Решение № 16 от 30.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Пазарджик, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20235200900094 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Е” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. О. **, чрез пълномощника адв. Х. Л. (**) против „Е Д” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., р-н С, ж.к О, ул. О № **.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че на 01.11.2021 г. между страните бил сключен договор с предмет изработка, продажба и пускане в експлоатация на линия за производство на пелети от дървен материал. Стойността на договора била в общ размер на 196 740 лв., с ДДС, като крайният срок за изработка на линията бил до шест месеца след авансовото плащане по договора в размер на 20 % от цената.

Авансът бил заплатен на 03.11.2021 г., но до крайния срок на договора изпълнителят „Е Д” ЕООД не произвел поръчаната линия. Предвид описаното забавяне, с допълнително споразумение № 2 от 03.06.2022г. страните се споразумели, че крайният срок за завършване на линията за производство на пелети, в т.ч. и пускането й в експлоатация, е до 01.07.2022 г., като при неспазването му ще се дължи неустойка от изпълнителя в размер на сумата от 500 лв. за всеки ден забава до пускане в експлоатация на линията (чл.2 от Анекс № *** г.).

Въпреки това, до настоящия момент ответникът все още не произвел линията изцяло и не пуснал същата в експлоатация. Излагат се твърдения, че за периода от 01.07.2022 г. - до 01.10.2022 г. „Е Д” ЕООД дължи на ищеца неустойка за неспазване срока на договора в размер на 45 000 лв.

Въведеният петитум е съдът да постанови решение, с което да осъди „Е Д” ЕООД да 1 заплати на „Е” ЕООД сумата от 45 000 лв., представляваща договорна неустойка по договор за изработка на поточна линия за пелети от 01.11.2021г. и анекс № 2/03.06.22г., за периода от 01.07.2022 г. - до 01.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане, както и разноските по делото, които суми да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца: *****.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез пълномощника адв. К. К. (**), в който се излагат съображения за неоснователност и се оспорва предявения иск.

Оспорва се изложените фактически твърдения да отговарят на действителното положение. Сключването на процесният договор между страните по делото от 01.11.2021 г. с предмет изработването на линия за пелети, която да бъде продадена на ищеца за общата сума от 196 740 лв. с ДДС, съгласно посочените в чл.4 и чл.5 единични цени на отделните съставящи я машини, е безспорно. Съгласно чл. 3, ал. 1, срокът за изпълнение на договора бил до шест месеца след изпълнение от страна на Възложителя-ищец на уговореното в чл. 4 и чл. 5. Така приетото условие било съществено, тъй като в чл.3, ал. 5 било предвидено, че при забава от страна на Възложителя-ищец на изплащането на авансовите вноски по схемата в чл.8, срокът за изпълнение от страна на ответника автоматично се удължавал със срока на забавата. Твърди се, че тези клаузи и условия по договора не били променяни от страните с последващите споразумения, обективирани в Анекс № ***** г. и Анекс № *** г.

Схемата на заплащане по чл.8 била договорена като отделни плащания, представляващи процент от общата стойност на линията, разпределени на 5 авансови и окончателно плащания, а именно по следния начин: 20% от общата стойност при подписване на договора; 60% от общата стойност, разбити на 3 плащания по 20 % при готовност на съответния етап за изработването на отделните машини включени в линията; 10% от общата стойност при започване на монтажа; и 10% окончателно плащане при пускане на линията в експлоатация. Съгласно чл.3 от подписания Анекс № *** г., бил предоговорен единствено нов начин и срок за заплащане на четвъртата авансова вноска, представляваща третото плащане на 20 % от договореното в схемата по чл.8 авансово заплащане от 60%.

След извършеното на 03.11.2021 г. от Възложителя-ищец плащане на аванс в размер на 20% според схемата в чл.8, съгласно чл.3, ал.2 от този момент договорът влязъл в сила и започнал да тече срока за изработването на линията, която следвало да завърши на 03.06.2022 г., в случай че не се стигне до хипотеза на удължаването на срока, предвидена с чл.3, ал.5.

