Решение № 1040 от 01.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1040 гр. Варна, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20263110202299 по описа за 2026 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на „***“АД, представлявано от Изпълнителния директор В. Ф., против Н П № 885329-F856169/21.04.2026 г. на Зам.директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл. 116 ал. 1 т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗИМП/ на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/евро, за нарушение на чл. чл. 66, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10, т. 4 от ЗМИП.

С депозираната жалба се излага твърдение, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че АНО се е произнесъл извън срока, предвиден в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН и е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, доколкото като представляващи дружеството лица са посочени различни от вписаните в Търговския регистър такива. Оспорва се посочената дата на установяване на нарушението, като се твърди че на същата са представени само част от документите, на които се основават констатациите, посочени в НП. Навежда се аргумент за непълно описание на нарушението, доколкото АНО не е посочил кои два способа е следвало да бъдат приложени в конкретния случай. Оспорва се изложената в НП фактическа обстановка и констатациите за извършеното нарушение. Навежда се твърдение, че за лицето П. И. П. е извършена първоначална идентификация и събиране на основни документи, съотв. отделно и независимо от прилагането на два от 1 способите по чл. 66, ал. 1 от ЗМИП, на дата 05.08.2025г. на П. е представена декларация по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП в утвърдения съгласно Правилника за прилагане на ЗМИП образец, и същата е надлежно попълнена от него. Релевират се доводи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Адресира се искане до съда НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност да се намали наложената административна санкция.

В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, се представлява от юк Н., която оспорва жалбата с наведените в нея основания. Излага се становище, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства не е установена посочената в НП фактическа обстановка. Поддържа се искането НП да бъде отменено като незаконосъобразно и се претендира присъждане в полза на въззивника на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юк П.а, която счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно е установено извършеното нарушение. Навежда аргумент, че при издаване на АУАН и НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска от съда да постановите решение, с което да потвърдите НП и в полза на въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП. Разпитани са в качеството на свидетели актосъставителят И. Т. и служителят на ТД на НАП – Варна участвал при извършване на процесната проверка – М. Д..

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 23.08.2025 г., около 00:10 часа служители на ТД на НАП – Варна – И. Т. и М.

Д. извършили проверка в обект - игрално казино „***", находящ се в к.к. ***, ***, с организатор на хазартни игри /ОХИ/ „***" АД с ЕИК ***. В хода на проверката е изготвен ПИП сер. АА № 0001043/23.08.2025 г., с който протокол са изискани за допълнително представяне клиентски досиета на клиенти във връзка с настъпили условия за прилагане на мерки за комплексна проверка на клиент.

При допълнителната проверка по представените документи, на 05.09.2025 г. е установено че на 05.08.2025 г. лицето П. И. П., ЕГН ********** осъществило залог в размер на 5 000 евро (пет хиляди евро) за „***" АД с ЕИК ***, с оглед на което са настъпили условия за прилагане на мерки за комплексна проверка на клиент по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМИП. При преглед на документите е констатирано, че „***" АД с ЕИК ***, като организатор на хазартни игри (последно издадено Удостоверение за издаден лиценз №000030-5324/04.07.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на 2

Национална агенция за приходите), в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 21 от ЗМИП, прилагайки мерките за комплексна проверка на клиент по реда на чл. 10, т. 4 от ЗМИП, не е използвало поне два от способите на чл. 66 ал. 1 от ЗМИП за изясняване на произхода на средствата, с които е направен залог от П. П. на 04.08.2025 г., а е пристъпило към изясняване на произхода само чрез писмена декларация въпросник по смисъла на чл. 66, ал. 2 от ЗМИП, попълнена и представена от лицето, в която декларация е описан произход на средства по данни на декларатора.

При така установените факти свид. И. Т. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за извършено нарушение на чл.66, ал.1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, вр. с чл.

10, т. 4 от Закон за мерките срещу изпирането на пари ЗМИП.

Актът е редовно предявен и връчен на В. В. с ЕГН **********, в качеството й на управител/пълномощник на нарушителя на 23.10.2025г.

На основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило възражение, заведено с вх. № 55-03-14716/30.10.2025 г.

