Решение № 41 от 28.02.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. гр. Добрич, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500633 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 750/05.03.2024 год. на И. Н. И. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „***, чрез упълномощения адвокат П. А. от АК – гр. Д., срещу решение № 17/02.02.2024 год. по гр. Дело № 604/2021 год. по описа на Каварненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу П. Р. П. с ЕГН ********** и Т. С. П. с ЕГН **********, и двамата от с.

Д., общ. Ш., обл. Д., ул. ***, искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждането на ответниците да премахнат поставената от тях ограда между собствения им имот с административен адрес: с. Д., общ. Ш., обл. Д., ул. „*** и кадастрален идентификатор *** от една страна и от друга страна имоти с административен адрес с. Д., общ. Ш., обл. Д., ул. „*** и кадастрални идентификатори *** и ***, както и за осъждане на ответниците да поставят оградата между описаните имоти на страните по кадастралната граница помежду им.

Първоинстанционният съд е осъдил И. Н. И. да заплати на П. Р. П. и Т.

С. П. сумата от общо 1 620 лв. (хиляда шестстотин и двадесет лева), 1 представляваща сторените по делото разноски.

С определение № 368/12.09.2024 г. по същото дело районният съд е оставил без уважение, обективираната във въззивната жалба, молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 17/02.02.2024 год. в частта за присъдените на ответниците разноски по делото. Посоченото определение е влязло в сила на 15.10.2024 г.

Въззивната жалба е депозирана в срок – подадена е на 05.03.2024 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител на 20.02.2024 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Оспорват се изводите на Районен съд - Каварна, основани единствено и изцяло на приетите по делото заключения на в.л. К. и Х. по назначените съдебно-технически експертизи, респ. формираните изводи не са съобразени с останалите събрани по делото доказателства. Настоява се, че заключенията на в.л. са изначално неправилни и неточни, поради използването на методи за измерване, неприложими в процесния случай – цифровите модели за изследване и съпоставяне на различните регулационни планове на с. Д., общ.

Ш., макар и по-точни като технология, не следва да се прилагат по отношение на сгради и планове, съставени при прилагането на по-стари методи, поради наличието на отклонение и несъвпадане на данните от извършените измервания.

Районният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и установените въз основа на тях факти и обстоятелства, от които се установя по безспорен и категоричен начин, че ответниците са преместили оградата между трите имота, като са поставили същата не на имотната граница, а изцяло в имотите на ищеца, лишавайки последния от възможността да ги ползва в пълен обем, съгласно правата му на собственик. Сочи се, че самите ответници не оспорват така заявените от И. И. обстоятелства. Действията им са били 2 продиктувани от необходимостта да постигнат разширяване на имота си, за сметка на имотите на ищеца, с оглед постигане на нормативните изисквания за отстояние на новопостроената сграда от П.и до имотната граница. И. И. настоява, че всички действия на ответниците са извършвани тайно и в негово отсъствие, възползвайки се факта, че ищецът живее преимуществено в гр. С., като посещенията му в с. Д. са няколко пъти в годината.

Въззивникът счита, че трасирането на границата между трите процесни имота е извършено не по имотната граница според кадастралната карта на с.

Д., а налице навлизане от страна ответниците в поземлени имоти с кадастрални идентификатори *** и ***. Горното обуславя извода за основателност на исковата претенция. Решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, чрез упълномощения адвокат, според който първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 604/2021 г. по описа на Районен съд – Каварна е образувано по искова молба на И. Н. И. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „***, чрез упълномощения адвокат П. А. от АК – гр. Д., с която срещу П. Р.

П. с ЕГН ********** и Т. С. П. с ЕГН **********, и двамата от с. Д., общ. Ш., обл. Д., ул. ***, са предявени, в условията на обективно и субективно 3 съединение, искове с правно основание чл. 109 от за осъждането на ответниците да премахнат поставената от тях ограда между собствения им имот с административен адрес: с. Д., общ. Ш., обл. Д., ул. „*** и кадастрален идентификатор *** от една страна и от друга имоти с административен адрес с. Д., общ. Ш., обл. Д., ул. „*** и кадастрални идентификатори *** и ***, както и за осъждане на ответниците да поставят оградата между имотите по кадастралната граница помежду им.

С определение № 503/26.04.2024 г. по в. гр. дело № 281/2024 г.

Добричкият окръжен съд е оставил без движение исковата молба, като в изпълнение на дадените му указния по отстраняване на констатираните нередовности ищецът е депозирал молба с вх. № 4413/05.7.2023 г. Със същата се уточнява петитума на исковата молба, чрез разкрИ.е съдържанието на търсената осъдителна защита, а именно: искове ответниците да бъдат осъдени да премахнат телената ограда от една страна между собствения си ПИ *** и от друга страна със собствените на

И. Н. И. ПИ

*** и ПИ ***, която ограда навлиза в посочените имоти на ищеца, като я върнат /оградата/ на мястото, съответстващо на кадастралната граница между процесните имоти, което е заемала преди нарушението; искове ответниците да бъдат осъдени да възстановят фактическото положение във вида му отпреди извършеното от тях нарушение, като върнат/поставят оградата от една страна между собствения си ПИ *** и от друга страна с ПИ *** и ПИ ***, на мястото, което оградата е заемала до лятото на 2020 г., съвпадащо с кадастралната граница между имотите.

