Решение № 4012 от 29.04.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4012 гр. София, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110130690 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

29.04.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 30690/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Подадена е искова молба от В. Б. Б. срещу Б. Й. Б., като се твърди, че В П.а М, приживе била извършила дарение на ответника на недвижим имот – Апартамент № .................., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 65,66 1 кв. м., с прилежащо избено помещение № 11, заедно с 4,674% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи на жилището: стълбище, В. Б. Б., апартамент № 12, ул. „ИБ“ и при съседи на избеното помещение: коридор, В. Б. Б., абонатна станция, който апартамент представлява самостоятелен обект в сградата с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, нива: 1, при съседи – на същия етаж ***, ***, под обекта ***, над обекта

***. Поддържа, че имота е бил лична собственост на дарителя. Навежда доводи, че е наследник със запазена част от наследството на В П.а М, поради което дарението следвало да бъде намалено с оглед размера на запазената част. Излага съображения по отношение размера на запазената част. Твърди, че правото на запазена част, като преобразуващо право в случая не било погасено по давност, поради което следвало да възстанови запазената му част, като сочи, че наследодателят не била разполагала с други имоти към момента на смъртта й. Иска намаляване на извършеното дарствено разпореждане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че искова молба допустима, но е неоснователна. Твърди, че имотът е бил прехвърлен на 11.06.2008 г., като с оглед нормата на чл. 79 ЗС била налице хипотезата на придобивна давност, продължила от момента на прехвърлянето до настоящият момент. Излага съображения, че са налице елементите от фактическия състав на давностното владение, като сочи, че именно с оглед накърняването на запазената част от дарителя, то с оглед нормата на чл. 28 ЗН следвало да се приложи института на придобивната давност. Поддържа, че ищецът не е извършил никакви действия с които да прекъсне владението. Иска отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед допустимостта на претенцията следва да изясни, че принципно споделя практиката формира в част от касационната практика – Определение №67/19.03.2015 по дело №385/2015 на ВКС, ГК, II г.о., според която искът по чл. 30 ЗН е неоценяем – като е възприето, че „Искът по чл.30 ЗН е неоценяем. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено, но паричното му изражение е предмет на доказване в хипотеза на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания чрез завет или дарения, в които само случаи част от предмета на производството е установяване паричния размер на наследствената маса, съответно на запазената и разполагаемата част. Установяването на този размер е необходимо само за преценка дали с безвъзмездното разпореждане или разпореждания, наследодателят е накърнил запазената част, като възстановяването става по правилата на чл.32-35 ЗН, а ако всички наследници със запазена част са поискали възстановяването или участват в производството – по правилата на чл.36, ал.1 или ал.2 ЗН, които съдът прилага служебно.

2

В случаите на универсално завещание в предмета на делото не се включва изследване стойността на наследствената маса. Именно с оглед на тези особености на иска по чл.30 ЗН, с който се защитава правото на наследник със запазена част да получи наследствено имущество на определена стойност, съответна на паричния размер на запазената част, а не право на собственост върху конкретен недвижим имот или имоти и при липса на определени в процесуалния закон правила за определяне на цената му, следва че същият е неоценяем.“. Въпреки това дори да се приеме, изолирана практика на ВКС, обективирана в Определение № 26 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 5019/2017 г. на ВКС, I Г. О., че „С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се защитава имуществено право, поради което същият е оценяем. По съображения, сходни с изложените в точки 1А и 1Б от ТР № 4 от 14. 03. 2016 г. по т.д. № 4/14 г. на ОСГК на ВКС, в които е разгледан въпросът за определяне цената на иска по чл.

42 ЗН за прогласяване нищожност на общо завещание с предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя, следва да се приеме, че и искът по чл. 30, ал. 1 ЗН с предмет универсално завещание е оценяем, като цената му следва да се определи съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, като дробна част от имуществото на наследодателя с размер на дробната част съответен на размера на претендираната от ищеца за възстановяване запазена част от наследството.“, то в случая цената на иска следва да се определи като се вземе предвид, че ищецът претендира намаляване на дарствено разпореждане с размера на твъдяната запазена част, поради което и съобразно правилото на чл. 104 ГПК, искът отново е родово подсъден на районния съд.

За да се уважи иска за възстановяване на накърнена запазена част, като се намали дарственото разпореждане, следва да са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наследодателят да е починал; 2) ищецът да е наследник по закон на починалия наследодател и 3) предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на наследниците да е била накърнена с дарственото разпореждане или със завещателно разпореждане от техния общ наследодател.

От удостоверение за наследници изх. № РСТ21-УГ01-2408/06.04.2021 г. се установява, че В П.а М е починала на 01.04.2021 г., като е оставила за наследници В. Б. Б. (син – арг. чл. 5, ал.

