Определение № 965 от 03.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 965 гр. Пловдив, 03.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500818 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, представлявано от изп. директор З.Б., чрез процесуален представител юрк. И.Н. срещу разпореждане № 3523 от 04.02.2025г., постановено по ч. гр. д. № 496/2025г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявление по чл. 410 ГПК от „АСВ“ ЕАД против Н. П. Х., ЕГН **********, за сумата от 7576, 61 лева главница, 46, 97 лева договорна лихва и 9533, 81 лева обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане.Оспорва се изводът на заповедния съд за неравноправност на клаузата на чл. 4 от процесния договор за кредит, както и се поддържа, че същата не води до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя.Оспорва се и извода, че възнаграждението за гаранция следва да бъде включено при изчисляване на ГПР.Евентуално заповедният съд следвало да присъди главницата, след като извърши прихващане с платеното по твърдените неравноправни клаузи.Моли се за отмяна на атакуваното разпореждане, вместо което да бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Районен съд Пловдив е отхвърлил изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „АСВ“ ЕАД против Н. П. Х., ЕГН **********, като е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни 1 клаузи в процесния договор за потребителски кредит, което е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания.Обосновал е, че липсва методика за определяне на ГПР и базата, върху която се начислява лихвения процент.Предвидено е заплащане на еднократна такса за оценка на риска и застраховки в полза на кредитодателя, но не е ясно дали тези вземания са включени в ГПР.Взел е предвид също, че не се посочват данни за извършени плащания от заемополучателя на задълженията по договора за заем и не се заявява да липсват такива, което е пречка за приложение на чл. 23 от ЗПК и определяне размера на дължимата главница към момента на подаване на заявлението.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

С разпореждане № 825/09.01.2025г. заповедният съд е указал на заявителя в едноседмичен срок да посочи извършени ли са плащания от длъжника по договора, колко, кога, на какви суми и какви вземания са покрили същите.

В изпълнение на така дадените конкретни указания е постъпила молба от заявителя, с която същите не са изпълнение, а са изложени съображения, относно липсата на необходимост, с оглед вида на производството, да се изпълняват дадените указания, доколкото твърдението на заявителя, че има вземане в посочения размер, е достатъчно, за да бъде задействана процедурата по проверка дали то е спорно, а уточнения относно извършените плащания са белег на двустранно състезателно производство.

Настоящият състав на съда с оглед данните по делото също намира, че в случая отразеният размер на ГПР в процесния договор не съответства на действителния, прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, като в тази насока изцяло се споделят доводите на заповедния съд.При това положение потребителят няма яснота относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005829/ЕО, както и нарушение на изискването за добросъвестност.Това налага и извод за неравноправност на договорните клаузи по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Касае се за недействителност на целия договор, като в тази хипотеза съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.Заповедният съд в случая обаче не би могъл да определи какъв е размера на невърнатата главница, тъй като е поискано издаването на заповед за изпълнение и за други вземания, основаващи се на вероятно неравноправни клаузи – възнаградителна лихва, обезщетение за забава.И след като не е уточнено какви плащания са извършвани от кредитополучателя и за погасяването на какви вземания са отнесени, то и заповедният съд няма как да приложи чл. 23 от ЗПК.

Отделно от изложеното съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма 2 действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/. А в хипотеза на настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедента-праводател, който е носител на спорното право към този момент /в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г./.

Предвид горното настоящият състав намира, че разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3523 от 04.02.2025г., постановено по ч. гр. д. № 496/2025г. по описа на РС Пловдив, XIX с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3