Твърди се, че изпълнението на договора от страна ответника започнало своевременно, като при постигането на съответен етап от изработването на съставните машини на линията ищеца започнал да превежда определените суми. На 11.01.2022г. и на 02.04.2022г. били преведени по 39 348 лв., представляващи второ и трето авансово плащане, което били първите и съответно 20% от разбитите на три вноски от 60% по схемата съгласно в чл.8 от договора.

До края на месец април 2022 г. ответника изработил и доставил на ищеца всички 2 машини съставящи линията за пелети, като дробилката и цепачката били изцяло оборудвани, а за останалите без ел.табла и електродвигатели, които се доставят и служат за следващия етап по монтажа на линията за пелети. Към този момент ищецът следвало съгласно чл.8, във вр. чл.3, ал. 1 да преведе на ответника сумата от 39 348 лв., представляващи четвъртото авансово плащане, което били третите 20% от разбитите на три вноски от 60% по схемата в чл.8, което не сторил. Ето защо се стигнало и до сключването на Анекс № ***г., с който срокът за изпълнение бил удължен до 01.07.2022 г., т.е. с един месец, равен на забавата на плащането на ищеца според чл.3, ал.5 от договора. В анекса с чл.3 било прието това плащане да се извърши на ответника на две равни вноски съответно при доставка на ел. таблата и електродвигателите. Както ел. таблата, така и електродвигателите били доставени на ищеца, за което свидетелствали и извършените плащания към ответника - съответно на 12.06.2022 г. и на 21.06.2022г., всяко със сумата от по 19640 лв. Междувременно с доставката на ел. таблата на 12.06.2022г. започнал и монтажа на линията за пелети.

Следващото дължимо съгласно чл. 8, във вр. с чл. 3, ал. 1 и ал. 3 от договора задължение за плащане от страна на ищеца обаче не било изпълнено и затова се твърди от ответното дружество, че същия изпаднал в забава, която съгласно чл.3, ал.5 автоматично продължавала срока за изпълнение от страна на изпълнителя със срока до пълното изпълнение на посоченото задължение на Възложителя. Въпреки това монтажът продължил и бил завършен, без защитното покритие на машините, а линията работела, като Възложителя-ищец дори успешно рекламирал производството си и извършвал продажби чрез платформата на OLX.bg.

Съобразно изложеното се възразява, че не ответника бил този, който не изпълнил свои задължения или се намирал в забава, а ищецът не изпълнил своето задължение за плащане на петата авансова вноска, съгласно чл. 8, във вр. чл.3, ал. 1 и ал.3 от договора от 01.11.2021 г. Ето защо и съгласно уговореното в чл.25, ал.1, т.3, процесният договор бил прекратен, като с оглед на приетото с ТР № 7 от 13.11.2014 г. по т.д. №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така претендираната от ищеца мораторна неустойка била недължима.

В условията на евентуалност се излагат доводи за нищожност на така договорената в чл.2 от Анекс № ***г. мораторна неустойка поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД - формулираната неустойка явно надхвърляла присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и водела единствено до несправедливо обогатяване на Възложител, като размера й чувствително надвишавал очакваните вреди при забавено изпълнение на задължението изработване на линията за пелети, определен при подписването на договора, като бил нарушен принципа на справедливостта, което обуславяло нищожността на тази клауза.

Иска се отхвърляне на претенцията. Претендират се разноски.

В срока по чл. 372 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба, поради което не се е развила и процедурата по чл.372 ГПК за последваща размяна на книжа.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните в процеса подържат наведените от тях доводи и възражения, като становище по съществото на спора е 3 представено единствено от ищцовото дружество. Последното оспорва всички наведени от ответника възражения като неоснователни.

Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, и при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и правна страна:

Настоящето производство е образувано по иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.

В случаят според съвпадащите насрещни твърдения на страните, правоотношенията им са възникнали на основание договор от 01.11.2021 г., Анекс № 1 и Анекс № 2 към него, с предмет изработка, продажба и пускане в експлоатация на линия за производство на пелети от дървен материал на обща стойност 196 740 лв., с ДДС. Следователно именно този договор и анексите към него, като правопораждащ вземането факт подлежи на преценка.

