Решение № 53 от 04.12.2020, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. гр. Елена , 04.**.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Светлана В. Пашова

Пейо И. Приходков като разгледа докладваното от Пейо И. Приходков Административно наказателно дело № 20204130200130 по описа за 2020 година

С НП № 4000000228/23.05.2019 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново за нарушениe на чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на осн. чл. 27, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 416, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на „Е.М.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „Ц.Н.“ № **, ет. 2, ап. **, представлявано от управителя С.Е.К. с ЕГН **********, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500.00 лв. (петстотин лева).

Постъпила е жалба от „Е.М.“ ООД гр. Р., представлявано от управителя С.Е.К., против НП. Счита, че последното е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и че е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за което излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени НП. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Жалбоподателят „Е.М.“ ООД гр. Р., редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Същият, чрез защитника си адв. Нина Ангелова Илиева от ВТАК, е подал писмено становище, с което поддържа подадената жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени НП. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответник-жалба Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от адв. Д.П.С. от ВТАК. Последната оспорва подадената жалба. Моли да се потвърди НП. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

1

Районна прокуратура – Велико Търново, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.

Районният съд, като провери изцяло НП и по повод направените в жалбата оплаквания, взе предвид становищата на страните и обсъди и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в 7-дневния срок, визиран в чл. 59 от ЗАНН.

Същата е представена в ОБДХ – Велико Търново и е входирана под вх. № 5430/06.10.2020 г.

Жалбата, разгледана по същество, е основателна.

Видно от КП № 0000435/07.03.2019 г., такъв е съставен от д-р Николай Д. Милев – гл. инспектор в ОБДХ – Велико Търново, в присъствието на д-р Красимир Иванов – ЧВЛ, и П.

С. Г. – представител на „Е.М.“ ООД, за извършена проверка в животновъден обект № 5094О-0200 в с. Т., общ. Елена на фирма „Е.М.“ ООД. В същия е посочено следното: към днешна дата в ИИС на БАБХ на фирма „Е.М.“ ООД в с. Т. с № 5094О-0200 се водят 25 ЕПЖ и 10 бр. коне; при проверката е установена наличност на 13 бр. ГВ, от които едно без ушна марка; от тези 13 бр. 6 говеда са собственост на фирма „М.-М.К.“ ЕООД с. Д.; от 25 бр. ЕПЖ налични са 7 бр. собственост на „Е.М.“ ООД; липсват писмени уведомления към регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ обекта, за отпаднали животни, за изготвяне на заявка за лазерно маркирани или изгубени идентификатори. С КП са дадени следните предписания: да се изпълняват изискванията на чл. 132 от ЗВМД.

От АУАН № 0000659/07.03.2019 г. е видно, че е съставен такъв от д-р Н.Д.М. – гл. инспектор в ОБДХ – Велико Търново срещу „Е.М.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „Ц.Н.“ № **, ет. 2, ап. **, представлявано от С.Е.К. с ЕГН **********, в присъствието П. С. Г. – упълномощен представител на жалбоподателя, както и в присъствието на свидетеля д-р К. И. И.. В същия е вписано, че: на 07.03.2019 г. при проверка на животновъден обект с № 5094О-0200 в с. Т., общ. Елена, собственост на „Е.М.“ ООД, са намерени 7 бр. ЕПЖ; към 07.03.2019 г. в ИИС на БАБХ в обекта се водят 25 бр. говеда; собственикът не е уведомил ветеринарния лекар, обслужващ обекта, за напуснали или отпаднали животни; липсват писмени уведомления за това. В съставения документ като нарушени са вписани разпоредбите на чл. 132, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност от 01.**.2005 г., изм. 23.02.2018 г. АУАН е подписан на 07.03.2019 г. от актосъставителя, свидетеля и пълномощника на нарушителя. На последния е връчен препис от документа на 07.03.2019 г., за което обстоятелство същият е положил подпис.

Въз основа на АУАН № 0000659/07.03.2019 г. е изготвено НП №

4000000228/23.05.2019 г. от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново срещу „Е.М.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „Ц.Н.“ № **, ет. 2, ап. **, представлявано от С.Е.К. с ЕГН **********. В същото е 2 посочено, че на 07.03.2019 г. в с. Т., общ. Елена при извършена физическа проверка от д-р Н.М. – гл. инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Велико Търново на животновъден обект № 5094О-0200, находящ се в с. Т., общ. Елена, собственост на „Е.М.“ ООД, в присъствието на П. С. Г. – представител на управителя на „Е.М.“ ООД, и д-р К. И. И. – регистриран ветеринарен лекар, е констатирано: несъответствие в броя на животните /ЕПЖ/, въведени в Интегрираната информационна система на БАБХ – ВетИС към 07.03.2019 г. – 25 бр. говеда, а при извършената физическа проверка в обекта са налични 13 бр. говеда, от които 7 бр. говеда са собственост на „Е.М.“ ООД; по време на проверката за липсващите 18 бр. ЕПЖ не са представени писмени уведомления до регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ обекта, преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, в законоустановения срок, предвиден в ЗВМД. Като нарушена е вписана разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. На жалбоподателя на осн. чл. 27, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 416, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500.00 лв. Наказателното постановление е връчено на „Е.М.“ ООД на 29.09.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне с баркод ИД PS 5000 01ВD6Y F.

