Решение № 3774 от 13.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3774 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110204464 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № НП-29/08.03.2022г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София, с което на „Многопрофилна болница за активно лечениеНационална кардиологична болница“ БАД, гр. София, ЕИК:121663601 на основание чл.116, ал. 2 от Закона за лечебните заведения на дружествотожалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 / десет хиляди/ лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 4 от Наредба №49 от 18 октомври 2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи.

Недоволен е останал жалбоподателят, който обжалва в срок наказателното постановление. В жалбата се посочва, че при извършване на проверката не са изследвани всички обстоятелства и доказателства, както и че не е направен анализ на фактическата обстановка. Отделно от това, излага доводи, че в обжалваното наказателно постановление не са обсъдени всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства и евентуалното приложение 1 на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г. Г..

Същата моли за отмяна на наказателното постановление, доколкото намира същото за недоказано такова. Счита, че в наказателното постановление не са обсъдени всички относими доказателства.

Въззиваемата страна - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Медицински надзор редовно призована, се представлява от юрисконсулт П..

Същият моли за потвърждение на наказателното постановление, като намира, че от събраните по делото доказателства се установява наличие на извършено от лечебното заведение нарушение. Посочва, че в наказателното постановление е обсъдено наличието на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.08.2021г. свидетелката МИ. подала до министъра на здравеопазването сигнал за извършени от „Многопрофилна болница за активно лечение - Национална кардиологична болница“ БАД, гр. София нарушения на медицинските стандарти. Подаденият от свидетелката И. сигнал бил препратен на Изпълнителна агенция Медицински надзор, където със Заповед № РД-13-949/14.10.2021г. била назначена проверка на лечебното заведение за период от 15.10.2021г. до 18.10.2021г.

В хода на проверката било установено следното:

След извършена операция в МБАЛ „Св. Иван Рилски-2003“ гр. Дупница на г-н АМИ. била случайно открита аневризма на абдоминалната аорта с диаметър 80 мм с големи пристенни тромби. След препоръка на личния си лекар, пациентът направил консултация с д-р ДЛ. в „Многопрофилна болница за активно лечение- Национална кардиологична болница“ БАД, гр.

София, като същата насочила лицето за извършване на аортография в неотложен порядък. Личният лекар на г-н АИ.- д-р СО. издал на същия направление за хоспитализация от 23.02.2021г. за планов прием в „Многопрофилна болница за активно лечение- Национална кардиологична болница“ БАД, гр. София. С това направление на 01.03.2021г. пациентът постъпил в лечебното заведение, където на същия били назначени редица 2 изследвания- ПКК, биохимия, коагулационен статус и др. На лицето бил извършен и скенер- аортоатериография. При извършеното изследване било установено, че пациентът страда от аневризма на абдоминалната аорта с размер 109/93,9 мм без данни за руптура. След обсъждане на лечението, оформянето на документите и дадените препоръки от лекари пациентът бил изписан на 03.03.2021г. без видима промяна в състоянието му, очаквайки консуматив, който да бъде поставен при хирургическа интервенция в планов порядък.

Около 22:00 часа на 03.03.2021г. при лицето АИ. се появила внезапна болка в корема. Същият заедно със своята съпруга, свидетелката И., се насочили към „Многопрофилна болница за активно лечение- Национална кардиологична болница“ БАД, гр. София. Около 22:55 часа бил издаден лист за преглед №022059 с посочване на издател - доц. Н. Н., който обаче не бил на смяна в лечебното заведение в този ден, а бил на разположение и не е извършвал преглед на И.. Пациентът бил прегледан от свидетелката Н. и свидетелката С.. Било преценено, че следва да се извърши образно изследване на пациента и в неустановен по делото час Н. се опитала да се свърже с рентгенологът, даващ разположение в този ден – св. П.. Същият бил в банята и не вдигнал телефона веднага. След неустановен период от време, но по-малко от 20 минути от първото обаждане бил осъществен контакт между двамата и П. се насочил към болницата за провеждане на изследването. В лист за преглед №022059 освен обективното състояние на лицето било записано „в интервала между 23:20 часа и 00:30 часа нямаше връзка с рентгенолог, който дава разпореждания за провеждане на КАТ с констраст“. В системата на болницата се въвежда заявка за извършване на КАТ с контраст в 00:48:02ч. на 04.03.2021г., д-р П. влиза в системата на болницата в 1:32 ч. на същата дата, като провежда изследването в 1:49:46 часа на тази дата. Заявката е със статус „изпълнена“ в 2:33 часа. В 01:45 часа било издадено направление за хоспитализация №4431 за спешен прием на пациента с поставена диагноза „аневризма на абдоминалната аорта с руптура“.

В 03:30 часа започнала операцията на лицето АИ., която се провеждала в екип от д-р Н. Н. (пристигнал по-късно в болницата за самата операция) и асистенти д-р ПМ. и д-р БИ.. Операцията на пациента приключила в 07:00 часа, за което бил съставен оперативен протокол №136/04.03.2021г. В 3 изготвената история на заболяването на пациента било записано, че в следоперативния период бил в крайно тежко състояние, като в 22:17 часа пациентът починал.

