Решение № 5933 от 24.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5933 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело № 20261100509217 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на П. П. Е., ЕГН: ********** с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 1 вр. чл. 527, ал. 4 ГПК против Постановление изх. № 09168/07.07.2026 г. по изп. дело № 499/2024 г. на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 съгласно регистъра на ЧСИ, с което съдебният изпълнител е наложил глоба на жалбоподателя в размер на 200 евро при твърдяно неизпълнение на нейно задължение за предаване на детето С.В.П. на нейния баща В.С.П. на 01.05.2026 г. и на 19.06.2026 г. за осъществяването на определен с влязло в сила решение режим на лични контакти.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното постановление, тъй като съдебният изпълнител не е отчел всички относими факти и доказателства във връзка с образуваното изпълнително дело. Излага, че не е възпрепятствала осъществяване на лични срещи между бащата и детето, но поради издадена заповед за защита е предприела действията да се осъществяват в контактен център, с който има сключен договор с Център за обществена подкрепа. Несъобразявайки се с това бащата на детето е продължил да посещава домашния адрес на майката и да търси предаване на детето извън договорения начин. Счита, че съдебният изпълнител не се е съобразил с тези обстоятелства, както и с издадената заповед за защита, изпратена нотариална покана в тази връзка, както и инициативата на майката срещите да се провеждат в защитена среда. Моли обжалваното постановление да се отмени и да се присъдят разноски в производството по жалбата.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело, с което се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Изложени са подробни фактически твърдения от образуване на 1 изпълнителното дело до момента. Взискателят е отбелязал, че е съгласен с контролирания режим на лични контакти. Твърди редовно неизпълнение на задълженията на майката за предаване на детето. Моли обжалваното постановление да се потвърди, а длъжникът по изпълнителното дело да понесе тежестта от наложената глоба предвид неспазването на режима на лични отношения.

Представени са в срок мотиви на ЧСИ Г.Д., в които се изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че по делото са депозирани множество молби с приложени протоколи от бащата- взискател, които свидетелстват за това, че детето не е предавано съгласно определения от съда режим. Поради това на длъжника са налагани множество глоби, които са влезли в законна сила и сумите са преведени по сметка на съдебния изпълнител след запор на сметката. Посочено е, че още с поканата за доброволно изпълнение майкатадлъжник е била уведомена за режима на лични отношения, дала е съгласието и намерението си да го спазва доброволно, поради което нарушаването му води до последицата по чл. 528, ал. 5 ГПК- налагане на парична глоба.

Съдът като взе предвид становищата на страните и приложените писмени доказателства, намира следното от фактическа страна:

Изпълнителното дело по описа на ЧСИ Г.Д. е образувано по молба на взискателя В.С.П. въз основа на изпълнителен лист от 13.01.2022 г. на СРС на основание съдебно решение по гр.д. № 60115/2020 г. по описа на СРС, с което е определен режим на лични отношение между бащата- взискател и детето С.В.П., като майката П. Е. е длъжна да спазва, като предава детето на баща му всеки първи, трети и пети петък, събота и неделя от месеца, от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, както и всяка втора и четвърта сряда от месеца от 18:00 часа до 21:00 часа.

На 18.07.2024 г. на длъжника П. Е. е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е преповторено дословно съдържанието изпълнителния лист и е посочено, че на основание чл. 528, ал. 1 ГПК трябва да се съобщи на съдебния изпълнител дали е готова да предаде детето в определеното място и време, какви пречки за това съществуват и евентуално да се посочи в кое време и място има готовност да изпълни това задължение. Предупредена е и за възможността от налагане на глоба по реда на чл. 528, ал. 3 ГПК.

На 22.07.2024 г. е депозирана молба от длъжника, с която се изразява готовност за съдействие при изпълнение на задължението си за предаване на детето в определения режим на контакти. Впоследствие по делото е депозирана и молба от 27.11.2024 г. от П. Е., с която са представени определение и заповед за незабавна защита от 13.11.2024 г. на майката по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1-3 ЗЗЗДН. В тази връзка с молба от 04.12.2025 г. е направено изявление от П. Е. срещите за предаване на детето да се осъществяват в контактен център, за което са представени и съответните документи- оценка от Дирекция „социално подпомагане“, определението по ЗЗДН и нотариална покана до бащата на детето. Във връзка с тази молба липсва резолюция или друго разпореждане от съдебния изпълнител.

Представени са множество молби от взискателя за неспазване на режима на лични отношения, ведно с приложени протоколи, подписани от взискателябаща на детето и негови приятели или роднини. По няколко от тези молби 2 съдебният изпълнител се е произнасял с идентични постановления за налагане на глоба на длъжника П. Е.- от 05.12.2025 г. за 200 лева, от 14.01.2026 г. за 150 евро, от 26.02.2026 г. за 200 евро, от 05.05.2026 г. за 200 евро и последното от 07.07.2026 г. за 200 евро. По наложените глоби са изготвени и запорни съобщения, вследствие на което има и данни за реално постъпили суми от събраните глоби от банковата сметка на длъжника- майка на детето.

