Решение № 2116 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2116 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20231110135216 по описа за 2023 година

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по субективно съединени искове от Е. Р. С. и Л. К. С. срещу „Банка ДСК“ ЕАД с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сумата в размер на 19938,34 лв., представляваща лихва за договорно обезщетение за просрочие в размер на 18,33% върху претендираната главница от 24.06.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1579/2010 г. по описа на РС Дупница и издаден изпълнителен лист въз основа на нея от 27.07.2010 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № **************, поради неравноправна клауза като главно основание, и под евентуалност, като погасени по давност.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска като неоснователен.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков 1 ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране или прекъсване на давността.

В практиката на СЕС – решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14, решение от 17.05.2022 г. по дело С-600/19, решение от 18.01.2024 г. по дело С-531/22 и решение от 29.02.2024 г. по дело С-724/22 се изтъква необходимостта националните процесуални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. СЕС изтъква също, че при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 гаранции, и с оглед на това е приел, че правото на ЕС не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове, не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. С решението от 18.02.2016 г. по дело С-49/14 СЕС е постановил, че Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не позволява на сезирания съд да провери служебно в производството по изпълнение на заповед за плащане неравноправния характер на клауза, съдържаща се в договор, сключен между търговец и потребител, когато сезираният със заявлението за издаване на заповед за плащане орган не е компетентен да извърши такава преценка. С решението от 17.05.2022 г. по дело С-600/19 е прието, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба , която поради действието на сила на пресъдено нещо и на преклузивния срок не позволява 2 нито на съда в производството по принудително изпълнение да провери неравноправния характер на договорни клаузи, нито на потребителя – след изтичането на срока за подаване на възражение – да се позове на неравноправността на тези клаузи в това производство или в последващо производство по установителен иск, когато при образуването на производството за принудително изпълнение посочените клаузи вече са били проверени служебно от съда относно евентуално неравноправния им характер но съдебното решение, с което се допуска принудителното изпълнение, не съдържа никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършването на тази проверка, и в това решение не е посочено, че преценката на съда след посочената проверка повече не може да бъде оспорвана, тъй като не е направено възражение в посочения срок.

В случая процесната заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК е издадена на 08.07.2010 г. – преди националният ни законодател изрично да вмени на съда с чл. 7, ал. 3 (нова – ДВ, бр. 100/2019 г.) от ГПК, респ. – на заповедния съд – с чл. 411, ал. 2, т. 3 (нова – ДВ, бр. 100/2019 г.) от ГПК, служебното задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител; респ. – в текста на процесната заповед за незабавно изпълнение по никакъв начин не е обективирано извършването на такава служебна проверка. Поради което настоящият съдебен състав следва да извърши служебна проверка по чл. 7, ал. 3 от ГПК , доколкото се касае за потребителски договор за кредит, въз основа на който е издадена процесната заповед за изпълнение. В този смисъл е и практиката на ВКС в Решение № 491 от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1767/2023 г., IV г. о., ГК.

Претенцията за лихва за договорно обезщетение за просрочие в размер на 18,33% върху претендираната главница от 24.06.2010 г. до окончателното изплащане на задължението е мотивирано с „чл. 86, ал. 1, изр. 1 във вр. чл. 9 от 33Д и част 1, т. 7, във стр. 1 от 4 вр. част II, чл. 4, ал. 2, хипот. 1, във вр. част 1, т. 8 от договора за кредит като сбор от БЛПSGEB в размер на 7,90% пункта, плюс договорна надбавка от 4,43 % пункта, плюс наказателна надбавка от 6% пункта“ – видно от подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение.

Лихвата, която е била начислявана в посочения по-горе размер и на посоченото по-горе договорно основание не отговаря на добрите нрави и по 3 своята същност представлява неравноправна клауза предвидена в договор с потребител. Нейният характер не е на възнаградителна лихва, а наказателен и обезщетителен. Настоящият съдебен състав намира, че клаузата за договорна лихва за просрочие в размер на 18,33% до окончателното изплащане е неравноправна и противоречи на добрите нрави. Същата не е индивидуално уговорена, не съдържа ясен и предвидим краен момент на прилагане и не разграничава възнаградителната от санкционната функция на лихвата. По този начин процесната клауза за договорна лихва поставя потребителя в положение на значително неравновесие, като му вменява неограничено във времето оскъпяване, което не е съобразено с принципа на добросъвестност.

Ето защо съдът приема, че посочената клауза е неравноправна и нищожна по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В тази част изпълнението се явява недължимо, поради което искът по чл. 439 ГПК следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат ищците, които не претендират такива.

Процесуалният представител на ищците има право на възнаграждение в размер на 250 евро за предоставена безплатна правна помощ и съдействие, определен от съда.

С оглед изхода на спора, доколкото ищците са освободени от заплащане на държавни такси, то съдът следва да осъди ответника да заплати същите.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

439 ГПК, че Е. Р. С., ЕГН ********** и Л. К. С., ЕГН ********** не дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* сумата в размер на 19938,34 лв., представляваща лихва за договорно обезщетение за просрочие в размер на 18,33% върху претендираната главница от 24.06.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1579/2010 г. по описа на РС Дупница и издаден изпълнителен лист въз основа на нея от 27.07.2010 г., въз 4 основа на който е образувано изпълнително дело № **************, поради неравноправна клауза.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. А. И. Л. от САК сумата в размер на 250 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* да заплати на Софийски районен съд сумата в размер на 530,48 евро, представляваща съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5