Решение № 987 от 03.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. Стара Загора, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530102845 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищцата Р. Я. Т. твърди, че с ответника М. П. П. влезли в преговори за покупка на недвижим имот апартамент №17 на адрес гр.Стара Загора , ул. „...“ ... от 40,96 кв.м. от 10.02.2025г. обявен за 63000 евро. Оказало се, че той е собственост на неговата майка Д.Е.П., но изцяло ответникът демонстрирал, че е собственик и водел всички преговори. След по-малко от седмица ответникът предложил предварителен договор за покупко-продажба без нотариални заверка и поискал капаро за имота. Едва тогава разбрала, че той е собственост на майка му. Заедно отишли до банкомат на ОББ и ищцата на два пъти изтеглила съответно 1000,00 лева по авторизационен код 590268, транзакция 53 и 500,00 лева върху бележка с авторизационен код 590269, транзакция 55 или общо 1500,00 лева, които му предала и за което той се подписал, че е получил сумата върху самите разписки за теглене от АТМ – на дата 10.02.2025г. Сумата, която му предала била според уговорка, че уж ще я предаде на майка си, която пък била представена като уж продавач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент 1

№... на адрес гр. Стара Загора, ... от 40,96 кв.м. от 10.02.2025г.

Оказало се, че тази сума не е предадена на майка му, а тя била част от уж уговорено в договора капаро от 5000,00 евро. Д.Е.П. се отказала от продажбата, а двамата заедно обявили същият имот, офериран в Ало.БГ и в профила на ответника във Фейсбук с площ от 10 кв.м. в повече на стойност с 10500,00 евро по-скъп от обявената цена. Ищцата не е поемала към ответника задължение да му предава суми, а дадената сума от нея била такава без основания спрямо него. Ответникът и майка му спрели комуникация с нея и се наложило да им пише на профилите в социалните мрежи без да има отговор от тяхна страна. Била в готовност да им преведе и останалата част от капарото и да закупи имота, но се оказало, че и тази част не била получена от продавача, посочен в предварителния договор. Поискала с телепоща № R PS 6000 0281OJ 5 от 02.06.2025г. недължимо предадената на М. П. сума да й бъде върната, ведно с лихва за просрочие, но на 06.06.2025г. получила известие, че телепощата не е потърсена от получателя.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сума от 1500,00 лева ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на иска в съда до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който заема становище за недопустимост и неоснователност на иска.

Не оспорва подписа си върху представените две бележки и получаването на парите. Същите били предадени като част от дължимото капаро в размер на 5000,00 евро от ищцата по представения с исковата молба предварителен договор за покупко-продажба в качеството му на представител на продавача по предварителния договор. Впоследствие този договор бил прекратен от майка му, поради неизпълнението на ищцата да заплати цялата договорена като капаро сума в уговорения срок. Цялата сума следвало да бъде заплатена при подписване на предварителния договор, но освен сумата от 1500,00 лева останалата много по-голяма част от задължението не било изпълнено до 26.03.2025г., когато майка му – Д. П.а изпратила до ищцата нотариална покана, че прекратява договора поради виновно неизпълнение на задълженията от нейна страна. Съгласно договореното в този предварителен договор тя имала право да задържи получената като капаро сума /предадена 2 от ответника още в същия ден в който я получил/, поради което тази сума не се дължала. Едва след като бил прекратен този договор с ищцата ответникът като пълномощник на майка си обявил отново имота за продажба, което било сторено на 27.05.2025г. Моли за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител. Моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, изпраща представител. Процесуалният му представител намира, че иска следва да бъде отхвърлен, претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

Старозагорски районен съд, VII граждански състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните обстоятелствата, че сумата от 1500,00 лева е получена от ответника /така и бележки от транзакции, л. 7 от делото/, че има предварителен договор от 10.02.2025г. за покупко-продажба на недвижим имот /така и предварителен договор от 10.02.2025 г., л.6 от делото/, че предварителния договор от 10.02.2025г. за покупко-продажба на недвижим имот е прекратен с нотариална покана /така и нотариална покана, л. 18 от делото/, че на 10.02.2025 г. ищцата и продавачката на имота са ходили двете до банката, но е имало затруднения със заплащане на сумата за капаро и че на 13.03.2025 г. цената на имота в Ало.Бг е била променена.

Представеното писмено доказателство - предварителен договор от 10.02.2025 г. /л. 6 от делото/ установява, че ищцата и свидетелката Д.Е.П. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на посочен недвижим имот /апартамент/ с цена от 63 000,00 евро – съществените уговорки на бъдещата покупко-продажба. Съгласно клаузите на предварителния договор, сключването на окончателния договор следвало да се извърши на 10.04.2025 г., а още в деня на подписване на предварителния договор ищцата следвало да преведе по банков път сумата от 5000,00 евро на свидетелката. Поради обстоятелството, че ищцата не е заплатила сума от 5000,00 евро капаро на 3

10.02.2025 г. съгласно договореното между страните с нотариална покана от 27.03.2025 г. /л. 18 от делото/ свидетелката развалила предварителния договор от 10.02.2025 г. – като причина било посочено, че капаро от 5000,00 евро не било заплатено на свидетелката при подписване на предварителния договор от 10.02.2025 г., нито по-късно. В нотариалната покана е посочено още, че след подписване на предварителния договор свидетелката и ищцата отишли задено до банката, но ищцата нито успяла да извърши плащането на капарото, нито изпълнила обещанието си да плати на другия ден. Вследстиве на това свидетелката е направила изрично изявление, че разваля сключения предварителен договор, тъй като ищцата не е заплатила капарото в уговорения срок, а именно при подписване на предварителния договор.

