Решение № 42 от 19.02.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Карлово, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320100847 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 26, ал.1, пр.

ІІІ-то от ЗЗД и чл. 22 от ЗЗП.

Ищецът М. Г. Т. с ЕГН ********** от град Б., квартал „С.“ *** твърди, че сключила договор за паричен заем № *** г. с ответника „И.А.М.” АД и договор за предоставяне на гаранция № *** г. с ответника „Ф.Б.“ ЕООД.

Счита, че при договор за потребителски кредит, който е нормативно е уреден като възмезден по арг. от чл.11 ал. 1 т. 9 ЗПК, нищожността на клаузата за договорна лихва, респ. на клаузата за ГПР, която е съществен елемент на договорното съдържание, има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка.

Не били спазени и императивните изисквания на чл. 11 ал. 1 т.11 ЗПК в договора за потребителски кредит да е разписан действителния размер на годишния процент на разходите. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 44.61% е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК.

Уговореното възнаграждение за фирмата - гарант било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19 ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следвал от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, според 1 която това били всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19 ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не включил в договорения ГПР от 44,61% разходите, които следва да извърши ищцата за заплащане на възнаграждение на фирмата - гарант.

Поради невключването на възнаграждението в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните и представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д ал. 1 и ал. 2 т. 1 от Закона за защита на потребителите.

С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР съставлявал невярна информация, която заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно увредил ищцата, която сключила кредитната сделка при планирани разходи в размер на 44.61% ГПР. На ищцата не е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора, какъв е размера на всички разходи, за които следва да заплати, нито тази информация произтичала по прозрачен за нея начин от условията на договора и поради незапознаването с основните характеристики на услугата, тя не могла да разбере икономическите последици на поетото от нея задължение относно обхвата на всички разходи, които следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс.

Кредиторът не изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо предоставил на кредитоискателят стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 350 лева с посочен лихвен процент от 6.40 % и ГПР 44.61%, с общ размер на всички плащания - 373.28 лева. Поради това, че кредиторът не представил вярна информация, потребителят бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка.

Неговата неинформираност довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

Кредиторът нарушил правата на потребителя, тъй като не включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР.

Принципът за обективност и прозрачност на уговорките по потребителските сделки, регламентирано в чл. 5 от Директива 93/1 З/ЕИО, транспонирано в чл.

2

147, ал. 1 от ЗЗП, съгласно договорните клаузи следвало да се съставят на ясен и разбираем език, било тълкувано с преюдициални заключения на Съда на ЕС и в практиката на ВКС. Според Съда на ЕС яснотата и разбираемостта не се отнася само формално и граматически до разбираемостта на уговорките, но и до свеждане до знанието на потребителите на икономическите последици от поемането на задълженията им и връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи.

Посочвайки невярна стойност на ГПР в размер на 44.61%, поради което и съобразно изведените критерии в дело С-453/10 кредиторът внесъл неравновесие в кредитното правоотношение, тъй като потребителката е била лишена от възможността да разбере какви са икономическите последици от поетото от нея задължение и по - конкретно какъв е действителния размер на разходите, които ще направи.

На собствено основание бил нищожен сключения договор за предоставяне на гаранция №*** г. и уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант не породила правни последици, поради следните съображения:

Твърди, че договора за гаранция на съответства на характера на такива договори, уредени в ЗЗД. Типичната и непосредствена цел, която страните по договора за предоставяне на гаранция №*** г. била да бъдат обезпечени вземанията на кредитодателя. Когато длъжникът учредявал лично обезпечение, то не се осъществявало целта на договора за поръчителство и същият бил лишен от своето основание.

Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на гаранта вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143 т. 19 ЗПК. Съдебната практика била константна, че противоречи на добрите нрави съглашение при което престациите са явно нееквивалентни. По договор за гаранция, сключен между длъжника и гаранта, длъжникът не получавал никаква престация, поради което нарушаването на принципа на справедливост било още по-драстично. Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 ставало ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичало и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.

В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочвало, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.

Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност допринася за 3 постигането на целта на Директива 2008/48, която е да се осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им (съображения 8, 9 , 23, 24, 43, 45 от Директивата). В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03.2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС.

Поради изложеното клауза, която предвиждала, че се дължи възнаграждение за осигуряване на гарант била в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжникът се вменявало задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараствал, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала. Съдът имал задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следвало да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).

Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следвало да изпълнява кредитора били в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действал добросъвестно. Поради изложеното бил изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка (арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК) тази договорка следвало да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.

Поставяйки на кредитополучателката изискване да сключи договор с дружеството - гарант, кредитодателят „И.А.М.“ АД договарял в полза на гаранта по смисъла на чл. 22 ЗЗД. От вътрешните отношения между „И.А.М.“ АД и кредитополучателката следвало, че ако тя е изразила воля да сключи договор за гаранция, тя нямало да го направи в изпълнение на свое задължение към кредитодателя. Поради което единственият й мотив би бил да надари кредитора.

По силата на чл.225 ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят следва незабавно да престара, в противен случай договорът е нищожен. От представения по делото погасителен план било видно, че ответникът се е задължил да погасява възнаграждението на поръчителя разсрочено, т.е. ищцата не е надарила незабавно кредитодателя, поради което следвало да се отрече правния ефект на тази уговорка.

На последно място, договорът за предоставяне на гаранция бил с акцесорен характер, той можел да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. По съображенията, изложени по-горе кредитната сделка била нищожна, поради което не породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение.

МОЛИ съда да постанови решение, с което ДА ПРОГЛАСИ спрямо „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.

„Д.Н.“ ***, „С.Ц.“ ***, представлявано от П.Д., нищожността да договор за предоставяне на гаранция № *** г., като лишен от основание, уговорен неравноправно и поради това, че обезпечава нищожна кредитна сделка.

4

ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност, да прогласи нищожността на клаузата на чл. 3 ал.1 от договор за предоставяне на гаранция № *** г., включваща задължение за заплащане на възнаграждение на гаранта в размер на 867 лева, на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена в нарушение на чл. 11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП.