Решение № 4836 от 04.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4836 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330105876 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 105593/16.10.2024 г. от ответника К. Б., чрез пълномощник, с която се иска допълване на постановеното по делото решение, като съдът се произнесе с отделен диспозитив по направеното възражение за прихващане от ответницата, както и се въвежда твърдение за липса на мотиви и диспозитив на съда относно едното от перата по направеното възражение за прихващане, а именно с разходите, извършени за постройката на допълнително застрояване.

В предоставения от съда на основание чл.250, ал.2 ГПК срок насрещната страна по молбата не е депозирала писмено становище.

Съдът, като съобрази изложените доводи и материалите по делото, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като срокът за депозиране на молбата е едномесечен от връчването на решението или от влизането му в сила. В случая, постановеното по делото решение е връчено на молителя на дата 30.09.2024 год. г., поради което депозираната на 14.10.2024 г. молба е в срок и следва да се разгледа по същество.

Разпоредбата на чл.250, ал.2, изр. 2 ГПК дава възможност молбата да бъде разгледа и в закрито заседание, без пР.ване на страните, по преценка на съда. В настоящия случай, пР.ване на страните в открито заседание не е необходимо.

Съдът намира молбата за неоснователна по следните съображения:

В производството по делото страната е направила възражение за прихващане с направените от нея разноски по процесните сгради, предмет на иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД, както и дворното място. Съдът счита, че в мотивите си се е аргументирал защо 1 тези разноски не се дължат, както и е изразил ясен, изложен на отделен абзац извод, че възражението за прихващане, като цяло, не следва да бъде уважавано.

Досежно искането за допълване на постановеното по делото решение с изричен диспозитив относно всички направени от страната възражения, то съдът дължи такова произнасяне единствено при уважаването на възражението за прихващане, каквото в настоящия казус не е налице. /В този смисъл мотивите по т. 2 от Тълкувателно решение № 2/18.03.2020 год. по тълк.дело № 2/2020 год. на ОСГК на ВКС касателно възражението за прихващане и Решение № 217 от 03.07.2012 год. по гр.дело 579/2011 год. на ВКС – касателно възражението като процусуално защитно средство на ответника като цяло /.

Така мотивиран, съдът на основание чл.250 ГПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, молба вх. № 105593/16.10.2024 год. от К. К. Б., с която се иска допълване на постановеното по делото Решение № 3614/21.08.2024 год. с излагане на мотиви по направеното възражение за прихващане с извършените от Б. необходими разноски за запазване на стопанска постройка с *** по КККР на с. К., както и с допълване на постановеното по делото решение с изричен диспозитив относно всяко едно от направените от К. Б. възражения в производството.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 2