1 ЗН) и Б. Й. Б. и ВЙМ (внуци по право на заместване на починалия син на наследодателя на 30.06.2011 г. – ЙБ Б. – арг. чл. 10 ЗН, във вр. чл. 5, ал. 1 ЗН).

Приложен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 146, том I, рег. № 9827, нот. дело № 308/2008 г., като се установява, че В П.а М е дарила на БЙ Б. следния недвижим имот: Апартамент № .................., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 65,66 кв. м., с прилежащо избено помещение № 11, заедно с 4,674% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи на жилището: стълбище, В. Б. Б., апартамент № 12, ул. „ИБ“ и при съседи на избеното помещение: коридор, В. Б. Б., абонатна станция.

От Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ № 48, том XI, нот. д. № 2048/1985 г. се установява, че В П.а М е била собственик на следния недвижим имот: Апартамент № .................., 3 състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 65,66 кв. м., с прилежащо избено помещение № 11, заедно с 4,674% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи на жилището: стълбище, В. Б. Б., апартамент № 12, ул. „ИБ“ и при съседи на избеното помещение: коридор, В. Б. Б., абонатна станция.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Десислава Г и св.

Валя М.

От казаното от св. Г се установява, че познавала ищеца от 1997 г., с когото живеели заедно от тогава. От тогава ищецът живеел с майка си в процесния недвижим имот, като ищеца имал друг съседен апартамент до процесния. Апартаментът на В бил даван под наем, за да с майка му да си помагали с пари – за пазаруване и плащане на сметките. Установява, че цял живот били живели ищеца с майка му. Сочи, че за апартамента се грижели двамата – В и майка му. Изяснява, че в едната стая живеел той, а в другата стая живеела майка му, като В заплащал всичко през последните 5-6 години. Изяснява, че бил правен ремонт на баня, хол, както и била сменена дограмата, което бил извършено от В. Свидетелства, че ремонта на апартамента станал по-бавно, тъй като майката на ищеца не давала да се правят много промени, но с времето била сменена дограмата, оправена била банята, кухнята, тапетите, хола, като се купили и домакински уреди. Установява, че разбрали, че апартаментът е прехвърлен от бабата на племенникът й на 40-ден след смъртта й, като до последно не се знаело дали апартаментът е дарен и прехвърлен. Било се разбрало, когато ответникът бил отишъл да изгони ищеца от имота, като му заявил, че апартаментът бил негов, но преди това с нищо не бил демонстрирал, че е собственик. Изяснява, че племенникът живеел в другия вход, като имотите били предоставени като обезщетенията във връзка с отчуждаване на имот за построяването на блока. Сочи, че племенникът бил ходил в имота, но само за да види общата наследодателка – за няколко часа или вечер, за да я види. Изяснява, че В и майка му били в близки отношения.

При разпита на св. М се изяснява, че процесният имот е собствено на ответника, като последният владеел имота от 2008 г. Сочи, че баба им била дарила имота на брат й, за което всички били наясно. Устаноява, че баба й била казала, че не трябва да има никога претенции към имота, тъй като последният бил за брат й, като тя цял живот знаела, че имота е за брат й.

Не знаела до момента на завеждане на делото някой да е имал претенции по отношение на имота. Изяснява, че брат й бил владял имота и се бил грижил за същия през целия период, като много пъти бил помагал, докато баба им била жива, като плащал сметките. Също така винаги помагал когато имало проблеми. Сочи, че бил полагал главни финансови грижи за имота, като с баба му до последно били в добри отношения. Свидетелства, че в имота освен баба им, живеел и техния вуйчо Валенти, като доколкото знаела той бил живял там цял живот, като баба им не можела да го изгони дори да иска. Изяснява, че сметките за имота били плащани от баба им и от брат й. Сочи, че ремонта на банята в апартамента бил извършен от баба й, а дограмата си я бил сменил чичо им В. Свидетелства, че брат й не бил живял в процесния имот, но всеки ден ходел при баба им, като винаги помагал с каквото тя кажела, че има нужда.

4

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетелите за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелите са заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани безпротиворечиво и не са взаимоизключващи се, включително свидетелите потвърждават, под страх от наказателна отговорност казаното от тях. Необходимо е да се изясни, че с оглед формирането на субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от субективни фактори. В случая следва да се отбележи факта, че макар и единият свидетел да се намира с ищеца във фактическо съжителство (съобразно заявеното), а другият свидетел да е сестра на ответника, то това е само индиция, за да съдът да подходи с по-голяма доза критичност при обсъждането на свидетелските показания. Логично е обаче, доколкото се касае за отношения между близки роднини, свидетелите да бъдат лица от близкият семеен и роднински кръг (в това число фактическо съжители), тъй като именно последните биха могли да имат преки лични впечатления за релвантните обстоятелства за които свидетелите са били допуснати до разпит.