Решение № 182 от 15.12.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Велико Търново, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГА.НА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000090 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №Р-118 от 28.10.2021г., по т.д. №118/2019г. Окръжен съдВелико Търново е постановил следния диспозитив, а именно: Осъдил е Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София да заплати на С. С. А. сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат настъпилата на 23.09.2018г. смърт на сина й М. К. М., при ПТП от същата дата, заедно със законната лихва върху тази сума считано от 18.04.2019г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лева /т.е. за 130 000 лева/, като неоснователен и недоказан. Осъдил е Застрахователна компания Лев Инс АДгр.София да заплати на наследниците на К. М. А.ев, починал на 02.12.2019г., а именно: С. С. А.-съпруга; С. К. М. и А. К. М. – синове, както и на ненавършилите пълнолетие внуци: К. М. К., роден през 2012г.; М.а М. К., родена през 2013г. и А. М. К., роден през 2016г., действащи чрез своята майка и законна представителка С. А. Е.; и малолетната С. М. К., родена през 2012г., 1 действаща чрез своята майка и законна представителка К. К. общо сумата от 70 000 лева, за неимуществени вреди резултат на същия деликт, заедно със законната лихва върху тази сума считано от 18.04.2019г. до изплащането й, като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди в останалата му част, до пълния предявен размер от 200 000 лева /или за разликата от 130 000 лева/, като неоснователен и недоказан. Великотърновският окръжен съд е осъдил Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София на основание чл.38 ал.2 от ЗА да заплати на адвокат С. Чаталбшев, от Адвокатска колегия-София, сумата от 5 260 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Осъдил е С. С. А.; С. К. М.; А. К. М.: К. М. К., роден през 2012г.; М.а М. К., родена през 2013г. и А. М. К., роден през 2016г., действащи чрез своята майка и законна представителка С. А. Е.; и малолетната С. М. К., родена през 2012г., действаща чрез своята майка и законна представителка К. К., всички от с.Върбица, Община Горна Оряховица, да заплатят на Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София сумата от 6 324,50 лева, представляваща направени по делото разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска.

Със същото решение Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София да заплати на Държавата държавна такса по сметката на съда в размер на сумата от 5 600 лева, върху уважената част от исковете, както и сумата от 200 лева, заплатено възнаграждение на вещо лице, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С решение от 04.02.2022г., постановено по т.д. №118/2019г., Великотърновският окръжен съд по реда на чл.247 ал.1 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грещка в решение №Р-118, в смисъл навсякъде в решението, както в диспозитива, така и в мотивите, да се чете С.

К. М. и М. М. К. като наследници на починА.я ищец К. М. А.ев, както и е прецизиран регистрационният номер на процесния лек автомобил, в смисъл че е ВТ 97****.

С определение от 04.02.2022г. по т.д. №118/2019г. Окръжен съд-Велико Търново по реда на чл.248 ал.1 от ГПК е допълнил решение №Р-118 като е осъдил ЗК Лев Инс АД-гр.София да заплати на адвокат С. Ч. на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата върху определеното адвокатско възнаграждение от 5 260 лева и сумата 1 052 лева ДДС, но е оставил без уважение искането на ищците, чрез адвокат С. Ч. за отмяна на решение №Р2 118 в частта, с която същите са осъдени да заплатят разноски в полза на ЗК Лев Инс АД в размер на сумата от 6 324,50 лева, като неоснователно.

Против решение №Р-118 е постъпила въззивна жалба от ищците С. С.

А.; С. К. М.; А. К. М.; К. М. К., роден през 2012г.; М. М. К., родена през 2013г.; А. М. К., роден през 2016г., тримата действащи чрез своята майка и законна представителка С. А. Е.; както и малолетната С. М. К., родена през 2012г., действаща чрез своята майка и законна представителка К. К.; всички с адрес с.Върбица, Община Горна Оряховица, всички чрез процесуален представител адвокат С. Ч., от Адвокатска колегия-София.

Предмет на жалбата е отхвърлителната част на първоинстанционното решение.

Въззивниците ищци молят Апелативният съд да отмени атакуваното решение в отхвърлителната му част и вместо него да постанови решение, с което да присъди допълнителни обезщетения за претърпените неимуществени вреди от ищците, вследствие на посочения деликт, а именно от настъпилата смърт на наследодателя им М. К. М., при ПТП на 23.09.2018г., по следния начин: на С. С. А. и К. М. А.ев, починал в хода на процеса и заместен от неговите наследници С. С. А., С. К. М., А. К. М., К. М. К., действащ чрез законен представител С. А. Е.; М. М. К., действаща чрез законен представител С. А. Е.; А. М. К., действащ чрез законен представител С. А. Е.; С. М. К., действаща чрез законен представител К. К., в размер на още по 130 000 лева за всеки един от първоначалните ищци, заедно със законната лихва считано от 24.01.2019г. до окончателното плащане.