В хода на проверката били изискани всички документи свързани с пациента АИ., както и становища от д-р Н. Н., д-р АМ., д-р Р. Н..

При приключване на проверката бил съставен констативен протокол №КП-777/22.10.2021г. Същият бил съставен от д-р АА. и ЕБ. Констативният протокол бил връчен на изпълнителния директор на „Многопрофилна болница за активно лечение- Национална кардиологична болница“ БАД, гр.

София на 29.10.2021г. срещу подпис.

Междувременно в лечебното заведение била извършена вътрешна проверка въз основа на Заповед № 490/29.11.2021г. на изп. директор на „Многопрофилна болница за активно лечение- Национална кардиологична болница“ БАД, гр. София. Проверката приключила с издаване на Решение №2/01.12.2021г. на ЛКК МБАЛ „НКБ“, съгласно което комисията счита сигнала подаден от свидетелката И. за неоснователен и не намира отклонение от добрата медицинска практика.

Въз основа на извършената проверка и съставения Констативен протокол от ИА Медицински надзор, в присъствието на изп.директор на лечебното заведение и в присъствието на двама свидетели бил съставен АУАН №А-7 от 17.01.2022г. Същият бил връчен на изп.директор срещу подпис.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения акт постъпило възражение.

АНО счел подаденото възражение за неоснователно и на база на съставения акт издал процесното наказателно постановление (НП) № НП29/08.03.2022г. от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София, с което на „Многопрофилна болница за активно лечение- Национална кардиологична болница“ БАД, гр. София, ЕИК:121663601 на основание чл.116, ал. 2 от Закона за лечебните заведение на дружеството- жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 / десет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 3,ал. 1, т. 4 от Наредба №49 от 18 октомври 2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността 4 и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико- социални грижи.

Наказателното постановление било връчено срещу подпис на изп. директор на лечебното заведение на същата дата.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели МИ., Н. Н., БС., ПП., ВМ., Р.

Н., Н., ЕБ.и АА., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК и доказателствени средства- съдебно- медицинска експертиза.

Настоящата съдебна инстанция намира показанията на свидетелката МИ.- съпруга на починалия, за достоверни, пълни и логични и поради тази причина ги кредитира изцяло с доверие. От показанията на разпитаната пред съда свидетелка се изяснява причината, поради която лицето АИ. е постъпило в болница, неговото обективно състояние и част от действията на лекарите в „Многопрофилна болница за активно лечение- Национална кардиологична болница“ БАД, гр. София. Показанията на свидетелката се потвърждават от всички събрани по делото писмени доказателства, в това число историята на заболяването на пациента, констативния протокол от извършената проверка и издадените епикризи. Свидетелката в своя разпит заявява, че не знае дали е имало забавяне на лекарския екип, както и дали на пациента е правено изследване с контраст и какви изследвания са му били направени. Съдът намира, че в едната си част показанията на свидетелката се подкрепят от всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства, а в останалата си част се явяват ирелеванти относно предмета на доказване по настоящото дело, като отчита и предубедеността и заинтересоваността на посочената свидетелка от изхода на делото с оглед обстоятелството, че е съпруга на починалия.

Относно показанията на свидетелите Н. и П., настоящата съдебна инстанция намира, че същите са взаимноподкрепящи се, житейски логични и последователни. От разпита на двамата свидетели се извеждат обстоятелства, които са потвърдени както в останалите гласни доказателствени средства, събрани от настоящия съдебен състав, така и от събраните и приети от съда писмени доказателства. Двамата свидетели излагат сведения относно предприетите действия при приемането на пациента, както и относно осъществената връзка между двамата. Свидетелката Н. заявява, че действително не е могла да осъществи веднага контакт със свидетеля П., но на второто позвъняване била осъществена връзка. Свидетелката не дава информация за интервала, в който са извършени позвъняванията и отрича да е попълвала лист № 022059, където е записан интервал за липса на връзка с доктор П.. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля П., който излага сведения, че през времето, в което не е могъл да вдигне телефона си се е намирал в банята, но че изследването, за което е бил извикан 5 е направено непосредствено след осъществения контакт, като са минали не повече от двадесет минути от първото позвъняване до връзката между лекарите. Видно от приложената по делото справка за извършвани действия от д-р П. изследването на пациента е било осъществено в 01:49 часа.

Настоящата съдебна инстанция намира, че показанията на двамата свидетели са подкрепени от всички други събрани по делото доказателства и доказателствени средства и поради тази причина ги кредитира с доверие. От показанията на свидетелите не се подкрепя обаче твърдението за липса на връзка с доктор П. в продължение на един час и десет минути. При липса на други данни за интервала на липса на връзка между П. и Н. съдът следва да се довери на заявеното от двамата свидетели, че този интервал е бил не повече от двадесет минути и то в хипотезата, в която П. е бил в банята.

Показанията на свидетелката С., която също е прегледала пациента при постъпването му, съдът кредитира като логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Същата отрича да е изготвяла лист за преглед на пациент и да е посочвала в него, че не е имало връзка с рентгенолог от 23:20 до 00:30 часа на 03/04.03.2021г., като не знае и кой е въвел тази информация. От показанията също не може да се установи и достоверността на това твърдение.