Според изложените в исковата молба, уточнена с молбата от 05.07.2024 г., твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, по силата на договор за доброволна делба на недвижими имоти, вписан в СВ К. с акт № 15, том II от 2020 г., вх. рег № 1590/01.09.2020 г. и в СВ Д. с акт № 23, том Х от 2020 г., вх. рег. № 6091/26.08.2020 г. И. Н. И. е собственик на два имота: поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, с площ от 703 кв.м., и поземлен имот с кадастрален идентификатор *** с площ от 703 кв.м., и двата с административен адрес с. Д., общ. Ш., ул. ***. Посочените имоти граничат на изток с поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, с площ 4 039 кв.м., с 4 административен адрес с. Д., общ. Ш., ул. „***, собственост на ответниците по делото.

До есента на 2021 г. оградата между имотите била разположена по регулационната и кадастралната граница и представлявала метална конструкция с колове, между които била опъната мрежа. До този момент страните не са спорили относно оградата между посочените имоти. Поради трайното отсъствие на ищеца (живущ в гр. С.) от с. Д. и неговите епизодични посещения на процесните имоти, на 01.01.2021 г. И. установил, че ответниците са извършили фактически действия по премахване на съществуващата на място ограда и преместването й в собствените му имоти, в които на границата с имота на П.и били изкопани дупки, през равни интервали, с цел поставяне на колове за нова ограда. Ответникът заявил, че описаните действия са извършени по негово възлагане и след кадастрално заснемане на имотите. И. инициирал производство по издаване на разрешение за строеж на масивна ограда между имотите на страните, като на 09.07.2021 г. се снабдил с две разрешения за строеж на плътна ограда с височина 2,20 м.

Според ищеца споровете между страните продължили през цялата 2021 г., като те не постигнали съгласие относно мястото по което следва да бъде поставена оградата между имотите им. В края на м. август 2021 г. ищецът посетил процесните имоти, като установил, че на места оградата с имота на ответниците е съборена, в неговите имоти са изкопани основи за полагане на нови колове, по които да се постави новата ограда. В края на м. септември на същата година ищецът бил уведомен от лица, живеещи в с. Д., че ответниците са навлезли в имота му и са преместели оградата, така, че тя вече се намирала изцяло в неговите имоти. При посещение в имота си ищецът констатирал също, че оградата е изместена изцяло в неговия имот. С описаните действия ответниците са отнели части от площта на двата имота и са я завладели за себе си, като същевременно пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, доколкото не може да ползва собствените си два имота в пълната им площ. Във връзка с действията на ответниците И. И. подал жалба до Община Ш. и до РДНСК – Д., като след извършена проверка служителите на посочената Община констатирали, че в имота на ищеца са извършени от П. изкопи с диаметър около 25 см. и дълбочина около 15 см., като подготовка за преместване на оградата между имотите.

5

С оглед изложеното ищецът настоява, след доказване на изложените в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства, да бъде постановено решение, по силата на което предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се и сторените по делото съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност, при оставяне на исковата претенция без уважение, ищецът счита, че на ответниците не се следват разноски, тъй като с поведението си са дали повод за завеждане на делото.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК П. Р. П. и Т. С. П., чрез процесуалния си представител, депозират писмен отговор на исковата молба, с който оспорват редовността на исковата молба, поради липсата на конкретизация относно това каква част от оградата между имотите на страните неоснователно е преместена, като в тази връзка не става ясно каква част имотите на ищеца е приобщена към имота на П.и. И. И. би следвало да уточни, с оглед организиране защитата на ответниците, площта и съседите на процесната реална част от засегнатите от описаните в исковата молба действия, мотивирали заявената претенция по чл. 109 от ЗС.

По съществото на спора предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Ответниците твърдят, че са собственици на имот с кадастрален идентификатор ***, с номер по предходен план 143, кв. 36, парцел 5, с административен адрес с. Д., общ. Ш., ул. „*” с площ от 3 785 кв.м. Една част от имота са придобили по силата на договор за покупкопродажба от 22.12.1986 г., сключен с нотариален акт № 196, том ІІ, дело 657/1986 г. на Балчишкия районен съдия, а друга с нотариален акт № 107/1987 г., том I, дело № 207/1987 г. на Балчишкия районен съд. По силата на нотариалния акт № 107/1987 г. ответниците на осн. чл. 110 от ЗТСУ /отм./ са придобили по приложена през 1992 г. дворищна регулация правото на собственост на придадени към собствения им парцел с номер по предходен план V-143, в кв. 36 на с. Д. следните имоти: празно дворно място от 520 кв.м. придадено от пл.№ 145 в кв. 36 на с. Д., собственост на наследници на С. И.