Решение № 64 от 29.09.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно търговско дело 105/2026
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 29.09.2026
- Състав
- Илияна Тодорова Балтова, Радостина Костова Калиманова, Янко Новаков Новаков
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.112 · Закон за обществените поръчки
- чл.116 · Закон за обществените поръчки
- чл.116, ал.1, т.1 - 3 · Закон за обществените поръчки
- чл.116, ал.1, т.1 - 3 · Закон за обществените поръчки
- чл.116, ал.1, т.1 - 3 · Закон за обществените поръчки
- чл.117а · Закон за обществените поръчки
- чл.117а, ал.1 · Закон за обществените поръчки
- чл. 120 · Закон за обществените поръчки
- чл. 177 · Закон за обществените поръчки
- чл.36, ал.1, т.14 · Закон за обществените поръчки
- чл. 70, ал. 1 · Закон за обществените поръчки
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.293, ал.6 · Търговски закон
- чл. 307 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. Бургас, 29.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Илияна Т. Балтова
Членове:
Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20262001000105 по описа за 2026 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 136 от 5.05.2026 г. на Окръжен съд Бургас, постановено по т.д. № 440/ 2024 г., е осъдена Община Бургас, представлявана от кмета Димитър Николов Николов, да заплати на „Щрабаг“ ЕАД, ЕИК 130463628, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Хаймо Отто Обервинклер, Мирослав Везмар, Воин Заич – от изпълнителния директор, заедно с всеки един от останалите членове на съвета на директорите; от всеки двама членове на съвета на директорите съвместно; от изпълнителния директор или всеки един друг член на съвета на директорите съвместно с един прокурист или съвместно от всеки двама прокуристи, с адрес за връчване: гр.София, ул. „Патриарх Евтимий“ № 75, ап.12 - адв. П. И., сумата от 865 840,69 € (левова равностойност 1 693 437,19 лв.), представляваща индексация на цената на изпълнените след 30.06.2021 г.
СМР по Договор за обществена поръчка, рег.№93-ОП18-96(58)/28.05.2019 г., в резултат на изменението му, поради инфлация, при която съществено са увеличени цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба на 23.12.2024 г. до окончателното плащане, 1 като за разликата над уважения размер до предявения размер от 964 997,33 € (левова равностойност 1 887 370,72 лв.), ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от предявяване на иска, искът е отхвърлен.
Присъдени са разноски.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Община Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26, в която същото се обжалва, в частта, с която предявеният иск е уважен, като неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства, при съществени нарушения на процесуалния закон.
Претендира се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.
Застъпва се позиция, че като не е допуснал доказателствените искания на ответника, първоинстанционният съд е постановил решението си без да установи реалните икономически параметри и без да изясни дали е налице съществено увеличение, по смисъла на закона. Ответникът е бил лишен от възможността да докаже тезата си, че част от СМР са изпълнявани с актуални, вече индексирани фактурни цени, поради закупуване на материали на по-високи пазарни цени.
Аргументира се довод, че при наличието на всяка една от предпоставките по чл.116, ал.1, т.1 - 3 ЗОП е налице правна възможност, но не и задължение за изменение на договора за обществена поръчка. Изтъква се, че решаващият съд неправилно е тълкувал разпоредбата и когато исканите промени в договора се дължат на изменения на пазарните условия, специфики на пазара, процеси и явления, свързани с инфлационни промени, би следвало позоваването на тях да е съпроводено с данни, които ги доказват по безспорен начин.
Излагат се съждения, че методиката по чл.117а, ал.1 ЗОП представлява документ, който дава насоки и правила за прилагане на закона, без да има самостоятелно задължително действие. Сочи се, че цената, като елемент от съдържанието на договора, по който страните са постигнали съгласие, може да бъде изменен само тогава, когато страните постигнат ново съгласие, като цитираните законови разпоредби пораждат единствено възможност страните да преговарят за постигане на съгласие за изменение на цената. Акцентира се, че разпоредбата на чл.117а ЗОП не създава 2 самостоятелно право на изпълнителя на индексация, а в случая липсва допълнително споразумение между страните, обективиращо в писмена форма съвпадане на насрещни волеизявления за изменение цената по договора.
Твърди се, че в този смисъл решението на съда не може да замести липсващото съгласие между страните.
В допълнение, при позоваване на заключението на вещото лице, се сочи, че то е посочило, че част от изпълнените СМР са заплатени по актуални фактурни цени и не подлежат на индексация.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Щрабаг“ ЕАД, в който се изразява позиция за нейната неоснователност и се моли за оставянето й без уважение.
Акцентира се на обстоятелството, че на материалноправната разпоредба на чл.117а, ал.1, в редакцията й от 5.08.2022 г., действала до 22.12.2023 г., е придадено обратно действие, като изменението на договорите за обществена поръчка, попадащи в приложното поле на текста, настъпва по силата на самия закон, без за това да са необходими допълнителни изявления на страните. Посочва се, че цитираната разпоредба се прилага и по отношение на заварени договори за обществена поръчка, независимо от това дали изпълнението им е приключило, е в ход или тепърва предстои. Изтъква се, че предвид въведената в приложимата Методика необорима презумпция за наличието на инфлация към определена дата, е без значение кога фактически са закупени материалите и кога са изпълнени СМР по договора.