След като е преценил, че възражението е неоснователно, въз основа на съставения акт АНО издал обжалваното НП, с което за описаното в акта нарушение на основание чл. 116 ал. 1 т. 2 от ЗМИП на дружеството – жалбоподател е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 евро, с равностойност 2933,75 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, които кореспондират помежду си. От показанията на разпитаните свидетели се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и непротиворечиви, от тях се установяват резултатите от извършената проверка на място и по документи. Показанията на свидетелите представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същите са възприели възпроизведените от тях в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията им и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата, предмет на делото, вкл. и за проверка на гласните доказателства, с оглед на което съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за извършване на проверка за законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

3

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на материалната им и териториална компетентност.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП.

Доколкото се касае за нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, то съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, актът се съставя в шестмесечен срок от откриването на нарушителя и в петгодишен срок от извършване на нарушението, които срокове са спазени.

Нарушението е установено на 05.09.2025 г., въз основа на извършената допълнителна проверка, когато са представени изисканите досиета на клиенти във връзка с настъпили условия за прилагане мерки за комплексна проверка на клиент, откогато е започнал да тече шестмесечният срок за съставяне на акта от откриването на нарушителя, съотв. АУАН е съставен в рамките на същия – на 23.10.2025 г.

Нарушението е осъществено на 05.08.2025 , поради което е бил спазен и петгодишният срок за съставяне на акта от извършване на нарушението, а НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за опорочаване на административнонаказателното производство поради неспазване на срока, предвиден в нормата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, като съобрази, че в посочената разпоредба е уреден инструктивен, а не преклузивен респ. давностен срок, отклонението от който би могло да релевира върху законосъобразността на проведеното производство.

Несъстоятелни са и аргументите, че датата на установяване на нарушението е следваща посочената такава. Времето на установяване на нарушението е от значение при преценка спазването на сроковете, визирани в нормата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН и в случай, че същите не са изтекли, считано от датата, възприета от АНО като време на установяване на нарушението, същите биха били спазени и считано от последваща такава.

При издаването на АУАН и НП са спазени императивните изисквания, визирани в нормата на чл. 42 съотв. чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.

Съдът намира за несъстоятелни наведените доводи за непълно описание на нарушението, предвид не посочването в АУАН и НП на два от способите, които е следвало да приложи дружеството-жалбоподател, за да е спазена нормата на чл. 66 ал.

1 от ЗМИП. Посочената норма предоставя възможност за избор на два от изброените 4 способи, които се твърди, че не са приложени, като този избор е предоставен на юридическото лице, организиращо хазартни игри, съотв. липсата на обективиран избор, чрез прилагане на способите е отрицателен факт, който не е възможно да бъде инкорпориран в описанието на нарушението.

Съдът като разгледа жалбата по същество, установи от правна страна следното:

Императивната норма на чл. 66, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10, т. 4 ЗМИП изисква, по отношение на подконтролните лица, при изплащането на печалби и/или осъществяването на залагания на обща стойност, равна или надвишаваща 2000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция или сделка, или чрез няколко свързани операции или сделки, да извършат комплексна проверка на клиента, вкл. и изясняване произхода на средствата, чрез прилагане на поне два от следните способи: събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин; събиране на друга информация от официални независими източници - данни от публично достъпни регистри и бази от данни и други; използване на информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата; използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо; проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо.

Декларацията по чл. 66, ал. 2 ЗМИП няма алтернативен характер, а субсидиарен такъв, доколкото е годен способ за извършване на проверка на клиента по смисъла на чл. 66 ал. 1 от ЗМИП, но само ако е изпълнено едно от двете алтернативни условия: способите по ал. 1 са изчерпани, но въпреки това произходът на средствата все още не може да бъде установен или са приложени поне два от способите по ал. 1, но е достигнато до противоречива информация. В този смисъл, възможността по чл. 66, ал. 2 ЗМИП е изрично уредена, като изключение от правилото, но ползването й в конкретния случай не съставлява изключващо отговорността обстоятелство, при липса на която и да е от предпоставките за прилагането й

Разпечатката съдържа 38 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63da8a79-ed9a-44f5-918a-618610ba9e36