Съобразявайки ги съдът приема, че договорът е със сложен/смесен фактически състав, съдържащ елементи, както на договор за изработка, така и на договор за продажба. Страните не спорят относно неговата валидност, както и че съгласно уговореното в чл.8 от договора първата авансово дължима сума в размер на 20% от общата стойност на договора е преведена по сметка на ответното дружество на 03.11.2021 г. Не спорят и че напълно е изплатена сума, представляваща цена по договора в размер на 160 390 лева с вкл.ДДС.

Доколкото изразените от страните защитни позиции се свеждат до изпълнение/неизпълнение на този договор и по-конкретно - несъвпадащите насрещни твърдения на страните относно причините за неизпълнение на този договор - по вина на „възложителя“ - ищцовото дружество /според възраженията на ответниците/ или по вина на „изпълнителя“ /според твърденията на ищеца/ въпросът за съществуване на вземането за неустойка се свежда до тълкуване волята на страните, изразена в договора и анекса към него, съответно - нейното изпълнение във всички волеобразувани аспекти. Отговорът на релевантния за спора въпрос - по причина на коя от страните по договора не е осъществено въвеждането в експлоатация на произведената линия за производство на пелети в срок или коя от страните по договора е изправна/неизправна страна, за да възникне задължението за плащане на претендираната неустойка, се извежда от клаузите на Анекс №2 към договора. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че страните не спорят относно факта, че линията за производство на пелети не е изработена изцяло и пусната в експлоатация в уговорения срок. Съгласно чл.2 ал.1 от основният договор, същият влиза в сила от датата на първото плащане, като в чл.3 ал.2 страните са се договорили срокът за изработка да започне да тече от датата на първото авансово плащане, което в случаят безспорно е 03.11.2021 г. В чл.1 от Анекса страните са постигнали съгласие, че възложителя няма претенции към изпълнителя по см. на чл.27 ал.1 от основния договор, а чл.27 ал.2 да отпадне, като тези клаузи от основния договор уреждат дължимите от страните неустойки в случай на неизпълнение от тяхна страна. В чл.2 от Анекс № 2, страните са постигнали съгласие за нов краен срок, с дата 01.07.2022 г., като в случай, че след изтичането му линията за пелети не е пусната в експлоатация изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на по 500 4 лева за всеки просрочен ден до пускането на линията в експлоатация. В този смисъл съществено е тълкуването и значението на клаузата на чл.14 от договора, вменяваща в задължение на възложителят да осигури необходимите разрешителни за изграждане и пускане на линията в експлоатация. Не се твърди, а и не се установява такива да са налице към датата на изтичане на срока на договора. А договорът притежава силата на закон по отношение на сключилите го страни - чл.20а от ЗЗД, което означава, че страните са длъжни да изпълнят точно поетите по него задължения. Точното изпълнение се изразява преди всичко в количествен, качествен и времеви аспект, но и в договорения от страните начин на изпълнение - което пък рефлектира към точно по време изпълнение. В този смисъл именно първото въведено с разпоредбата на чл.63 от ЗЗД изискване за точно и добросъвестно изпълнение на задълженията по договора, в конкретния случай вменява задължението на възложитея, да изпълни задълженията си по начин, по който да е гарантирано изпълнението в срок. Ето защо не може да се приеме точно изпълнение от страна на възложителя – ищец на договореното задължение за осигуряване на необходимите разрешителни за изграждане и пускане на линията в експлоатация, което безспорно е препятствие за изпълнение в договорения краен срок от страна на изпълнителя - ответник. Следователно, съобразно изложеното до тук неизпълнението на задължението по чл.14 от основния договор от страна на възложителя – ищец води до извод, че не биха могли да настъпят благоприятните последици за него, визирани в чл.2 от Анекс №2 към договора от 01.11.2021 г. В този смисъл за ищеца липсва доказано валидно възникнало изискуемо и ликвидно вземане за неустойка в размер на 45 000 лева за периода от 01.07.2022 г. – 01.10.2022 г.