Развити са доводи, че по делото са доказани всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на община Бургас за заплащане на присъдените с първоинстанционното решение суми на дружеството въззивник – ищец, съобразно събраните по делото доказателства за размера на исковите претенции, определен с помощта на въведените с Методиката критерии и формули.
Претендират се разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от „Щрабаг“ ЕАД, като се атакува частта от решението, с която исковете против община Бургас са отхвърлени, над уважения размер от 865 840,69 € (1 693 437,19 лв.) до пълния предявен размер от 964 997,33 € (левова равностойност 1 887 370,72 лв.), ведно със законната лихва върху тази разлика. Решението, в тази част, се счита от 3 жалбоподателя за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Претендира се отмяната му и постановяване на решение, с което исковете бъдат уважени в пълен размер.
Изтъква се, че при формиране на извода, довел до частично отхвърляне на претенцията, че индексация за СМР по протоколи №№ 33 и 34 не се дължи на въззивника – ищец, окръжният съд е приложил неправилно материалния закон, съобразно относимата към двата протокола нормативна уредба. Подчертава се, че към датата на подписването на протоколите 23.03.2023 г., актуална е била редакцията на Методиката за изменение на цената на договора за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с Държавен вестник бр.19 от 28.02.2023 г., според § 4 от която на изменение подлежат цените за извършени дейности, които са приети след 30.06.2021 г., следователно законодателят е въвел като темпорален критерий датата на приемането на СМР за определяне на началния момент, от който се дължи индексация на цената по договор за обществена поръчка, като напълно ирелевантен за възникване и признаване правото на индексация на цената им е моментът на извършване на СМР.
Сочи се, че в настоящия случай е било установено, че въззивникът ответник е приел изпълнените от въззивника - ищец СМР по процесния договор, включително и тези с протоколи №№ 33 и 34, на 23.03.2023 г., датата на която те са подписани между страните, която именно дата се явява правнорелевантна за преценката дали се дължи индексация на цената на СМР по тези протоколи и, доколкото тя е след 30.06.2021 г., приетите с двата протокола СМР подлежат на индексиране.
В допълнение, първостепенният съд неправилно е определил и размера на индексацията на цената на приетите СМР по протоколи №№ 33 и 34.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба от Община Бургас, в който се застъпва становище за нейната неоснователност и недоказаност, като се моли за оставянето й без уважение.
Развити са съображения, че индексацията на договор за обществена поръчка, като изключителен механизъм за изменение на договорната цена, 4 обусловен от причинна връзка между инфлационното увеличение на цените и изпълнената строителна дейност, не може да се прилага към СМР, които фактически са изпълнени преди началния момент, от който Методиката допуска обратно действие.
Посочва се, че датата на подписване на протоколите №№ 33 и 34 не е решаваща, когато самите протоколи удостоверяват изпълнение към 30.05.2021 г. Според страната, съдът от първа инстанция правилно е направил разграничение между датата на съставяне на протокола и датата, към която работите са извършени и подлежат на заплащане. Формалното по-късно подписване на протокол не създава обратно фактическо въздействие на инфлацията върху вече изпълнена работа, сочи се в отговора.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пренесен за разглеждане пред апелативната инстанция е спорът по иск, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.117а ЗОП, като се претендира от дружеството въззивник - ищец получаване на сума, представляваща индексация на цената на дейности, възложени по обществена поръчка, изпълнени след 30.06.2021 г. и приети от възложителя.
Съгласно разпоредбата на чл.117а ЗОП, допуска се изменение на цената по договор за обществена поръчка, в случаите по чл.116, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗОП, когато, в резултат на инфлация, съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, формиращи стойността на договора, като се приема това изменение да се извърши посредством методика, одобрена с акт на Министерския съвет. Хипотезата е уредена като специален случай на вече регламентираните от закона хипотези на изменение на договори за обществена поръчка – чл.116, ал.1, т.1, 2 и 3. В изпълнение на законовата делегация е 5 приета Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, която предвижда прилагането на коефициенти на тежест на строителните материали в себестойността на различните видове строежи, съгласно таблица, като тези коефициенти се прилагат към стойността на целия договор.
Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.
Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания съдебен акт.
В обобщение и в аспект на повдигнатите във въззивната жалба оплаквания, следва да се посочи, че на базата на ангажираните в производството доказателства става ясно, че между страните, след проведена процедура, е бил сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № 93ОП18-96(58), сключен на 28.05.2019 г., от съдържанието на който се установява, че Община Бургас, в качеството на възложител, и ответното дружество, в качеството на изпълнител, са договорили извършването, срещу възнаграждение, на дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците на територията на община Бургас, (в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на населените места), общинските пътища и техните съоръжения в териториален обхват, попадащ в Обособена позиция № 4 „Център“, а именно: пътни платна за главно движение, разделителни ивици между платната за главно движение, платна за местно движение (локални платна), разделителни ивици между платната за главното и местното движение, велосипедни алеи и тротоари и общинските пътища с техните съоръжения. Неразделна част от договора са Приложения с №№ 4.1 – 4.6, представляващи респективно сметки за възложените работи: Земни работи за поддържане и ремонт на улиците и общинските пътища на територията на община Бургас; Поддържане и ремонт на пътни настилки на улиците и общинските пътища на територията на община Бургас; Поддържане и ремонт на тротоарни настилки, дъждоприемни решетки и шахти за поддържане и ремонт на улиците и общинските пътища на територията на община Бургас; Поддържане и ремонт на пътни настилки на улиците и общинските пътища на територията на община Бургас;