С обжалваното постановление съдебният изпълнител е наложил глоба в размер на 200 евро за това, че съгласно представени от взискателя протоколи от 01.05.2026 г. и от 19.06.2026 г. майката- длъжник по изпълнителното дело П. Е. не е предавала детето на бащата по определения режим на лични отношения на съответните дати, на които са съставени цитираните протоколи.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е основателна.

Налице са две различни хипотези, в които съдебният изпълнител може да наложи на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 от ГПК.

Съгласно чл. 528, ал. 5 ГПК ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя, а според чл. 527, ал. 3 ГПК когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.

В първата хипотеза и когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете съгласно чл.528 ал.1-5 ГПК, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. Целта е да се мотивира длъжникът да изпълни доброволно и едва когато не стори това, съдебният изпълнител му налага глоба по чл. 528,ал. 5 във вр. с 527, ал. 3 ГПК. Преди това следва да бъдат предприети и действията предвидени в чл. 528, ал. 4 ГПК, а именносъдействие от дирекция „Социално подпомагане“ за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение; или искане до дирекция „Социално подпомагане“ за предприемане на подходящи мерки по чл. 23 ЗЗДет, а при необходимост- от полицейските органи за вземането на мерки по чл. 65 ЗМВР.

В случая съдебният изпълнител не е изпълнил това свое задължение, доколкото в единствената покана за доброволно изпълнение по 3 изпълнителното дело, връчена на 18.07.2024 г., не е определил конкретно място и време за изпълнение на задължението за предаване на детето, а единствено е възпроизвел съдържанието на изпълнителния лист относно определения от съда режим на лични отношения между бащата и детето.

Действително, в изпълнителния лист са посочени конкретните дни и часове, през които следва да се осъществяват личните отношения, но това само по себе си не освобождава съдебния изпълнител от задължението му по чл. 528, ал. 1 ГПК да организира изпълнението по начин, който да позволи на длъжника да изпълни доброволно задължението си и да отстрани евентуалните пречки за това.

Това е от особено значение в настоящия случай, доколкото след връчването на поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело са настъпили обстоятелства, относими към начина на изпълнение на задължението. На 27.11.2024 г. длъжникът е представил определение и заповед за незабавна защита от 13.11.2024 г., а с молба от 04.12.2025 г. изрично е заявил готовност личните контакти между бащата и детето да бъдат осъществявани в контактен център, като е представил и документи, относими към предложената организация на срещите, включително оценка от Дирекция „Социално подпомагане“, определението по ЗЗДН и нотариална покана до бащата. От материалите по делото не се установява съдебният изпълнител да се е произнесъл по това предложение, нито да е дал конкретни указания на страните относно начина, мястото и организацията на предаването на детето с оглед настъпилите обстоятелства. Следователно към момента на извършване на твърдените от взискателя нарушения е съществувала неяснота относно конкретния начин, по който следва да бъде осъществено предаването на детето, доколкото длъжникът е заявявал готовност да изпълнява режима, но е сочел конкретни обстоятелства, поради които счита, че предаването следва да се извършва в защитена среда. При това положение съдебният изпълнител е следвало най-напред да изясни посочените от длъжника пречки и да предприеме необходимите действия по чл. 528, ал. 4 ГПК за подпомагане на доброволното изпълнение, вместо непосредствено да приема неизпълнението за установено и да налага глоба.

Наличието на заповед за незабавна защита само по себе си не изменя или отменя определения от съда режим на лични отношения. Влезлият в сила съдебен акт относно личните отношения между родителя и детето подлежи на изпълнение, докато не бъде изменен или отменен по съответния ред.

Същевременно обаче при изпълнението му съдебният изпълнител е длъжен да съобрази настъпилите след постановяването му обстоятелства, доколкото същите са относими към фактическото осъществяване на предаването на детето, и да предприеме предвидените в закона действия за преодоляване на възникналите пречки. В този смисъл представените от длъжника документи и отправеното от нея предложение за осъществяване на контактите в контактен център не могат да бъдат игнорирани при преценката дали е налице виновно неизпълнение на задължението за предаване на детето. Напротив, те са обстоятелства, които съдебният изпълнител е следвало да провери и обсъди, преди да приеме, че за конкретните дати е налице нарушение на задължението 4 и да наложи глоба по чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК.

Отделно от това, съобразно чл. 528, ал. 4 ГПК при изпълнение на задължението за предаване на дете съдебният изпълнител следва да потърси съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“. В случая от материалите по изпълнителното дело не се установява преди налагането на процесната глоба съдебният изпълнител да е предприел такива действия, въпреки че по делото са били налице данни за възникнали между страните затруднения при осъществяването на режима и изрично предложение от страна на длъжника за неговото реализиране в защитена среда. Следователно не е изпълнена в пълнота предвидената от законодателя процедура, чиято цел е не само санкциониране на неизпълнението, но преди всичко осигуряване на действителното и доброволно изпълнение на режима на лични отношения.