Разпореждане № 3270 от 10.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 12042/2025
- Вид
- Разпореждане № 3270
- Подписан
- 10.03.2026
- В сила
- 02.06.2026
- Състав
- НИКОЛАЙ Б ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.93, ал.5 · Закон за гражданската регистрация
- чл.221, ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл.183, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3270 гр. София, 10.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20251110212042 по описа за 2025 година
Днес, 10.03.2026г., в закрито съдебно заседание, подписаният Николай Василев – районен съдия и съдия - докладчик по НАХД № 12042 по описа на СРС-НО, 102 -ри състав за 2025 година, след запознаване с материалите делото, намирам, че не са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание, а за прекратяване на съдебното производство.
Считам, че жалбата вх. № 249961 от 18.07.2025г. (опис на СРС) на Р. Г. С. против Наказателно постановление (НП) № С-37-21 от 09.12.2022г., издадено от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – гр. София (РДНСК – София), с което на осн. чл.232, ал.1, т.1 вр. чл.239, ал.1, т.2 вр. чл.222, ал.1, т.15 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на жалб. Р. Г. С. било наложено административно наказание „глоба” от 1 000 (хиляда) лева за нарушение на чл.221, ал.4 от ЗУТ, се явява просрочена и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство по делото – прекратено на осн. чл.63г от ЗАНН (ред., ДВ, бр.17 от 13.02.2026г.) при следните аргументи:
Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.17 от 13.02.2026г.) Актовете по чл.58д (НП е акт по чл.58д, т.1 от цит. з.) подлежат на обжалване или протестиране пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина – пред Софийския районен съд (чл.59, ал.1 о цит. з.), а нарушителят, поискалият обезщетение и собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, може да обжалват актовете по чл.58д в 14-дневен срок от връчването им, а прокурорът може да подаде протест в 14-дневен срок от издаването им (чл.59, ал.2 от с. з.).
В разглеждания случай се установява, че на 13.03.2023г., ок. 15:00 ч. и на 03.04.2023г., ок. 15:30 ч., полицейски служители на 06 РПУ – СДВР (А. П., М. Д. и Д. Д.) посетили постоянния и настоящия адреси на жалбоподателката и не установили (открили) същата, а при извършено на 03.04.2023г., ок. 15:00 ч., посещение на служебния адрес на жалбоподателката също не открили същата и на работното място, както това е видно от полицейския доклад по случая (вж. л.10 от съд. д.).
Преди полицейските органи да направят безуспешни опити за откриване на жалб. Р.
Г. С., служители от администрацията на наказващия орган направили три безуспешни опита да открият и установят същата на известните за нея постоянен и настоящ адреси, както и на нейния служебен адрес, за което били съставени Констативен протокол от 12.01.2023г. (л.13 от съд. д.), КП от 20.01.2023г. (л.14-15 от съд. д.) и КП от 03.02.2023г.
1
(л.16 от съд. д.).
При тези установени от материалите по водената административно-наказателна преписка фактически данни, наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е приложима хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, но погрешно и необосновано е приел дата на връчване на въпросното НП именно датата 21.11.2023г., за която няма никакви фактически обосновани данни да е свързана с оправяне на съобщения, покани, уведомления до жалб. С., нито е свързана с посещения на известните за нея адреси (постоянен, настоящ и служебен), поради което датата на връчването е неправилно определена, макар правилно да е приложена хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като за дата на връчване на процесното НП № С-37-21 от 09.12.2022г. следва да бъде датата на изготвяне на полицейският доклад за последното посещение на известен адрес на жалбоподателката – 10.04.2023г. (вж. л.10 от съд. д.).
От изложеното следва и изводът, че четиринадесетдневният срок за обжалването на процесното НП № С-37-21 от 09.12.2022г. на Началника на РДНСК – София изтича на 24.04.2023г. (понеделник – работен ден) (чл.183, ал.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН), но жалбата е подадена на 18.07.2025г. в регистратурата на районния съд (вж. л.1 от съд. д.) без данни за подаването чрез пощенски или куриерски доставчик, т. е. закъснението е с повече от 2 (две) години.
Следва да с има предвид, че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването (чл.58, ал.2 от ЗАНН). От изложените обстоятелства става ясно, че на заявения постоянен адрес на жалбоподателката Р. Г. Стансилавова, както и на нейния настоящ адрес, а също така и на служебния неин адрес, при липсата на данни за друг адрес на пребиваване (настоящ или служебен адрес), или адрес за кореспонденция, са били извършени шест (!) посещения от служители на администрацията на РДНСК (на 12.01.2023г, на 20.01.2023г. и на 03.02.2023г.) и от полицейския служители (на 13.03.2023г. и на 03.04.2023г.), за да бъде връчено процесното Наказателно постановление, но жалбоподателката не е намерена, не е оказала и каквото и да било съдействие на служителите да посочи друг адрес (вкл. и по месторабота), или да отвори и получи НП (ако е била в дома си), или да осигури присъствието си пред полицията, като по този начин двете кумулативни предпоставки на чл.58, ал.2 от ЗАНН са налице в процесния случай – да „не е намерен” на единствено известния постоянен адрес (този, който се явява адрес за получаване на документи от държавни органи – арг. чл.93, ал.5 от ЗГР) и „нов адрес да не е известен”.
Прави впечатление и друго – че въпросният жалбоподател не е посочил, по арг. чл.43, ал.1 in fine от ЗАНН, друг адрес на пребиваване или друг адрес за кореспонденция и в съставения му АУАН № С-37 от 21.07.2022г. (вж. л.28-31 от съд. д.), а твърденията в жалбата за „незаконосъобразност” на действията по съобщаване на НП, на фона на изложеното, следва да бъдат преценени като напълно несъстоятелни, поради което заради горепосоченото свое „недобросъвестно поведение” същата не може да извлича съответни ползи като твърди, че НП „не е връчено по надлежния ред”. При положение, че на известните за нея постоянен и настоящ адрес, както и на служебния адрес, лицето Р. С. е търсено от служители на администрацията на наказващия орган и на полицейските органи с цел връчване на оспорваното НП, без данни за други адреси, на които да му бъдат връчвани документи от държавни органи, наказващият орган е приложил правилно разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Затова и считам, че жалба вх. № 249961 от 18.07.2025г. (опис на СРС) на Р. Г. С. против НП № С-37-21 от 09.12.2022г., издадено от Началника на РДНСК – София, се явява просрочена и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство по делото – прекратено на осн. чл.63г от ЗАНН.
С оглед на горните съображения и на осн. чл.63г вр. чл.59, ал.2, изр.1 вр. ал.1 от 2
ЗАНН,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯМ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 249961 от 18.07.2025г. (опис на СРС), подадена от Р. Г. С. и насочена срещу НП № 37-21 он 09.12.2022г. на Началника на РДНСК - София, като ПРЕКРАТЯВАМ СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по Н. А. Х. ДЕЛО № 12042 по описа на СРС-НО, 102-ри състав за 2025 година.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба по реда на Глава XIII от АПК пред Административния съд – София-град в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3