Присъда № 46 от 16.06.2026, Районен съд - Пазарджик

НОХД №674/2026 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подс.М.А.Д., ЕГН: ********** за престъпление по чл.198 ал.1 от НК за това, че на 19.04.2026г., в с. Р., обл. Пазарджик, е отнел чужди движими вещи - пари в размер на 230 евро, от владението на И.С.С. от село Р., обл. Пазарджик, негова собственост, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVII от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратурагр.Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда и налагане на подсъдимия на наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК, с приложението на чл.66 от НК.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебен защитник, признава се за виновен по обвинението, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях.

Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Подс. М.А.Д. е роден на 02.12.2005 г. в гр. Пловдив, български гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан към момента на извършване на процесното деяние.

На 19.04.2026 г., следобед, около 18,00 часа, пострадалият свид. И.С. се намирал в заведение, находящо се в село Р., обл. Пазарджик, в близост до читалището. Същото се стопанисвало от кмета на селото - свид. В.Р., който също се намирал в заведението по това време. Свид. С. си взел водка и кока кола и седнал на маса отвън. В този момент към него се приближил подс.М.Д., който той не познавал и поискал да го почерпи безалкохолно. Свид. С. се съгласил и извадил от джоба си стотинки и книжни пари. Подал му стотинките на обща стойност около 20 евро, с които да си купи безалкохолно и му казал след това да му върне ресто. С тях от джоба си извадил и банкноти, което било възприето от подс. Д.. Последният влязъл вътре в заведението и си взел безалкохолно от бара, където в този момент се намирал свид. В.Р.. Последният му обменили монети на стойност 20 евро, като му дал две банкноти по 10 евро за тях. Свид. Р. познавал подсъдимия и знаел, че е от село Н.Г., като понякога идва в село Р., при роднини. След като си взел банкнотите и безалкохолното, подс. Д. излязъл отвън, седнал на масата при свид. С. и му върнал само 2 евро на монети. Последният му направил забележка за останалото рестото, а той от своя страна станал и се отдалечил.

Около 22,00 часа, на посочената горе дата, свид. С. решил да се прибира и тръгнал към дома си, находящ се в село Р., ул. „Първа“ № 38, на около 200 1 метра от заведението. В себе си, в джоба на панталона, носел пари в размер на 230 евро, цялата сума в банкноти с номинал по 10 евро. Подс. Д. забелязал, че свид. С. станал и си тръгнал от заведението и го последвал. Знаел, че в себе си има пари и решил да ги отнеме, след като се отдалечат от заведението,за да не го види никой. Свид. Р. забелязал, че подс. Д. тръгнал след пострадалия. Почти пред входната врата на дома на свид. С., подс. Д. го сграбчил силно с ръцете си, отзад, в областта на гърба, стискал го силно, като по този начин ограничил движението му. Междувременно, с едната ръка бръкнал в джоба, в който се намирала сумата от 230 евро в банкноти с номинал по 10 лева и взел всички пари. В този момент, свид. С. хванал ръката на подс. Д., в опит да го спре, но последният се дръпнал и успял да избяга в посока село Ц.А., заедно с парите в размер на 230 евро, собственост на свид. С.. Пострадалият свид.С. успял да види лицето му, като установил, че е същото момче, на което по - рано бил дал пари за безалкохолно в заведението.

Част от инкриминираната сума, а именно в размер на 210 евро, собственост на свид. И.С. са били възстановени. Предадени били от подс. Д. с протоколи за доброволно предаване и върнати с разписки на собственика им свид.С.. Всичко това се случило след намесата на местните полицаи, които установили подс.Д. след полунощ.

В резултат на всичко това било отпочнато бързо производство.

Видно е от заключението на назначената на Д.П. съдебна психиатрично психологична експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено, а и неоспорено от страните, че подс.М.Д. страда от лека умствена изостаналост, но състоянието му позволява да се защитава сам. Психичното му състояние е в еквивалент на вменяемост. Има епизодична склонност към агравация, като се долавят и тенденции към периодично изопачаване на фактите от обективната действителност. По - голямата част от разказа му обаче е правдива.

