗДСл. Намира за неоснователно и твърдението за липса на доказателства за платено от ищеца адвокатско възнаграждение.

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания от страните.

От събраните в производството по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове за: неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд с пр. осн. чл. 150, във вр. чл. 140 КТ, вр. чл. 178, ал.1, т.З, вр. чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР и обезщетение за забавенато плащане на тези възнаграждения с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

Ищецът К. С. Л. с ЕГН:********** излага в предявената искова молба, че работи по служебно правоотношение, по силата на което заема при ответника длъжността "командир на екип" в РС ПБЗН-В.. През периода 20.04.2018г. -31.12.2020г. е работил на сменен режим със смени от 24 часа, при което е полагал труд повече от 40 часа седмично. Ответникът не му е платил възнаграждение за положен от него за исковия период извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл.

9 ал.2 НСОРЗ. Ответникът е в забава при плащането, поради което се претендира и мораторна лихва. Ищецът моли да бъде осъден ответника, след допуснато изменение на размера на претенциите в съдебно заседание, да заплати сумата 1951.01 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време, и мораторни лихви в размер на 277.11 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното и изплащане, както и направените разноски.

Представителят на ответника е оспорил предявените искове. В отговора на исковата молба са развити подробни правни доводи, поддържани по същество и пред въззивната инстанция. Сочи, че дори да има празноти в нормативната уредба би следвало да се прилага Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация а не общата НСОРЗ. В чл.67, ал.7, т.1 ЗДСл заплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд се определя с наредба ,издадена от МС В чл.20 НЗСДА в сила от 01.07.2012г. не е предвиден коефициент за преобразуване на нощните часове в дневни.

От фактическа страна не се спори между страните, че ищецът работи по 3 служебно правоотношение при ответника ГД „ПБЗН" на длъжност "командир на екип" в РС ПБЗН-В.. През периода 20.04.2018- 31.12.2020г. е работил на сменен режим със смени от 24 часа, респ. полагал е и нощен труд. Липсват каквито и да било данни, а и ответника не е направил възражения, че се е противопоставял на полагането му.

От заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза се установява, че през периода 20.04.2018- 31.12.2020г. ищецът е отработил общо 1656 часа нощен труд. Отработените от ищеца часове нощен труд за периода, приравнен с коефициент 0,143 възлиза на 237 часа извънреден труд с равностойност 1951.01 лева. Размерът на претендираните мораторни лихви за исковия период в/у възнаграждението за извънреден труд е в размер на 277.11 лева.

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема за установено от правна страна следното :

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 1/2013 г., ОСГТК, по отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност.

Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Второинстанционното производство е ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция.

Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е 4 подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

Предявеният главен иск е по чл.150 във вр. с чл.140 КТ е във връзка с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР. За да бъде уважена такава искова претенция в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти: фактът на възникване на служебно правоотношение с ОДМВР- В., че е полагал нощен труд за исковия период, който не е преобразуван чрез преизчисление, както и размера на претендираното възнаграждение за положения нощен труд след преобразуването му със съответния коефициент . Искът е доказан изцяло поради следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За регламентирането на отношенията последователно са издавани Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. , Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в сила от 10.01.2020г., отменена с пар. 4 от ЗР на Наредба №8121з-1174 от 21.10.2020г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗМВР в сила от 03.11.2020г., отменена с пар.4 от ЗР на Наредба №8121з-1353 от 15.12.2020г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от в ЗМВР, в сила от 01.01.2021г.