Правят оплакване, че Първоинстанционният съд бил нарушил материалния закон и по-конкретно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като не бил извършил индивидуална преценка на моралните вреди, които били претърпели и търпят понастоящем, в смисъл че не били взети предвид множеството обстоятелства и взаимовръзки, от значение за правилното решаване на този въпрос, поради което атакуваният съдебен акт останал необоснован. При определяне на обезщетението, счита че съдът следва да се ръководи от следните конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът на извършване на деликта, възрастта на увредения, общественото му положение, степента на родство, отношенията между пострадА.я и близките му. В случая при ПТП-то пострадА.ят бил едва на 29 3 години т.е. в началото на жизнения си път, когато полагат значителни грижи за своите близки, когато е опора и подкрепа за своите роднини със своя труд, средства и съвети. Между ищците и пострадА.я била изградена много силна връзка с искреност, обич и разбирателство, живеели заедно, виждА. се всеки ден, споделяли както щастливите, така и трудните моменти.

Първоинстанционният съд не бил взел предвид застрахователните лимити като в тази връзка се позовава на ежегодно нарастващите нива на застрахователно покритие за причинени на трети лица неимуществени вреди като обективен израз на динамичните промени в икономическата обстановка.

Не била съобразена в достатъчна степен и последователната практика на съдилищата за определянето на критерия за справедливост и икономическата конюнктура в страната, както и общественото възприемане за справедливост на всеки отделен етап от развитието на обществото. Неправилно в обжалваното решение не били посочени размерът на справедливото според съда обезщетение за репариране на търпените от ищците неимуществени вреди без да се взема предвед нА.чието на съпричиняване, ккакто и не бил посочен процентът на приетото от съда съпричиняване от страна на пострадА.я, за де се стигне до извод за справедлив размер на обезщетение за неимуществените вреди от 70 000 лева. Ответникът не бил навел в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване от страна на пострадА.я, поради това че същият се бил движил по средата на пътното платно. По делото не било доказано такова неправомерно движение от страна на същия, което да е в причинна връзка с настъпилия резултат. Молят Апелативният съд да приеме, че поведението на М. М. е било изцяло правомерно и той не бил нарушил нито едно от правилата за движение по пътищата. Навеждат довод, че решение, с което се приема че не е нА.це съпричиняване, би било в унисон с практиката на Съда на ЕС, в смисъл че правото на обезщетение може да бъде ограничено само при изключителни обстоятелства след индивидуална преценка./Решение по дело Ambrosio Lavrador r Olival Ferreira Bonifacio/.

Въззивниците правят оплакване и за неправилно определена начална дата на дължимост на законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Считат, че лихва се дължи от датата на отказа от страна на застрахователя да определи и да изплати извънсъдебно обезщетение при отправената до него претенция.

Въззиваемият ответник Застрахователна компания Лев Инс АД4 гр.София, чрез юрисконсулт РА.ца Ч., в писмен отговор, моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана.

Неоснователни били твърденията на въззивниците за необоснованост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част.

Окръжният съд бил обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях бил формулирал законосъобразни изводи относно фактическата обстановка, както и бил направил законосъобразни правни изводи. Дори присъдените обезщетения били завишени по размер. Не било доказано родителите-ищци да са живели заедно със загинА.я си син. Не били доказани нА.чни близки отношения на пострадА.я с летален изход и неговите сродници, различни от обичайните, поради което не следвало да се присъжда обезщетение, предвид моралната категория на нанесените вреди. ПочинА.ят бил алкохолно зависим и бил намерен пиян замръзнал. Присъдените обезщетения не били съобразени с присъжданите от съдилищата за аналогични случаи, в смисъл че били прекалено завишени по размер. Тези обезщетения биха били довели до неоснователно обогатяване на ищците.

Първоинстанционният съд бил обосновал подробно и обективно нА.чен принос на пострадА.я за настъпване на вредоносния резултат. Счита атакувания съдебен акт за мотивиран относно неправомерното поведение на праводателя на ищците при процесното ПТП, включително и с експертни становища.

Против определението от 04.02.2022г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е постъпила въззивна частна жалба от всички ищци, чрез процесуалния им представител адвокат С. Ч..

С частната жалба въззивниците ищци молят Апелативният съд да отмени обжалваното определение в отхвърлителната му част, с която са осъдени да заплатят на Застрахователната компания разноски по делото, или при условия на евентуалност да ги намА. до сумата 364 лева.

В писмен отговор въззиваемият ответник Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София, чрез юрисконсулт РА.ца Ч., моли Апелативният съд да остави изцяло без уважение частната жалба, заедно с всички законови последици, като неоснователна. Първоинстанционният съд бил определил правилно дължимите суми, съобразявайки изхода на спора. Правилно били 5 определени разноски в тежест на ищците, присъденото възнаграждение било обосновано по размер с оглед Наредбата. Същото отразявало реално положения юридически труд. Освен това било съразмерно с уважената част от исковата претенция. Правилно било определено дължимото възнаграждение за процесуално представителство съразмерно на вложения труд. В постановеното решение

Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно бил присъдил дължимите суми за разноски за процесуално представителство в полза на ищеца и на ответника.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните адвокат Станислав Радославов за въззивниците и юрисконсулт Захариев за въззиваемия поддържат съответно въззивната жалба, частната жалби и отговорите на същите, излагайки съображения в подрепа на становищата си.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, оплакванията във въззивната частна жалба; възраженията в двата отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение и на обжалваното първоинстанционно определение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното: