Решение № 1381 от 17.10.2019, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№

,гр.Пазарджик, 17.10.2019 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА при секретаря Стоянка Миладинова, като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №5155 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от „БИО ФРЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Царацово, общ.“Марица“, обл.Пловдив, местност „Три могили“, кв.28 №42, представлявано от управителя Б.Н.Н. против „ЕВРОМАРКЕТ 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Алеко Константинов“ №11, ет.4, представлявано от управителя Г. И. И. , в която ищецът, твърди, че на 08.10.2018г. „БИО ФРЕШ“ ООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК вх.№22304 срещу ответника „ЕВРОМАРКЕТ-2012“ ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 903.65 лв. - главница представляваща неиздължена част от фактура №********** от 18.12.2013г. за продажба и доставка на козметични продукти и сумата от 433.45 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 18.01.2014г. до 08.10.2018г. - датата на подаване на заявлението.

По така подаденото заявление е образувано ЧГД №4080/2018г. по описа на XVII гр. състав при Районен съд гр.Пазарджик. Сочи, че с разпореждане от 11.10.2018г. по същото дело е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение №2256 от 11.10.2018г. срещу длъжника „ЕВРОМАРКЕТ- 2012"ЕООД за сумата от 903.65лв. главница по неизплатена фактура за продажба и доставка на козметични продукти, 433.45лв. - законна лихва върху главницата за периода от 18.01.2014г. до 08.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подава­не на заявлението до окончателното изплащане на вземането и направените разноски в размер на 28лв.

- ДТ и 300 лв. - адвокатски хонорар.

Твърди, че в срока по чл.414 от ГПК ответникът „ЕВРОМАРКЕТ-2012" ЕООД е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, с оглед на което със съобщение, получено от дружеството им на 05.12.2018г., съдията докладчик по ЧГД №4080/2018г. по описа на XVII гр. състав при Районен съд гр.Пазарджик им указва, че „БИО ФРЕШ" ООД може да предяви иск относно вземането си в месечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Сочи, че с оглед на гореизложеното, в законоустановения срок по чл.415 ал.1 от ГПК предявява иск за установяване на вземането на „БИО ФРЕШ"ООД за неиздължена част от фактура №********** от 18.12.2013г. за продажба и доставка на козметични продукти срещу „ЕВРОМАРКЕТ-2012"ЕООД, гр.Пазарджик за сумата от 903.65 лв.

- главница по неизплатена фактура за продажба и доставка на козметични продукти, 433.45 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 18.01.2014г. до 08.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането и направените разноски в размер на 28лв. - ДТ и 300 лв. - адвокатски хонорар.

Твърди, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането им са следните: На 18.12.2013г. „БИО ФРЕШ“ ООД издало фактура №********** за продажба и доставка на козметични продукти към ответника „ЕВРОМАРКЕТ-2012" ЕООД общо за сумата от 1103.65 лв. Част от тази сума в размер на 200лв. ответникът заплатил.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника ,.ЕВРОМАРКЕТ-2012“ ЕООД, ЕИК *********, че дължи сумите: от 903.65 лева – главница, на „БИО ФРЕШ"ООД, ЕИК ********* представляваща неиздължената част по фактура №********** от 18.12.2013г. за доставка и продажба на козметични продукти, сумата от 433.45 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 18.01.2014г. до 08.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 08.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането и направените разноски в размер на 28лв. - ДТ и 300 лв. - адвокатски хонорар.

Моли да им бъдат присъдени и направените разноски в размер на 28 лв. - държавна такса за настоящото производство.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

С допълнителна уточняваща молба ищецът е уточнил, че поради техническа грешка в исковата молба е посочен номера на продажбата №********** от 18.12.2013г. на същите стоки, вместо номера на фактурата №********** от 18.12.2013г. Моли като номер на фактурата да се чете №********** от 18.12.2013г. вместо №********** от 18.12.2013г., което е номерът на продажбата на същите стоки по електронната програма за издаване на електронни фактури.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който взема становище, че исковата молба е недопустима.

Твърди, че същата не отговаря на изискванията на чл.127, т.4 от ГПК.

Искът по чл.422, вр. чл.415 ГПК е специален установителен иск. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, която ако не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. Предвид характера на специалното исково производство по чл.422 ГПК, което се явява продължение на заповедното и чиято цел е влизане в сила на заповедта за изпълнение, при което същата ще се превърне в годно изпълнително основание за принудително изпълнение на вземането, за което е издадена, правният интерес от предявяване на иска по чл.422 ГПК е свързан с наличието на издадена заповед за изпълнение за същото вземане, за което е предявен установителен иск, и подадено срещу нея в срок възражение. В този смисъл, всеки иск по чл.422 от ГПК, който по основание или размер се различава от заявеното пред съда по заповедното производство е недопустим, поради липса на правен интерес. Сочи, че следва да е налице идентичност на вземането като исковото производство е обвързано от посочените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение правопораждащи факти /в този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК Решение №152/28.04.2014г. по гр.д.№7541/2013г., ІV г.о. на ВКС, Решение №412/05.02.2014г. по гр.д.№2190/2013г., IV г.о. на ВКС/.

Твърди, че в процесния случай се установява, че не е налице идентичност на вземането по основание и по размер, а именно: В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се сочи един номер на фактура -№**********/18.12.2013г., а в исковото производство: друг номер на фактура -№**********/18.12.2013г., с твърдение за техническа грешка и то след оставяне на ИМ без движение с разпореждане от съда. Направеното впоследствие под формата на „уточнение" в допълнителна искова молба, по своето естество не представлява такова, доколкото с него не се пояснява или допълва фактическото основание, заявено с исковата молба, а се въвежда ново, различно основание, на което да е възникнало претендираното вземане - друга фактура, което обосновава установяването на съвсем различни факти в исковото производство. Твърди, че са налице различни обстоятелства, от които произтича вземането в заповедното и в исковото производство. Те касаят не само вида на документа - продажба и фактура и номера на документа, но и в заповедното производство се сочи претендираната сума като главница, а в исковата молба вече същата сума се сочи като неиздължена част от фактура /за пръв път се твърди частично плащане/, което напълно променя обстоятелствата по вземането. Това пряко влияе върху правото на защита на лицето, от една страна, както и върху условията за допустимост на исковата молба, от друга страна.

Твърди, че по своето естество така наведените от ищеца нови твърдения като основание за възникване на вземането представляват изменение на иска по чл.214 ГПК, което съгласно т.11б от TP №4/2013г. е недопустимо в производството по чл.422 ГПК. На този етап не може да се променя материалноправната характеристика на вземането и съдът да се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство.

Моли съда още на този етап да приеме исковата молба за недопустима и да не я разглежда по същество.

По основателността на исковата молба, в случай, че съдът не приеме наведените съображения за недопустимост, излага следните доводи:

Твърди, че фактурата сама по себе си не може да докаже стопанската операция. В случая няма други съпътстващи продажбата документи като двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, пътни листове, товарителници и др.п., доказващи че сделката се е осъществила. Процесната фактура сама по себе си не е получена нито от управител, нито от упълномощено от него лице. Не е подписана от получател. Не са приемани по опис такива стоки. Липсва кореспонденция, от която да е видно изпращането й до получател по фактурата – дружеството-ответник. Такава фактура не е получавана и описаните в нея стоки не са доставени на дружеството.

Фактурата не е осчетоводена в дружеството-ответник. Отразяването на фактурата в редовно водените от ответника счетоводни книги би представлявало недвусмислено признание за съществуването на продажбеното правоотношение, така и за задължението по нея, каквото в случая липсва. Оспорва изцяло процесната фактура. Твърди, че тя не доказва наличието на извършена доставка и дължимо плащане по нея.

Твърди, че двете дружества имат търговски отношения помежду си по повод, на които са издадени други фактури. Твърди, че всички те са заплатени изцяло и в срок и не е налице остатък за плащане нито по тази, нито по друга фактура. Твърдението в исковата молба, че са платени 200 лева по процесната фактура, съгласно приложено банково извлечение е невярно.

Няма доказателство за плащане на сума по процесната фактура - №********** от 18.12.2013г. Видно е, че основанието за плащане в банковото извлечение касае друг номер на фактура, а именно фактура №*********/18.12.2013г. В този смисъл това плащане не е нито признание за дължимост на задължението от страна на ответника, нито е частично плащане по процесната фактура, както се твърди. Доказва само посоченото от тях, че между страните действително има търговски отношения, за които са издавани няколко броя фактури и са правени плащания. Нещо повече твърдението, че е налице частично плащане по процесната фактура с доказателство за плащане по различен номер от процесната е по-скоро още една индиция за нередовно счетоводство и счетоводни записи при ищеца /освен техническата грешка по допълнителната искова молба/, а не признание на факт - с арг. на противното от чл.182 от ГПК, вр. с чл.55 от ТЗ.

Сочи, че съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, а именно, наличие на валидно облигационно правоотношение, за да възникне задължение за ответника за заплащане на продажна цена. При липса на такъв договор, фактурата представлява частен диспозитивен документ, удостоверяващ единствено волеизявления на страните. Фактурата удостоверява всички параметри и условия на сделката и има силата на писмен договор, само тогава когато съдържа всички необходими елементи, характеризиращи договора за продажба като такъв: вид, стойност и начин на плащане на стоката, време и място на съставяне, имена и подписи на страните. Твърди, че процесната фактура не съдържат подписи от страна на получателя /купувач/. Поради това, същата не обективира сключен между страните договор за продажба.

Вземането на ищеца за цената на тези стоки не е обусловено от издаването на фактура, тъй като основание за плащане е предаването на стоките, респ. настъпването на друг, уговорен между страните падеж за плащане. От друга страна предаването на стоките не е елемент от фактическия състав на договора за продажба, който е консесуален, а не реален, но също не се обосновава и доказва в исковата молба. В заключение процесната фактура не носи подписа на представител на ответното дружество и като частен документ не притежава доказателствена стойност за факта, че от негова страна е направено изявление за сключване на договор за търговска продажба с ищеца. Следователно само въз основа на процесната фактура не може да се приеме за установено наличие на постигнато между страните съгласие за сключване на договор за търговска продажба и затова има ли и евентуално какви са поетите между страните задължения.

Разпечатката съдържа 34 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63dc33d6-2215-4ed9-a5f1-7c307edec819