Решение № 206 от 28.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Анна Кофинова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100606630 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.327 вр. с чл.318 от НПК.

Образувано е по повод постъпил въззивен протест срещу присъда на СРС, НО, 109-ти с-в по НОХД 2771/22г., с която на основание чл.304 от НПК подс. П. е признат за невиновен в извършването на три отделни престъпления по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, както следва: 1. за това, че на неустановена дата в периода от месец октомври до месец ноември 2018г., в гр.

София, кв. Орландовци, ул. *******6 се заканил с убийство на В.К. – насочил пистолет към нея и й казал „Ще те убия!“; 2. За това, че на 15.01.2019г., около 05:00ч. в гр. София, кв.

Орландовци, ул. *******6 се заканил с убийство на В. К. – казал й: „Ще те убия, ей момиченце, ти искаш да ме съсипеш, заради теб съм такъв!“; 3.за това, че на 18.08.2020г., около 20:00ч., в гр. София, кв. Симеоново, ул. „******* се заканил с убийство на В. К. – казал й: „Ще си купя пистолет и ще те застрелям, но няма да позволя да си отидеш!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие.

В протеста се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Излага се становище, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява по категоричен начин както извършването на инкриминираните деяния, така и тяхното авторство в лицето на подсъдимия. Иска се от съда да отмени протестираната оправдателна присъда и да постанови нова осъдителна присъда.

Постъпило е допълнение към протеста, в което се изразява несъгласие с направената от СРС оценка на доказателствения материал. В протеста се излагат подробни съображения за неправилен анализ от страна на решаващия съд досежно показанията на св. К., депозирани в различните етапи на производството. Застъпва тезата, че съдът е игнорирал съществени доказателства в подкрепа на обвинителната теза, сред които са както 1 заключението от изготвената КСППЕ, така и показанията на св. С. К.. В заключение в протеста се твърди, че неправилно СРС е приел, че обвиненията не се доказват по безспорен начин, като моли съдът да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание към средния размер.

Посоченото в обвинителния акт пострадало лице – св. В.К. е изразила изрично, че не желае да се конституира като страна в производството (частен обвинител и/или граждански ищец (л.24, СП, СРС).

Съдът, след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, материалите по делото, както и след като съобрази основанията на чл. 327 НПК, намира, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага провеждане на съдебно следствие за разпит на свидетели, подсъдимия и вещи лица, нито събирането на нови писмени доказателства.

В производството пред въззивния съд подсъдимият и неговият защитник участват лично, като оспорват протеста.

Прокурорът поддържа протеста. В хода на съдебните прения прокурорът посочва, че мотивите на първоинстанционния съд за постановяване на оправдателната присъда, а именно липсата на достатъчна доказателствена маса, на която да стъпи и да обоснове осъдителни изводи, са неправилни. Обосновава своето становище с показанията на свидетелката В.К., дадени от нея в досъдебната фаза, както пред съдия, така и пред разследващ орган. Посочва, че този доказателствен източник е приобщен в хода на съдебното следствие и включително и показанията пред разследващия орган са приобщени със съгласието на подсъдимия и защитника му, поради което не е била налице и пречката по чл. 281, ал. 8 НПК да бъде ползван при постановяването на присъда. В становището си пред съда прокурорът твърди, че показанията от досъдебната фаза са изключително подробни, взаимно допълващите се и кореспондират със заключението на СППЕ, както и с показанията на С. К.. С така наведените доводи прокурорът предлага въззивният съд да приеме за установено, че не е правилен изводът за недоказаност по несъмнен и безспорен начин на твърдените от прокуратурата деяния от подсъдимия. Изтъква се значението на гласните доказателства, събрани от непосредствения разпит на свидетелката В.К. в производството пред първоинстанционния съд, факта, че е потвърдила показанията си от досъдебната фаза и е изложила достатъчно конкретни мотиви защо не може да посочи конкретни дати, а именно предвид отдалечеността на събитието от момента, в който е депозирала показанията си в първоинстанционното производство, както и предвид обстоятелствата, че противоправните деяния на подсъдимия спрямо нея са били изключително чести. С посочените по-горе съображения прокурорът предлага на въззивния съд да приеме за установено, че не е нарушена и Европейската конвенция с прочитане и постановяване на евентуална осъдителна присъда на показанията от досъдебната фаза, доколкото чл. 6, т., б. Д определя свидетел, на чийто показания да може да встъпи съдът при постановяване на присъдата, да е бил в залата и да е могъл да отговоря на въпросите на подсъдимия, какъвто според прокурора е настоящият случай. В пледоарията си прокурорът твърди, че деянията, които са инкриминирани, както от обективна, така и от субективна страна, са осъществили самостоятелно състава на две престъпления по чл. 144, ал. 3 НК (закана на убийство), тъй като предвид изминалия дълъг период между двете инкриминирани деяния, не може да се приложат и правилата на съвкупността съгласно трайно установената и задължителна практика на Върховния съд за период около една година, доколкото инкриминираните са отдалечени помежду си в по-дълъг период от една година. С посочените доводи прокурорът приема, че липсва предпоставка по чл. 26, ал. 1 НК за определяне на продължавана престъпна дейност от едно престъпление за две деяния, като предлага на съда да постанови присъда за всяко от деянията, предвид изминалия период от време към минимума, предвиден в особената част на НК и да съобрази, че към 2 момента на деянията подсъдимото лице е било неосъждано. Предлага се съдът да упражни правомощията си да постанови нова, осъдителна присъда и да отложи наказанието с изпитателен срок от три години.

