Решение № 4994 от 28.09.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4994 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100513515 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №80942 от 03.05.2020г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №189671 от 02.09.2020г., поправено по реда на чл.247 от ГПК и допълнено по реда на чл.250 от ГПК с решение №20283078 от 22.12.2020г., постановени по гр.дело №14144/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 90-ти състав, е осъден „М К. ” ООД, с ЕИК *******, да заплати на П. С.Б., с ЕГН **********, В.Е.П., с ЕГН **********, А.М.

Й.Х., роден на *******г, Ч.А.Р., с ЕГН **********, Р. В.Д., с ЕГН ********** и М.М.Д., с ЕГН **********, в качеството им на Е. С. на обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: град София, СО район „Възраждане”, ул.„*******” №16, на основание чл.48, ал.3 ЗУЕС сумата от 2424 лв., представляваща припадаща се част от разходи, направени във връзка с извършен ремонт на фасадата на сградата, притежавана от страните в режим на етажна собственост по договор от 09.10.2015г. и във връзка с решение на Общото събрание от 04.09.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен предявения иск за разликата над 2424 лв. до пълния предявен размер от 4499.65 лв., представляваща припадаща се част от разходи, направени във връзка с извършен ремонт на фасадата на сградата, притежавана от страните в режим на етажна собственост по договор от 09.10.2015г. и във връзка с решение на Общото събрание от 04.09.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 11.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението . С решение №80942 от 03.05.2020г., изменено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските с решение 1

№189671 от 02.09.2020г., е осъден „М К.” ООД, с ЕИК *******, да заплати на П. С.Б., с ЕГН **********, В.Е.П., с ЕГН **********, А.М. Й.Х., роден на *******г, Ч.А.Р., с ЕГН **********, Р. В.Д., с ЕГН ********** и М.М.Д., с ЕГН **********, в качеството им на Е. С. на обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: град София, СО район „Възраждане”, ул.„*******” №16, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 497.04 лв., представляваща направи по делото разноски, изчислени съразмерно с уважената част от иска. С решение №80942 от 03.05.2020г. е отхвърлен предявеният от П. С.Б., с ЕГН **********, В.Е.П., с ЕГН **********, А.М. Й.Х., роден на *******г, Ч.А.Р., с ЕГН **********, Р. В.Д., с ЕГН ********** и М.М.Д., с ЕГН **********, в качеството им на Е.

С. на обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: град София, СО район „Възраждане”, ул.„*******” №16, срещу „М К.” ООД, с ЕИК *******, иск с правно основание чл.48, ал.3 ЗУЕС за заплащане на сумата от 184.80 лв., представляваща съответната част от направени допълнителни разходи във връзка с ремонт на фасадата на притежаваната от страните сграда в режим на етажна собственост по договор от 09.10.2015г. и във връзка с решение на Общото събрание от 04.09.2015г., свързани с посещения на строителен надзор и заплащане на тротоарно право за скеле, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение са осъдени П. С.Б., с ЕГН **********, В.Е.П., с ЕГН **********, А.М. Й.Х., роден на *******г, Ч.А.Р., с ЕГН **********, Р. В.Д., с ЕГН ********** и М.М.Д., с ЕГН **********, в качеството им на Е. С. на обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: град София, СО район „Възраждане”, ул.„*******” №16, да заплатят на „М К.” ООД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 36.29 лв., представляваща направени по делото разноски, изчислени съобразно отхвърлената част от предявения иск.

