Решение № 115 от 03.06.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Ловеч, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН ИВАНОВ

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20224300500236 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази :

Производството е по реда на чл.436,ал.1 във вр. с чл. 438 от ГПК .

Постъпила е жалба от ИВ. Н. СТ., ЕГН: **********, адрес: гр.Т. ул. *** № 305, длъжник по изп. дело № 57/2019г. на ЧСИ Ивилина Петкова Лаловска, рeг. № 903 при КЧСИ, с взискател М.И. срещу постановление от 30.03.2022г. правно основание: чл. 435, ал.2, т.6 пр.2 от ГПК.

В жалбата посочва, че на дата 04.04.2022г., е получил по електронна поща постановление без номер от дата 30.03.2022г., с което ЧСИ Лаловска отказва да прекрати воденото срещу него изпълнително производство № 57/2019г. с взикател М.И..

Счита постановлението за незаконосъобразно.

Твърди, че за период по-дълъг от 2 години не са извършвани същински изпълнителни действия, поради което същото е прекратено по силата на закона. Позовава се на задължителната практика на ВКС обективирана в TP 2/201 Зг. на ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на 1 изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи, че в доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Твърди, че съгласно същото тълкувателно решение не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Посочва, че изпълнителното производство е било образувано по описа на Държавна съдебно-изпълнителна служба към Районен съд Т. с молба от 29.10.2015 година.

Посочените в постановлението на ЧСИ действия – запор на вземанията ми от Държавен фонд „Земеделие" от 29.10.2015г., запор на банкови сметки от 21.02.2017г. възбрана на притежавани от него идеални части от недвижим имот от 10.04.2017г. счита, че не са валидни изпълнителни действия, тъй като по отношения на запора на вземанията му от Държавен фонд „Земеделие" от 29.10.2015г. същият не е наложен, тъй като никога не е имал вземания от този фонд.

Също така счита, че запорът на банкови сметки и възбраната също не са валидни, поради обстоятелството, че не са поискани от взискателя, а държавният съдебен изпълнител няма правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, които има частният съдебен изпълнител, а именно да определя начина на изпълнението.

При тези обстоятелства счита, че е налице период по-дълъг от две години, през който не са налице валидни изпълнителни действия.

Във връзка с гореизложеното, моли съда да постанови решение с което отмени постановление без номер от дата 30.03.2022г. на ЧСИ Ивилина Петкова Лаловска, Per. № 903 при КЧСИ, с което същата отказва да прекрати 2 воденото срещу него изпълнително производство № 57/2019г. с взикател М.И..

Моли съда да прогласи настъпилото по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, прекратяване на производството по изпълнително дело.

Направено е особено искане за спиране на изпълнителното дело.

Моли да бъде освободен от внасянето на държавна такса и разноски в производството.

Постъпили са възражения срещу жалба вх. № 003633/13.04.22г. по ИД № 57/2019г. по описа на ЧСИ Ивилина Лаловска от М. М. ИЧ., чрез адв.

Мариана Иванова, АК Разград адрес: Ловеч, бул."България" 1 ет.2, оф.1, тел:

***

Посочва, че жалбоподателят не е уточнил период и не е представил доказателства относно това, че според него отказът за незаконосъобразен и твърди, че е настъпила перемпция на изпълнителното дело, дължаща се на „неизвършване на същински изпълнителни действия" за период от две години..

Счита, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна и недоказана.

Излага, че изпълнителното дело е образувано с молба от 29.10.2015г. под № 20154340400083 по описа на СИС при PC – Т., на основание изпълнителен лист от 27.10.2015г., по силата на който длъжникът е осъден да заплати неимуществени вреди и разноски, присъдени по нчхд № 322/2014г. по описа на PC Ловеч. Също така, още с молбата за образуване, взискателят е поискал извършване на действия по принудително изпълнение и е посочил като способи - налагане на запори върху открити доходи от трудови възнаграждения и банкови сметки на името на длъжника, както и налагане на възбрани върху недвижими имоти, в случай че има такива. ПДИ е редовно връчена на длъжника на 12.11.2015г. В резултат от извършеното проучване на имуществото на длъжника и в съответствие с посочените в молбата конкретни способи на принудително изпълнение, ДСИ е наложил запори на банкови сметки с разпореждане от 21.02.2017г, постъпили в банките:

• ТЕКСИМ БАНК от 02.03.2017г.;

3

• РАЙФАЙЗЕН БАНК от 06.03.2017г;

• ОБЩИНСКА БАНКА - 28.02.2017г.;

• възбрана върху 1/6 идеална част от недвижим имот, находящ се на ул."***" № 356, вх. Б, ет.2, ап. 6 гр. Т. е наложена с разпореждане на ДСИ от 10.04.2017г. и вписана в АВ на 24.04.2017г.