Защитникът на подсъдимия – адв. П. предлага на съда да не уважава протеста и да потвърди първоинстанционната присъда. Възразява срещу твърденията на държавното обвинение досежно наличието на неправилна оценка на доказателствения материал на първоинстанционния съд при постановяване на присъдата. От своя страна изразява становище, че единствените данни досежно противоправно поведение на подсъдимия са представени от пострадалото лице в неговия разпит в досъдебното производство. Твърди се наличието на съществени противоречия между тези показания от досъдебна и съдебна фаза.

Предлага на съда да приеме, че показанията на пострадалото лице имат двойствена природа, като в конкретния случай са изолирани от останалия доказателствен материал, включително и от показанията, които са дадени от майката и бащата на пострадалата.

Основното искане на защитата се свежда до твърдението, че данните за заплахи, извлечени от показанията на пострадалата, касаят период, който не е посочен в обвинителния акт.

Защитникът предлага на съда да установи, че въпреки твърденията за страх и отправени закани, пострадалата е продължила да съжителства с подсъдимия и не дава рационално обяснение за това. От своя страна защитникът изразява становище, че ако заплашваното лице действително е изпитвало страх, то най-малкото от момента на възприемането му, е щяло да обективира този страх, като предприеме съответни действия, а именно като напусне съвместно обитаваното жилище.

Защитникът изтъква и доказателственото значение на твърдението на пострадалата, че заплахите към нея са били ежедневие. Навежда довод, че въз основа на този факт се обосновава извод, че се касае за обичайно използвани от подсъдимия думи или изрази, които са били в неговия речников фонд и обективно не биха могли да предизвикат основателен страх от осъществяването им. На базата на тези съждения защитникът изразява несъгласие с извода на прокурора пострадалата да е изпитвала основателен страх.

Защитникът посочва, че показанията на пострадалата са източник на доказателства за това, че единственият случай, в който тя е предприела някакви действия, е свързан с други събития, различни от отправени към нея заплахи, а именно, когато не открила сина си. На базата на предложения от защитата анализ на дадените от пострадалата показания се застъпва позицията, че ако тя въобще е изпитала страх, то източникът на този страх е бил отсъствието на детето й, а не заплахите на подсъдимия. Този извод според защитата се извежда от факта, че едва тогава пострадалата предприела някакви действия, довели до освобождаване на съвместно обитаваното жилище.

При изложението на правните си изводи защитата твърди, че заканите, за които подсъдимият е бил предаден на съд, са част от изпълнителното деяние на престъпление по чл. 142 НК, за което подсъдимият вече е бил осъден и е понесъл своята наказателна отговорност. С така изложените доводи защитникът предлага въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият П. в своя лична защита заявява, че поддържа становището на своя защитник.

В последната си дума подсъдимият П. моли въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда.

Въззивният съд, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото по отделно и в съвкупност и след като провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че Ю. Л. П. и св. В.С. К. били във фактическо съпружеско съжителство от 2012 г. От общото си 3 съжителство имат родени две деца - Й.Ю. П., род. на ******* г. и С.Ю. П.а, род. на 12.07.2018 г. СРС е приел в мотивите към присъдата си, че подсъдимият и св. В.К. първоначално живеели на адрес гр. София, ж.к. *******, но в последствие в края на 2015 г. началото на 2016 г. се преместили в жилище на адрес кв. „Орландовци“, ул. „*******“ № ******* По-късно двамата преустановили съвместното си съжителство през втората половина на 2020 г. СРС е приел за установено, че още от самото начало връзката им била съпъствана от неразбирателство, ескалации на напрежението и отправяне на закани от подсъдимия към В.К. в неустановени по делото моменти и с неустановено по несъмнен начин конкретно съдържание.

За да обоснове изложените изводи относно фактите, първият съд се е позовал на доказателственото значение на показанията на св. В.И., депозирани в двата й разпита в хода на съдебното следствие, вкл. и приобщените чрез прочитане показания по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, дадени от същата свидетелка в хода на досъдебното производство пред орган на досъдебното производство (л. 69 до л. 71 от ДП), както и на показанията, депозирани в разпит пред съдия в хода на разследването (л. 74-75 от ДП), на показанията, дадени от С. Н.

К. и Д.Х.И.; на писмените доказателства по делото, на заключението на КСППЕ, на справката за съдимост на подсъдимия и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК към доказателствената съвкупност по делото.

Въззивният съд се солидаризира частично с установената от първия съд фактическа обстановка, като приема изменение в нея само и единствено относно датата на раждане на детето Й. П., което според прочетените показания на св. И., дадени от нея в разпит през съдия в досъдебното производство, е 20.08.2014г., а не както е приел първостепенният съд – *******г. Въззивният съд приема за установено, че посочената от св. И. дата на раждане на първото й дете – 20.08.2014г., е отразена достоверно в показанията й в досъдебното производство, тъй като е потвърдена и от хронологичното изложение на останалите факти в протокол за разпит пред съдия. По-нататък в показанията си пред съдия в досъдебното производство св. И. е посочила, че на 12.07.2018г. е родено второто дете от съжителството между нея и подсъдимия - тяхната дъщеря София. Твърдението за второ дете в семейството има смисъл само ако се приеме, че кореспондира с датата на раждане на първото дете – 20.08.2014г. Отделно от това, в хронологията от факти, на която са изградени мотивите към присъдата на първия съд, се акцентира върху момента, в който било преустановено фактическото съжителство между подсъдимия и пострадалата – втората половина на 2020г.

Разпечатката съдържа 32 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63e1ad4d-85fc-44a6-8c52-6bbf322b8693