Решение № 448 от 23.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100507901 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 9853/23.05.2024 г. по гр. д. № 60056/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 65 състав, са отхвърлени предявените от „Електроразпределителни мрежи запад” АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“) по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, срещу К. К. Б.

,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ул.“**** положителни установителни искове ,с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено спрямо ответника

К.

К.

Б.

,ЕГН

:

**********

,че дължи на

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД ,ЕИК : 130277958 сумата в общ размер на 1 526,64 лв., представляваща дължима сума за фактурирана при установен случай на неизмерена,неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия ,за което е съставен Констативен протокол № 1028324/29.07.2022год. ,за периода от 30.04.2022год. до 29.07.2022год., ведно със законната лихва от 20.03.2023год. до изплащане на вземането ,както и сумата от 86,31лв,.мораторна лихва за периода от 16.08.2022год. до 28.02.2023год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9159/27.03.2023год. по ч.гр.д.№ 14482/2023год. по описа на СРС,65 състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 181872/04.06.2024 г. на „Електроразпределителни мрежи запад” ЕАД, чрез юрк А.Ф. (с 1 пълномощно към жалбата). В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението. Въззивникът счита, че съдът неправилно е приел, че по делото не се установява ответникът да е потребител на електрическа енергия. Сочи, че на дружеството не е предоставена информация за промяна на собствеността на процесния имот, нито от титуляря на партидата, нито от новия собственик.

Акцентира, че за наличие на облигационна връзка с ответника сочи монтирания и сертифициран електромер. Основното оплакване е свързано с неизпълнение на задължението по чл. 19, т. 9 от Общите условияна договорите за ползване на електроразпределителната мрежа за уведомяване на дружеството в 30-дневен срок за всяка промяна, свързана с личните му данни или със собствеността, а такова не е извършено, нито от предишния, нито от новия собственик на електроснабдения имот. Качеството собственик или ползвател на имота не е единственото условие и предпоставка за съществуване на облигационно отношение по доставка на електрическа енергия. Отправя се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго решение, с което предявените искове да се уважат в цялост. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от К. К. Б..

Софийският градски съд, Гражданско отделение, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо, като настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.

Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Съобразно чл.

272

ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се 2 потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Въззивният съд намира, че от представените по делото доказателства не може да се обоснове извод за съществуването на договорно правоотношение между страните с предмет – доставка на електрическа енергия в процесния имот. В процесния случай не са представени доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на процесния електроснабден недвижим имот. По тези съображения правилен е изводът на СРС, че ответникът в производството не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове за заплащане цената на доставената в имота за процесния период електрическа енергия.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.

154, ал. 1 от ГПК, основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1) валидно възникнало облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия в процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2) реално предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3) ползване на предоставените от ответника услуги.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е съобразено с предприетата защита по същество срещу иска в срока за отговор на исковата молба (чл. 131, ал. 2 ГПК) и конкретно с обстоятелството, че ответникът, е оспорил предявените искове изцяло, включително е оспорил всички правопораждащи претенцията юридически факти, както и твърдяното от ищеца качество „потребител на електрическа енергия“. Процесуално задължение на ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже, и то при условията на пълно и главно доказване, правопораждащите вземането му факти, след като няма признание на иска, респ. отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти с доклада по делото. В конкретния случай ответникът е оспорил претенциите по основание и размер, т. е. оспорени са твърденията на ищеца както за наличието на правоотношение между енергийното предприятие и ответника като потребител на електрическа енергия през процесния период, така и за използването от ответника на претендираното количество електрическа енергия и изрично е оспорено качеството му на потребител, като е посочено, че от ищеца не са ангажирани доказателства в тази връзка. Следователно, в тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса, всички обстоятелства, на които основава иска си.

Между страните по делото на етапа на въззивното производство е спорен въпросът относно съществуването на твърдяното облигационно правоотношение през исковия период. По така повдигнатия спор настоящият съдебен състав намира следното:

Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който 3 регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Според разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане (чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ).

Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение.

По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. /, в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр.

35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.); ; на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал.

1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респективно с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот (в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III ГО и мн. др.). Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието "клиент на електрическа енергия за битови нужди", а именно – физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, и е приел общите условия за продажба на край ния снабдител. което ползва електрическа енергия за домакинството си.

Според чл. 5, ал. 1 от ОУ, правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при 4 условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде клиент на електрическа енергия за определен срок.

В конкретиката на настоящия случай следва да бъде посочено, че нито едно от представените пред първоинстанционната съдебна инстанция доказателства от страна на въззивника – ищец не е годно такова за установяване на обстоятелството, че ответникът в производството е титуляр на право на собственост върху процесния електроснабден имот или че има качеството на вещен ползвател на същия на валидно правно основание в процесния период, доколкото приложените по делото документи – фактури, не са официални по смисъла на чл. 179 ГПК, а частни свидетелстващи такива, едностранно изготвени от ищцовото дружество или свързани с него лица, като по силата на тези документи не се пораждат или удостоверяват каквито и да било вещни или облигационни права във връзка със собствеността и ползването на имота, респективно в същите не се съдържа и извънсъдебно признание от страна на ответника на визираните обстоятелства. По делото е представен от ответника Изпълнителен лист от 04.12.2020 г.,издаден от СГС на основание чл.404,405 и 406 от ГПК ,с който К. К. Б. е осъден да предаде владението на имот с идентификатор *** ,с адрес в гр.****, на основание чл.108 от ЗС на Г.К.С. и Р.Х.А.. Видно от Протокол за въвод във владение от 16.04.2021г., на взискателите Г.К.С. и Р.Х.А. е извършен въвод във владение.

Разпечатката съдържа 42 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63ddee69-1ae0-497b-91f7-7988901470f4