Горната фактическа обстановка съдът възприе, въз основа на самопризнанието на подсъдимия за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните в досъдебната фаза доказателства, които напълно подкрепят самопризнанията: показанията на свидетелите И.С., К.Г., А.Б. и В.Р., така също и от писмените и веществените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото.

Съдът дава пълна вяра на събраните гласни доказателства, които синхронизират напълно със събраните писмени и веществени доказателства, като взаимно се допълват, подкрепят направените самопризнания и очертават по категоричен начин гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подс. М.Д. е осъществил престъпния състав на чл.198 ал.1 от НК ,като на 19.04.2026г., в с. Р., обл. Пазарджик, е отнел чужди движими вещи - пари в размер на 230 евро, от владението на И.С.С. от село Р., обл. Пазарджик, негова собственост, с намерение противозаконно да ги 2 присвои, като употребил за това сила.

Авторството на деянието се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението.

От обективна страна, на 19.04.2026г., подс.Д. е осъществил изпълнителното деяние „отнемане”, изразяващо се в прекъсване на досегашната фактическа власт върху вещите, предмет на престъплението пари в размер на 230 евро и установяване на своя фактическа власт върху тях.

За целта е употребил физическа сила, изразяваща се в сграбчване и стискане с ръце на пострадалия свид.С. отзад, в областта на гърба, с което е ограничил възможността му за движение и по този начин успял да бръкне в джоба му, където се намирали парите и да ги вземе против волята му. Вещите предмет на престъплението - пари са чужди за подс.Д. по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС, доколкото той не е бил носител на правото на собственост върху тях към момента на извършване на деянието.

От субективна страна, подс. Д. е съзнавал, че упражнява сила върху пострадалия С., с цел да сломи съпротивата му и да отнемане вещите посочени по - горе, както и че последните са чужда собственост, че се намират във фактическа власт на друго лице; предвиждал е, че посредством употребената сила осъществява отнемане - прекъсва досегашната фактическа власт на друго лице върху вещите и установява своя, а във волево отношение е целял именно този резултат. Налице е и особената съставомерна цел, а именно намерението противозаконно да присвои отнетите вещи.

Подс. Д. е действал виновно с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, т.е. съзнавал е общественоопасният характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.60 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

Обществената опасност на деянието е завишена предвид начина на извършването му – в тъмната част на денонощието и с използване на груба физическа сила.

Съдът прецени завишената степен на обществена опасност на подсъдимия. Независимо, че не е осъждан той е регистрирани като извършител на противообществени прояви и е негативно охорактеризиран по местоживеене.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в недостатъчно формираната и изкривена ценностна система, провокираща желанието на подсъдимия да си набавя средства по бърз и дори престъпен начин, което е една рефлексия от недостатъчният родителски контрол по време на 3 порастването му.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства за подс.Д. следва да се отчетат чистото съдебно минало, направените самопризнания и младежката му възраст, а така също и тежкото материално и социално положение. Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха негативните характеристични данни.

Връщането на по – голямата част от предмета на престъпно посегателство съдът не оцени като смекчаващо обстоятелство, т.к . това поведение на подс.Д. е вследствие на намесата на полицейските органи, т.е. липсва доброволност или проявена укоримост към личната постъпка.

Като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът придаде превес на смекчаващите, които намери за многобройни и наложи на подс.Д. наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, т.е. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът намери че този размер на наказанието е съответен на тежестта на извършеното и със същото ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

Предвид данните за личността на подсъдимия и основно предвид чистото му съдебно минало и младежка възраст съдът прие, че няма пречка за приложението на института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, т.к. той може да бъде поправен, превъзпитан и подготвен за общественполезен труд и без да се постанови ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Ето защо съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. При определяне размера на изпитателния срок съдът отново съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.

Съобразявайки цялостната престъпна деятелност на подсъдимия в конкретния казус и данните за неговата личност съдът намери, че за постигане на по-осезателен ефект по посока формиране на нова ценностна система на дееца и привързването му към общественополезния начин на живот, ще следва да упражни правомощието си по чл.67, ал.3 от НК. По тези съображения съдът постанови в рамките на изпитателния срок подс.Д. да търпи пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по една година.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подс. М.Д. да заплати по сметка на ОД МВР Пазарджик направените разноски в размер на 1649,20 евро.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4