Решение № 2855 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2855 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря СВЕТЛА Г. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20261110208715 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от Д. Т. Х. срещу Наказателно постановление (НП) 26-4332-004602/04.05.2026 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен, необоснован, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Твърди се липсата на субективния елемент от състава на нарушението. По делото липсвали доказателства за уведомяване на жалбоподателя за прекратената регистрация на автомобила, като незнанието не се дължало и на непредпазливост, а на неизпълнение на административно задължение от страна на контролните органи. Неправено е искане за отмяна на обжалвания акт.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично, а е бил представляван от упълномощен адвокат. На етап съдебни 1 прения отново е направено искане за отмяна на обжалвания акт по посочените в жалбата съображения и за присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна и административнонаказващ орган – началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, редовно призована, не е била представлявана.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 07.03.2026 г. лек автомобил с марка и модел „,,***''“ с рег. № ,,***'' бил собственост на жалбоподателя.

Видно от данните от Гаранционния фонд за същия имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 12,43 часа на 19.08.2025 г., чието действие било прекратено на 05.12.2025 г. Впоследствие за МПС-то била сключена нова с покритие от 10,43 часа на 07.03.2026 г. до 23,59 часа на 06.03.2027 г. За липсата на действаща застраховка „Гражданска отговорност“ в периода от 06.12.2026 г. до 10,42 часа на 07.03.2026 г. не би уведомяван жалбоподателят.

Видно от справките за регистрация и дерегистрация на процесното МПС, поради липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ регистрацията на процесното МПС била прекратена служебно на 06.01.2026 г. от 04,03 часа и служебно възстановена на 07.03.2026 г. в 09,47 часа.

На 07.03.2026 г. около 09,15 часа жалбоподателят управлявал горепосочения лек автомобил в гр. София, по бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов“ с посока на движение от бул. „Цар Борис III” към ул. „Найден Геров“, когато бил спрян за проверка от Л.М.А., изпълняващ длъжността „младши автоконтролъор“ при ОПП-СДВР. В хода на проверката било констатирано, че регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил е прекратена служебно на 06.01.2026 г. На жалбоподателя бил издаден АУАН № 5108408/07.03.2026 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал.

1, пр. 1 от ЗДвП– за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. На същата дата АУАН бил връчен на жалбоподателя срещу подпис.

Няма данни по делото за постъпили в законоустановения срок възражения от жалбоподателя.

2

Материалите по административнонаказателната преписка били изпратени в СРП за преценка за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.

С постановление от 02.04.2026 г. на прокурор при СРП е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по случая и материалите са изпратени по компетентност на Началника на ОПП- СДВР за преценка за търсене на административнонаказателна отговорност.

На 04.05.2026 г. наказващият орган издал НП № 26-4332-004602, с което при сходство на изводите от фактическа и правна страна с тези по АУАН на жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН и

НП (чл. 189, ал. 2 от ЗДвП), постановление на СРП от 02.04.2026 г. за отказ да се образува досъдебно производство, заповед № 513з-9737/13.09.2024 г., заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г., справка-картон на водача, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., справка за историята на превозно средство с рег. № ,,***'', справка за собственост на МПС, справки от база данни за застраховки от Гаранционния фонд, комбинирана застрахователна полица, докладна записка. Съдът кредитира изцяло посочените писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира същите за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

Що се отнася до Уведомлението по чл. 574, ал. 10 от КЗ на л. 39 от делото, доколкото не се представят доказателства за изпращането му, а още по-малко – за получаването му от адресата му – жалбоподателят, съдът счита, че може да приеме като извод единствено такъв за съставянето му, но не и за настъпване на последващи факти в обективната действителност по изпращането му или получаването му.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

3

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при спазване на сроковете по ЗАНН, като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя. Следва да се маркира, че административнонаказателното производство е започнало именно със съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, а не по реда на чл. 36, ал.

2 от ЗАНН. Доколкото преписката е била изпратена на СРП за преценка наличието на данни за извършено престъпление, която проверка е приключила с постановяване на отказ да се образува досъдебно производство, именно считано от датата на отказа на прокурора при СРП и в рамките на 6-месечния срок, считано от тогава, законосъобразно е съставено обжалваното НП на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на вмененото нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на словесното описание на нарушенията. Ето защо съдът след служебна проверка намери, че в случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление.

Съдът счита за доказано, че жалбоподателят е управлявал в процесните дата и час и в процесния пътен участък посоченото в актовете МПС, което е било със служебно прекратена от 06.01.2026 г. регистрация поради несключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Според разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „По пътищата, отворени 4 за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 ЗП.“. Видно от отбелязването в справката на л. 12 от делото и в съответствие с чл. 140, ал. 10 от ЗДвП регистрацията на МПС-то е била прекратена служебно.

За да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нарушителят може да действа както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 или 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вината.

По делото се установи, че регистрацията на процесното МПС е била прекратена служебно към момента на спиране на жалбоподателя за проверка.

По преписката обаче липсват каквито и да е доказателства жалбоподателят да е знаел за така извършеното прекратяване на регистрацията на датата 06.01.2026 г. При това положение следва да се приеме, че водачът на лекия автомобил изобщо не е бил наясно с обстоятелството, че служебно е била прекратена регистрацията на това МПС. Предвид това съдът счита, че се изключва умисъла при извършване на деянието.

Съдът счита, че деянието не е извършено и непредпазливо, тъй като за това е необходимо водачът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат. Водачът е бил длъжен да установи дали управляваното от него МПС отговаря на всички законови изисквания преди да започне да го управлява. Но в конкретния случай същият не е могъл да предвиди неправомерния резултат, който е управлението на служебно дерегистрирано МПС. По делото не се съдържат никакви доказателства, че към момента на констатиране на нарушението жалбоподателят е бил уведомен или е узнал по друг начин за служебно прекратената регистрация на автомобила. Служебната дерегистрация на МПС по своя характер представлява принудителна административна мярка и за да произведе своето правно действие, актът, с който същата е наложена, следва да е влязъл в сила.

5

Обстоятелството, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация в хипотезата на чл. 140, ал. 10 от ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика или водача му за този факт, доколкото той не може да знае точно на коя дата е постановена дерегистрацията на автомобила. Следователно към момента на процесното управление на МПСто жалбоподателят не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици.

Предвид гореизложеното съдът счита, че поведението на жалбоподателят е несъставомерно поради отсъствие на субективния елемент.

Налице е хипотезата на чл. 14, ал. 1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН – за жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението, а именно - служебно прекратената регистрация на МПС-то.

Предвид изложеното съдът счита, че обжалваният акт подлежи на отмяна.

При този изход от делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя се дължат разноски, като същият е претендирал сторени разноски за адвокатски хонорар. Представени са доказателства за уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 255,00 евро.

Направено е възражение за прекомерност на хонорара от насрещната страна в придружителното писмо, с което са постъпили жалбата и административнонаказателната преписка. Доколкото на основание чл. 63д, ал.

1, вр. чл. 144 от АПК следва да намерят субсидиарно приложение правилата на ГПК и по-специално – чл. 78, ал. 5, изр. 1 от ГПК, за да се произнесе съдът по възражение за прекомерност, то същото следва да бъде мотивирано. В настоящия случай само бланкетно е възразено срещу размера на адвокатския хонорар, поради което възражението за намаляване на хонорара не следва да бъде разглеждано, а търсените разноски следва да бъдат присъдени в искания размер.