Решение № 21094 от 21.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21094 гр. *****, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110110810 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу В. Р. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, в качеството му на собственик на имот с адрес гр. *****, ул. „*****“ № 4, вх. Б, ет. 6, ап. 34, аб. № 374981, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на посочения топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати следните суми: сумата от 14,82 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. – м. 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 27.02.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 7,84 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 07.02.2024 г., сума в размер на 28,61 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.01.2021 г.

– м. 04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 27.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 7,71 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 18.03.2021 1 г. до 07.02.2024 г.

Ответникът навежда твърдение за извършено плащане в хода на производството.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване.

Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и 2 да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: притежаване на правото на собственост на ответника върху процесния имот и за процесния период; процесният имот е бил топлоснабден през релевирания период, както и размерът на начислените задължения за доставена до имота топлинна енергия и мораторна лихва съответства на посочените в исковата молба стойности.

С оглед наведените доводи от ответника, който заявява, че не оспорва иска, признава същия по основание и размер и навежда доводи за извършено плащане в хода на процеса на сума в размер от 62 лв., то съдът намира за установени като безспорни всички правопораждащи факти от описания фактически състав.

Извършеното плащане е потвърдено от ищеца. Изявлението на ищеца за заплащане в хода на производството на претендираните суми е подкрепено от представените по делото от ответната страна писмени доказателства за заплащане в полза на ищеца на сумата от 62 лв. на 31.07.2024 г., като същото следва да се съобрази от съда като новонастъпил факт.

Ищецът, въпреки извършеното плащане, претендира като непогасен остатък 3 сумата от 21,72 лв. за главница, 7,78 лв. за мораторна лихва и съдебни разноски в размер от 23,77 лв., като твърди, че извършеното плащане на сумата от 62 лв. е разпределено по следния начин: 21,71 лв. за главница, 7,77 лв. за мораторна лихва, 31,23 лв. за съдебни разноски и законна лихва в размер на 1,29 лв. С оглед становището на ищеца, имащо характера на признание на неизгоден факт и ползващо се с висока доказателствена стойност, и предвид ангажираните писмени доказателства, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК извършеното плащане следва да бъде съобразено като настъпил в хода на производството факт.

При съобразяване на извършеното плащане и приспадане на дължими суми следва да се приложи разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, при съобразяване на доказаните по основание вземания и на обстоятелството, че към момента на плащането разноските не са присъдени. В този смисъл, на първо място следва да се съобрази, че искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение е недоказан по основание. Това е така, тъй като по делото не е доказан моментът, от който ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума, понеже по делото не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).

Отделно от това, върху главниците действително се дължи законна лихва от датата на предявяване на иска до датата на извършеното плащане – 31.07.2024 г., който съдът, с помощта на общодостъпен калкулатор, изчисли на обща стойност 2,59 лв.

Поради това с извършеното плащане от 62 лв. са погасени следните вземания: сума в размер на 7,84 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 07.02.2024 г., сума в размер на 2,59 лв., представляваща законна лихва върху претендираните главници в производството, 14,82 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. – м. 30.04.2022 г. и сума в размер на 28,61 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.01.2021 г. – м. 04.2022 г. Остатъкът от 8,14 лв. следва да бъде приспаднат от дължимите разноски за производството.

По разноските:

Предвид отхвърляне на исковете за главница за реално доставена топлинна енергия, за дялово разпределение и за мораторна лихва върху главницата топлинна енергия поради плащане в хода на процеса, при което същите са признати за доказани по основание и размер, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца. Същият претендира такива, като представя доказателство за платена държавна такса в размер на 50 лв. и следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Съобразно доказаните по основание искове, които са отхвърлени поради плащане, дължимите поначало разноски в полза на ищеца възлизат на сумата от 130,39 лв. От тази сума следва да бъде приспадната сумата от 8,14 лв., като на ищеца следва да се присъдят разноски за производството в общ размер от 122,25 лв.