По молба на взискателя от 13.06.2018г,, с която е поискал да се направи нова справка за наличие на МПС и налагане на запор, в случай че такива бъдат открити, ДСИ е наложил запор на 02.08.2018г. върху МПС-та ГАЗ с peг. № OB 4603 АР и Прага с peг. № OB 4598 АР.

В последствие, на основание параграф 3 от ПЗР на ЗЧСИ, делото е преместено за продължаване на действията по принудително изпълнение при ЧСИ Ивилина Лаловска, peг. № 903, район на действие: ОС Ловеч и е образувано под № 2019903400057 на 01.02.2019г.

С молба от 06.02.2019г, взискателят е поискал извършване на нови справки за налично имущество на длъжника и е овластил ЧСИ по реда на чл.

18 ЗЧСИ.

С молба, вх. № 012191/08.04.2019г. е поискано налагане на възбрана върху недвижим имот, находящ се в с. Галово, общ. Оряхово, включително извършване на опис и оценка на възбранения имот, находящ се в гр. Т.. След констатиране на липса на наложена възбрана, с нова молба от 04.01.2021 г., взискателят отново е поискал извършване на същите действия. Възбраната е наложена с разпореждане на ЧСИ от 14.12.2021 г. и вписана в Имотен регистър към АВ на 17.12.2021 г. Опис и оценка на възбранения в гр. Т. недвижим имот.е извършен на 06.04.2022г.

Пълномощникът на М.И., адв. М. Иванова счита, че видно от хронологията на извършени действия по принудително изпълнение и постъпили молби от взискателя по делото с искания за предприемането им, както и от и доказателствата, съдържащи се в изпълнителното дело, отказът на ЧСИ е правилен и законосъобразен.

Сочи, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, предполага бездействие на взискателя и изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Обратно, 4 всяко искане за такива действия прегражда възможността за прекратяване на изпълнителното производство, като е без значение дали касае способи, които вече са били приложени или нови. Взискателят не е ограничен в правото да иска повтаряне на способи, ако те не са били успешни или с цел намиране на секвестируемо имущество. Това важи и в хипотезата, при която изпълнението се осъществява от съдебния изпълнител по възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, защото всяко предприето от органа по изпълнението действие се счита поискано от взискателя.

Посочва, че двегодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.

Твърди, че налагането на запор или възбрана в изпълнително производство съгласно т. 1 от TP № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. С него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера - неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори.

Посочва, че в т. 10 от TP № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, не е разгледан въпросът при какви условия и кога настъпва перемпцията. Очевидно тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др., да постъпят суми по банкова сметка)

Твърди, че от приложеното изпълнително дело е видно, че от образуването му през 2015 г. периодично и в рамките на срок по-кратък от 5 две години са били извършвани изпълнителни действия от съдебните изпълнители, както и че периодично са постъпвали конкретни искания от страна на взискателя за реализиране на способи по принудително изпълнение.

Пълномощникът сочи, че следва да се има предвид и действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г. тъй като според разпоредбата на чл. 3 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. С § 13 на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) е предвидено, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Процесуалните срокове, съгласно цитираните закони, са спрели да текат от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. - за два месеца и седем дни.

Тъй като до обявяване на извънредното положение предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 не са били налице, относимо към конкретния казус, перемпция би настъпила при непоискване на изпълнителни действия до 15.06.2021 г./последния посочен и искан способ в молба, вх. № 012191/08.04.2019г, удължен два месеца и седем дни за срока на действието на закона/. Посочва, че при констатиране на неизпълнение на искането, взискателят е повторил молбата си с дата 04.01.2021 г, от която дата тече нов двегодишен срок, относим към евентуална перемпция на делото, /дори и без спиране на срока, перемпция не е настъпила, тъй като, двугодишния срок би изтекъл на 08.04.2021, т.е три месеца след подаване на повторната молба от 04.01.2021г./ Счита, че не са ясни аргументите на жалбоподателя, че липсват „валидни" изпълнителни действия, като сочи, че подобни твърдения са неоснователни. Излага, че длъжникът е уведомяван за хода на делото и извършеното по него. Липсва обжалване пред компетентен съд на действия на съдебния изпълнител, което евентуално би довело до отмяната им.

Наложените запори, възбрани и др. са напълно „валидни", предвидени в ГПК 6 способи на принудително изпълнение и са извършени от длъжностни лица в рамките напредоставените им правомощия и в рамките на района им на действие. Представляват годно основание за прекъсване на двегодишния срок, след изтичането на който би настъпила перемпция на делото.