Решение № 1124 от 27.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1124 гр. Пловдив, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330202608 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

/НП/

№

36-0001969/26.04.2024г. на и. д . Началник на ОО „АА” гр. Пловдив, с което на Й. И. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.24а ал.3 т.3 от Наредба № 37/02.08.2002г. на МТС, на основание чл.178б ал.6 т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/.

Жалбоподателят К. по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. К., моли съда да отмени процесното НП. Претендира разноските по делото и представя доказателства във връзка с това.

Въззиваемата страна и. д. Началник на ОО „АА” гр. Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не дава становище по делото.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 26.03.2024г. в гр. Пловдив, ж.к. Тракия, ул. „Шипка“ в личен учебен л. а. „Тойота Корола“ с рег. № РВ7898МА, жалбоподателят К., като преподавател по практическо обучение на кандидати за придобиване на 1 свидетелство за управление от кат. А, АМ, В, С, ТК от Учебен център „Гавазови“ ЕООД /с Разрешение № 4170 за извършваната дейност/ извършвал обучение на кандидата Н. Л. А., ЕГН **********. В това време, пред бл. № 115, св. К. С. К., на длъжност „инспектор“ към

ОО „АА“ – Пловдив, забелязал автомобила и го спрял за рутинна проверка. В хода на същата от контролния орган било прието,че жалбоподателят К. не е вписал своевременно данните в документите във връзка с обучението, а именно датата и часа на започване на практическите занятия, фамилия и подпис на преподавателя, в Учебен картон № 4225439/30.10.2023г. на кандидата Н. Л. А..

С оглед направените констатации срещу жалбоподателя К., в негово присъствие, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение / АУАН/ № 00578/26.03.2024г., а деянието било квалифицирано като такова по чл.24а ал.3 т.3 от Наредба № 37/02.08.2002г. на МТС.

Въз основа на съставения АУАН и приетото за неоснователно възражение срещу акта, наказващият орган издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.24а ал.3 т.3 от Наредба № 37/02.08.2002г. на МТС, на основание чл.178б ал.6 т.3 от ЗДП, като била приета за установена изложената в акта фактическа обстановка.

По делото в качеството на свидетели са разпитани К. С. К.

/актосъставител/ и В. Т. Г., ангажирана от жалбоподателя.

В показанията си св. К. потвърждава авторството на АУАН и направените констатации, както и че по време на часа на обучение на кандидата е спрял процесния учебен автомобил. Свидетелят заявява, че не знае къде точно са уредени правилата за своевременно вписване на данните по обучението.

От показанията на св. Г. се установява, че е *** на ***. Обяснява, че в практиката за „своевременно“ се приема моментът, в който курсистът е приключил часа си, тъй като именно тогава има изконсумирана услуга.

Предварителното записване не създавало гаранция за преминал час на обучение, възможни били хипотези, в които на кандидата да му прилошее, да не се чувства психически добре и прочие.

Съдът кредитира показанията на свидетелите дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина, като отчита и заинтересоваността на св. Г. от изхода на делото като *** на учебния център, в който работи жалбоподателят.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано единствено, че процесните данни - датата и часа на започване на практическите занятия, фамилия и подпис на преподавателя не са били вписани в документите във връзка с обучението на кандидата Н. Л. А., а именно в Учебен картон № 4225439/ 30.10.2023г.

Независимо от това обаче съдът намира, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, 2 което води до ограничаване и нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП е пълното точно и ясно описание на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени по нарушението.

Безспорно в теорията и в съдебната практика АУАН очертава предмета на доказване по делото - нарушението с неговите обективни и субективни признаци, връзката между инкриминираното деяние и дееца, надлежната правна квалификация. От своя страна, НП е властническият правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който деецът бива санкциониран за извършеното административно нарушение, въз основа на акта. Противното води до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за което е санкционирано тези, които следват от надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от наказващия орган правни норми. Ограничаване и препятстване правото на защита на нарушителя представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на НП като незаконосъобразно.

Именно такъв е настоящият случай, доколкото както в АУАН, така и в НП, няма описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. В акта и постановлението са посочени единствено бланкетните разпоредби на чл.24а ал.3 т.3 от Наредба № 37/02.08.2002г. на МТС и чл.178б ал.6 т.3 от ЗДП, които визират задължение, съответно санкция при неизпълнението от страна на преподавател по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, да вписва своевременно данните в документите във връзка с обучението и че това не е сторено от последния. Цитираните разпоредби не са били запълнени с посочването на онези разпоредби /правила/ от утвърдената учебна документация, респ. въведените стандарти във връзка с нея, от които да става ясно кои точно данни следва да се вписват своевременно в документите във връзка с обучението на кандидати за придобиването на правоспособност за управление на МПС. Всъщност неяснотата се задълбочава в съдебно заседание с разпитания в качеството на свидетел актосъставител, който заявява, че не знае къде са уредени правилата за вписване на данни във връзка с обучението, но въпреки това е съставил акта за нарушение. При това положение не е ясно как контролният орган е преценил, че конкретните данни не са били вписани „своевременно“, докато все още се е провеждало обучението, кога точно е следвало да стори това преподавателят и всички данни ли във връзка с обучението подлежат на отразяване в учебния картон, за да бъдат всички тези обстоятелства в съответствие с материалната норма. Нещо повече, следвало е да бъдат посочени конкретно изискуемите данни за вписване в учебния картон – дали всъщност става въпрос за един или повече часа на обучение с конкретика, за 3 да се прецени категорично, че данните са били пропуснати да се впишат, доколкото проверката е извършена по време на часа, докато се е провеждало обучението.

Описаното нарушение представлява неизпълнение на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, което е от категорията на съществените такива, тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице и не може да бъде санирано във въззивното производство, което обосновава отмяна на НП.

В случая не само жалбоподателят, но и съдът, са поставени в условията да гадаят защо се изисква вписването на датата и часа на започване на практическото обучение непосредствено преди неговото започване, а не например при приключване на обучението. Относно последното, съдът намира за житейски логично и посоченото в показанията на св. Г. за наложилата се практика в работата за вписване на данни при изконсумиран час, именно заради хипотези на форсмажорни обстоятелства и пр.

Предвид всички съображения по-горе, съдът намира, че обжалваното НП следва да се отмени.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят има право на разноски. Такава претенция е своевременно направена от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., платени в брой, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Съдът намира за основателна претенцията за цялата сума, доколкото е поискан минималният размер на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като сумата следва да се присъди в тежест на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като разпоредител с бюджетни средства по аргумент от т.6 от ДР на АПК.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0001969/26.04.2024г. на и. д. Началник на ОО „АА” гр. Пловдив, с което на Й. И. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.24а ал.3 т.3 от Наредба № 37/02.08.2002г. на МТС, на основание чл.178б ал.6 т.3 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. К., ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на 4

АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5