Постъпили са въззивна жалба вх.№25113054/12.10.2020г. и въззивна жалба вх.№25006897/15.01.2021г. о т ищеца - Е. С. на обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: град София, СО район „Възраждане”, ул.„*******” №16, чрез процесуален представител адв.Л. И., като с оглед направено уточнение относно предмета на подадените въззивни жалби в съдебно заседание на 20.04.2023г., се приема, че се обжалва решение №189671 от 02.09.2020г., с което е поправено по реда на чл.247 от ГПК решение №80942 от 03.05.2020г., както и по реда на чл.248 от ГПК е изменено решение №80942 от 03.05.2020г. в частта за разноските, както и решение №20283078 от 22.12.2020г. в частта, в която е допълнено по реда на чл.250 от ГПК решение №189671 от 02.09.2020г., постановени по гр.дело №14144/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 90-ти състав. Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваните решения като постановени в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че незаконосъобразно първостепенният съд не е приел като писмени доказателства по делото приложените такива към молба от 29.01.2020г., с които се установяват извършени плащания по сключения договор от 09.10.2015г. за изпълнение на видове СМР. Поддържа се, че в случая е налице хипотезата на чл.147, ал.1, т.1 от ГПК, за което е представена декларация от етажния собственик - В.Е.П., поради което съдът е бил длъжен да приеме като писмени доказателства по делото приложените такива към молба от 29.01.2020г.. Излага се още, че по делото се установява по категоричен начин факта, че е било взето решение на Общото събрание /ОС/ на етажните собственици /ЕС/ от 04.09.2015г., т.4 /влязло в сила след като е било 2 оспорено по съдебен ред на основание чл.40 от ЗУЕС е постановено влязло в сила решение по гр.дело №56981/2015г. по описа на СРС, Г.О., 118 състав/, с което е прието да се извърши неотложен ремонт на фасадата на жилищната сграда и в тази връзка да се приеме офертата за сключване на договор за изпълнение на видове СМР с „И.” ООД, като цената по сключения договор от 09.10.2015г. в размер на 29997.67 лв. е одобрена с решение на ОС на ЕС от 19.11.2015г., т.2 /влязло в сила след като е било оспорено по съдебен ред на основание чл.40 от ЗУЕС е постановено влязло в сила решение по гр.дело №77891/2015г. по описа на СРС, Г.О., 127 състав/, както и са определени сумите, които се дължат от всеки от етажните собственици за извършения ремонт на фасадата, в това число е определена и дължимата от ответното дружество като етажен собственик, сума, която е задължен да заплати във връзка с ремонта на фасадата на сградата. Сочи се още, че с друго решение на ОС на ЕС от 15.09.2016г., т.2 /влязло в сила след като е било оспорено по съдебен ред на основание чл.40 от ЗУЕС е постановено влязло в сила решение по гр.дело №56272/2016г. по описа на СРС, Г.О., 82 състав/ е прието, че за ремонта на фасадата етажния собственик - „М К.” ООД дължи сума в размер на 4499.65 лв., която не е платена. Излага се още, че след като са били приети влезли в сила решения на ОС на ЕС за събиране на средства за извършване на неотложения ремонт на фасадата на жилищната сграда, за всеки от етажните собственици, в това число и за ответното дружество, възниква задължение да заплати по сметка на ЕС сумата, съответстваща на притежаваните идеални части от общите части на сградата, като ирелевантно за дължимостта й е факта за установяване на плащане на изпълнителя по сключения договор за строителство от 09.10.2015г..

Допълнителни съображения в същия смисъл са изложени и в писмени бележки. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваните решения и да постанови друго, с което да уважи в пълен размер предявения иск с правно основание чл.48, ал.3 от ЗУЕС, както и претендира да се присъдят изцяло сторените разноски пред първата инстанция. Претендира присъждане на разноски, направените пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК относно сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендираните от въззивника-ответник разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – ответник - „М К.” ООД, чрез процесуален представител адв.Л. А., депозира два отделни писмени отговора, в които взема становище за неоснователност на постъпилите въззивни жалби от ищеца. Изложени са доводи в смисъл, че първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и е обосновал правилен и законосъобразен извод, в частта, в която е отхвърлен предявения иск. Твърди се, че първостепенният съд при разглеждане на делото не е допуснал процесуално нарушение като не е приел приложените към молбата на ищеца от 29.01.2020г. писмени доказателства доколкото не се сочат от ищеца доказателства относно твърдението, че е била налице хипотезата на чл.147, ал.1, т.1 от ГПК. Отделно от това се сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства за платени по законоустановения ред на дружеството – изпълнител - „И. ” ООД суми по сключения договор от 09.10.2015г., съответно няма доказателства за редовно водено счетоводство и за платени данъци, поради което за ответното дружество не е възникнало задължение да заплати претендираната сума за ремонта на фасадата на сградата. Подробни аргументи относно неоснователността на оплакванията във въззивните жалби са изложени в писмените отговори. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно решенията на СРС, предмет на обжалване с подадените от ищеца въззивни жалби.

3

Постъпила е въззивна жалба вх.№5070840/11.06.2020г. от ответника - „М К.” ООД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител адв.Л. А., с която се обжалва решение №80942 от 03.05.2020г., постановено по гр.дело №14144/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 90-ти състав, в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.48, ал.3 от ЗУЕС, както и са възложени в тежест разноски. Твърди се, че в обжалваната част постановеното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно, противоречи на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд е направил погрешни математически изчисления като в мотивите на съдебния акт е приел, че предявеният иск е основателен и доказан в размер на 15 % от 16160 лв., но е уважил същия до пълния предявен размер от 4499.65 лв., а не до правилния такъв – до сумата от 2424 лв.. Излага се още, че по делото не са представени убедителни доказателства за направените от ЕС разходи за извършени плащания по сключения договор от 09.10.2015г. на дружеството – изпълнител - „И.” ООД, поради което в тежест на ответното дружество не е възникнало задължението да заплаща суми за ремонт на фасадата на сградата. Твърди се още, че банковата сметка, по която следва да се извърши плащането на разходите за ремонта, е открита на името на етажния собственик - Р. В.Д., а не на името на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ, поради което липсва законово основание да се вмени в задължение за ответното дружество да плати дължими суми за ремонт по посочената банкова сметка.

Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени и в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да постанови друг, с който да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендираните от въззивника-ищец разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – ищец - Е. С. на обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: град София, СО район „Възраждане”, ул.„*******” №16, чрез процесуален представител адв.Л. И., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба от ответника по изложени в същия съображения. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в частта, предмет на обжалване с въззивната жалба на ответника, като правилно и законосъобразно.