По делото са приложени Заповед № РД **-200/27.01.2017 г., Заповед № ОСПД13/23.02.20** г. и Заповед № ОСОС-14/23.03.2020 г. на Изпълнителния директор на БАБХ.

По делото е приложена справка от ТР. От същата е видно, че в последния е вписано „Е.М.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „Ц.Н.“ № **, ет. 2, ап. **, представлявано от управителя С.Е.К..

По делото са приложени справка за налични животни в ОЕЗ към 07.03.2019 г.; справка за имунопрофилактични мероприятия № 27/02.07.2018 г.; ветеринарно-медицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни № BG2017 – 041044/16.10.2017 г.; доклад на комисия, действала въз основа на Заповед № РД 09-181/**.02.2019 г.; пълномощно от 30.10.2015 г.

По делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Н. Д. М., свидетелят по акта К. И. И. и П. С. Г..

От събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели и установената чрез тях фактическа обстановка се налагат следните правни и з в о д и

:

Настоящата инстанция намира, че от доказателствата по делото не се установява по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Ето защо не е следвало да се издава НП срещу жалбоподателя. Описаната фактическа обстановка, предвид доказателствените материали, не е от естество да обоснове извод, че е 3 налице осъществено деяние, а именно нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Не са налице обективните и субективните признаци на такова нарушение. Изводът, направен в акта от актосъставителя и издаденото въз основа на него наказателно постановление от директора на ОБДХ – В. Търново, че жалбоподателят е нарушил чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и е осъществил състава на нарушение по чл. 416, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е неправилен. Посочената правна квалификация не кореспондира на фактическата обстановка, която актосъставителят, съотв. наказващият орган са изложили и приели, че се подкрепя от материалите, събрани в хода на адм.-наказателното производство. Нарушен е материалния закон, в следствие на което е налице неправилно приложение на нормата на чл. 132, ал. 1, т.

6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и тази на чл. 416, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. По тази съображения настоящата инстанция не споделя фактическите и правните изводи на актосъставителя в АУАН и на наказващия орган в НП като неправилни, което е недопустимо при търсене и реализиране на адм.-наказателна отговорност. С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и необосновано.

Освен изложеното по-горе, при извършената служебна проверка, съдът констатира, че АУАН и НП страдат от пороци, както и че в хода на адм.-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В нарушение на чл. 42, т. 3, т.

4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН в АУАН и в НП не се съдържа пълно описание на нарушението, дата и място на извършване на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършени то, и на доказателствата, които го потвърждават. Както в АУАН, така и в НП липсва пълно описание на нарушението, датата и мястото на извършване на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени. Така и не става ясно какво нарушение е установено и коя правна норма е нарушена. В АУАН са посочени нарушения, които са квалифицирани по чл. 132, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, а в НП описаните нарушения са квалифицирани като едно по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Първата норма, отразена в АУАН – чл. 132, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, е бланкетна, тъй като не посочва конкретните изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните (чл. 132, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност) и препраща към съответните норми, в които са предвидени задълженията на собствениците на селскостопански животни – съответно Наредба № 16 от 03.02.2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни и Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Втората норма, отразена в АУАН – чл. 132, ал. 1, т. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, е конкретна, тъй като въвежда изискване към собственика, съотв. ползвателя на животновъден обект в тридневен срок писмено да уведоми ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за новородени и закупени животни от видове, които подлежат на 4 идентификация. Третата норма, отразена в АУАН – чл. 132, ал. 1, т. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, е конкретна, тъй като въвежда изискване към собственика, съотв. ползвателя на животновъден обект незабавно писмено да уведоми за умрели животни ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, кмета на населеното място и обекта за обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната територия. Нормата, посочена в АУАН и НП – чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е конкретна и съдържа правило за поведение, но нито актосъставителят, нито наказващият орган са описали в съставените от тях документи признаците от обективната и субективната страна на нарушението, кореспондиращо на тази правна норма. В случая нито в АУАН, нито в НП е посочено в какво се състои нарушението по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, което прави невъзможна преценката на съда дали нарушението е извършено и в какво се изразява то. На практика в акта и НП не е отразено кои действия или бездействия от страна на жалбоподателя са осъществили състав на нарушение. В същите е налице липса изобщо на посочване на съставомерно поведение, за да се прецени кога и как е извършено нарушение въобще. Налага се извод, че липсва описание с конкретно посочване на предписаното дължимо поведение, както и конкретното деяние (действие или бездействие), посредством което е извършено конкретно нарушение. Още повече, в случая в НП се твърди нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (преди изменението с ДВ, бр. 13/14.02.2020 г.), съгласно която разпоредба собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни в срок до 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект. В случая е следвало да се посочи конкретно кои изисквания са нарушени, дали се касае за транспортиране, промяна на собствеността или клане на животните, и кои конкретни изисквания, кога и как не са спазени. Липсата в АУАН и НП на дата и място на извършване на нарушението, на точно и цялостно описание на нарушението и на кореспондиращата му законна разпоредба, която е нарушена, винаги е от категорията на съществените процесуални нарушения и води до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Освен това в акта и наказателното постановление липсва индивидуализация на животните – отразяване на номера на ушни марки, поради което не може да се прецени на кого са собственост същите, а само собственикът на животните е наказателноотговорно лице по чл. 416, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.