Представено по делото е и нотариало заверено пълномощно на ответника /л.

19 от делото/ да се разпорежда с недвижимия имот от дата 28.04.2025 г.

Свидетелката Д. П.а /майка на ответника/ твърди, че познава ищцата от сделка, която са направили - за покупко-продажба на апартамент през пролетта на 2025 г., на който свидетелката била собственик. Свидетелката и ищццата сключили предварителен договор първата като продава и втората като купувач. Съгласно сключения предварителен договор следвало в деня на подписване на предварителния договор ищцата да преведе сумата от 5000,00 евро капаро. Свидетелката сочи, че ищцата и ответника /нейн син – изготвил договора/ отишли да преведат по банков път и по банкова сметка на свидетелката записана в договора сумата, но се оказало че не успели.

Ответникът като се върнал, казал на свидетелката, че не са могли да преведат договорената сума от 5000,00 евро ищцата успяла да изтегли 1500 лева и му ги дала на него. Свидетелката изрично сочи, че ищцата ги е дала на ответника, защото той бил упълномощен. Свидетелката сочи, че не е казвала никога, че ищцата не й е платила нищо, а напротив заявила, че е получила 1500 лева от ищцата. Потвърждава подписа си на нотариалната покана. Не е и казвала никога, че ищцата и свидетелката заедно отишли двете до банката. Синът й отишъл с нея до банката, а свидетелката не е ходила. Свидетелката твърди още, че ответникът й предал сумата от 1500,00 лв., а когато подписвали предварителния договор били тя, ищцата и ответника в неговия офис. След предаването на 1500,00 лв., в рамките на няколко дни, ищцата и нейния син се разбрали тя да ги събере, да ги подготви и да ги преведе. Това се е случило понеже той щял да ходи с нея до банката, да я придружава, да не е сама.

4

Свидетелката сочи, че писмено е упълномощила сина си и към 10 февруари 2025 г. имал писмено пълномощно за сделката. В началото имали комуникация с ищцата, след това тя отказала да вдига телефона и повече не получила никаква сума освен тази част от капаро. Допълва, че за предаденото капаро издали и дали разписка на ищцата. Когато ищцата и ответника ходили и изтеглили парите, предали същите на свидетелката в офиса, когато бил сключен предварителния договор, същия ден. Ответникът дал парите на свидетелката, дали й разписка, след това не я виждала.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. С уреждане на института на неоснователното обогатяване законодателят е регламентирал общата забрана определено материално благо да преминава от патримониума на един правен субект в имуществения комплекс на друг правен субект без правно основание, т. е. без да е налице годен юридически факт, който да поражда субективно право и корелативно нему правно задължение за това имуществено разместване. В този смисъл ирелевантно е обстоятелството дали това преминаване на имуществени блага от един патримониум в друг при липса на годен юридически факт се дължи на виновно поведение на определен правен субект. Следователно, във фактическия състав, пораждащ правото да се иска връщане на дадено без правно основание или на равностойността на имущественото благо, което не е постъпило в имуществения комплекс на определен правен субект, не се включва субективен елемент – вината.

Обогатяването на един правен субект за сметка на друг при липса на годен юридически факт е от обективно естество и след като се установи това неоснователно имуществено разместване, имущественият баланс трябва да бъде възстановен.

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки /юридически факти/:

1/ процесната сума да е излязла от патримониума на ищцата; 2/ тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3/ това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно 5 основание, т.е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е било възникнало задължение за заплащане на капаро на самия ответник в размер на сумата от 1500,00 лв.

В тежест на ищцата е да докаже факта на плащането, /факт, който не е спорен по делото/, а задължение на ответника е да установи, че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата, респ. за задържането й, като в тази връзка същият сочи едно фактическо и едно правно възражение, а именно, че от една страна процесната сума от 1500,00 лв. той е предал на своята майка /продавач по предварителния договор/ иманно като капаро и от друга страна, че не е било необходимо негово упълномощаване, за да получи процесната сума, тъй като предварителния договор бил сключен от собственика на имота и получаването на сумата било единствено фактическо действие.

В трите хипотези на неоснователно обогатяване - начална липса на основание, отпаднало и неосъществено такова, предвижда като общ правопораждащ положителния факт на плащането /в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1/, поради което и ищецът по иск на някое от тези правни основания доказва само настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи, съответно задържи извършеното плащане – така напр. решение № 211/26.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 1082/2012 г., II т.о., решение № 189/04.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 141/2012 г., I т.о. В случая ищцата се отказа от поддържането на даване на сума на ответника на отпаднало ооснование и остана като предмет на делото единствено дали ответникът е получил суми без основание, като така бе докладвано и делото /вж. съдебен протоколо от 03.10.2025 г./.