Решение № 4894 от 14.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4894 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

ИНА БР. МАРИНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20261100502952 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 283034/25.08.2025г. по описа на Софийски районен съд (СРС), подадена от С. Й. С., чрез упълномощения адв. И. С., срещу решение № 13114/04.07.2025г., по гр. дело № 49061/2024г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав. Съдебното решение е постановено в производство по чл. 127, ал. 2 от СК и се обжалва в частта за определения режим на лични отношения на бащата с детето А. Д. С. и в частта за отхвърления размер за месечна издръжка на детето за разликата над 500 лв. до 750 лв. Искането е съдът да отмени решението в обжалваните части и да определи посочения в жалбата режим на лични отношения, като постанови постъпателен и по - плавен режим по отношение упражняване на личните контакти на бащата с детето, както и размера на издръжката за детето да е 750 лева, считано от 19.08.2023г.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение поради необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че в първоинстанционното производство бащата е заблудил вещите лица за желанието и особено за възможностите му да се вижда и общува с детето си, като така е подвел и СРС, че не работи, защото баща му имал здравословен проблем и той се грижел за него. В този смисъл поддържа и необоснованост на обжалваното решение. Иска да се отмени решението и в частта за издръжката, като Д. С. С. бъде осъден да заплаща издръжка в 1 размер на 750 лв., включваща периода една година назад т.е. от 19.08.2023 година до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска. Иска също да се отмени решението в частта, с което съда е отхвърлил претенцията за присъждане на разноски по делото, касаещи държавна такса, платен депозит за вещо лице, адвокатски хонорар по представения списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание въззивникът лично и чрез упълномощения представител поддържа въззивната жалба, а в хода на устните състезания пледира за уважаването . Иска след произнасяне на решението от въззивния съд делото да се върне на първия съд за произнасяне в частта за изменение на решението в частта за разноските в първата инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Д. С. С., чрез упълномощения адв. Й. А. от АК-Варна, е оспорил въззивната жалба, като неоснователна. Не е заявено искане за събиране на нови доказателства.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Софийски градски съд, в настоящия въззивен състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден като цяло и допустим в обжалваните части съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Производството по гр. дело № 49061/2024г., по описа на Софийски районен съд, 158 състав е образувано по искова молба на С. Й. С., с която е предявен иск с правно основание по чл. 127, ал. 2 от СК срещу Д. С. С., с искане за предоставяне на ищцата упражняването на родителските права по отношение на детето на страните А.

Д. С., определяне на местоживеенето му при нея и присъждане на издръжка в размер на 2000.00 лв. месечно, считано от 05.08.2023г. на основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК. Ищцата е изразила становище относно подходящ режим на лични отношения между бащата и детето.

В отговора на ответната страна не се оспорва претенцията в частта относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето. Не се оспорва и предложеният режим на лични отношения, но се иска постановяване на допълнителни периоди за контакти през лятото, коледната и великденската ваканция. Оспорва претенцията за издръжка по размер, както и по основателност претенцията за присъждане издръжка за минало време.

Пред районния съд са представени социални доклади от дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Слатина и ДСП - Варна, в които след извършеното социално проучване е установено, че родителите са разделени, а детето А. Д. С. се отглежда от майката при добри битови условия. Констатирана е емоционална привързаност между детето и майката. Бащата е споделил наличие на хазартна зависимост в миналото, за преодоляване на която е ползвал психологическа подкрепа, както и че към момента е вписан в регистъра на уязвими лица към НАП. Към момента на социалното проучване бащата е заявил, че не работи поради здравословни проблеми на член от семейството му, като планира да се върне в гр. София и да потърси работа на по-късен етап.

2

Социалните работници от ДСП - Варна са дали заключение, че за да се съхрани емоционалната връзка „родител – дете“ трябва на родителят, който не упражнява родителските права да бъде предоставена възможност за пълноценно общуване с детето, чрез подходящ режим на контакт и гостуване.

От районния съд е изслушал лично страните при спазване процедурата по чл.

59, ал. 6 от СК. Ищцата е заявила, че детето не помни баща си и не знае каква ще е реакцията му при общуване с него, а приема за баща настоящият партньор на майката.

Ответникът е заявил, че желае да бъде част от живота на детето, да го вижда и да помага доколкото е възможно. Знае, че детето го е забравило, защото е още малко.

Първостепенният съд е приел и заключението на комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза, което съдът кредитира, като обективно и безпристрастно дадено. От заключението на експертите се установява, че при бащата са налице клинични данни за хазартна зависимост или „Патологично влечение към хазарт /F63.0/”, а към момента на изследването не е налице рисково хазартно поведение у бащата и не съществува опасност за отглеждането на детето и неговото възпитание от страна на бащата. Установява се също, че бащата страда и от „Вредна употреба на алкохол /F10.1/”, като към момента на изследването не съществува опасност за контакта му с детето, както и за неговото възпитание и отглеждане.

Според заключението на вещите лица, при хазартната зависимост на бащата винаги съществува риск да се възобнови хазартното поведение. От заключението на експертите се установява, че детето А. има пълноценно изградена емоционална и доверителна връзка с майката, но не и с бащата поради отсъствието на последния в ранен етап от развитието на детето. Налице е опит от страна на майката да изземе правото на бащата да бъде „баща”, ако той не е готов да се съгласи на издръжката, която тя очаква. Вещите лица са дали заключение, че са установили отчуждение на детето от бащата, като и двамата родители са допринесли това да се случи: майката, като не е напомняла на детето кой е баща му, а бащата - като половин година не е заявявал по никакъв начин своето присъствие в живота на детето.

В обжалваното решение за режима на лични отношения на бащата с детето първостепенният съд е приел, че режимът на лични отношения на бащата с детето следва да способства за изграждане на пълноценна емоционална връзка между този родител и детето. Съдът е постановил три периода: до навършване на четири години, до навършване на пет години и след навършване на шест години.

Размерът на издръжката за детето е съобразен с нуждите на детето, обичайни за неговата възраст - за храна, дрехи, обувки и др., както и съдът е отчел и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което то е отглеждано. Съдът е взел предвид нуждите на детето съобразно възрастта му (на 2 години към момента на провеждане устните състезания пред СРС), както и че бащата е в трудоспособна възраст и няма други алиментни задължения. Приел е, че издръжката за детето се дължи считано от 19.08.2023 г. (една година преди датата на подаване на исковата молба), доколкото е установено, че към този момент родителите са били разделени, а е отхвърлил за периода от 05.08.2023г. до 18.08.2023г., доколкото попада извън срока на допустимия едногодишен период преди предявяване на иска за издръжка. Въззивният състав кредитира събраните пред първата инстанция доказателства, като неоспорени от страните, логични и взаимно допълващи се.

В проведените за нуждите на въззивното производство социални проучвания от ДСП - Слатина от 26.05.2026г. е преповторено изложеното в социалния доклад пред СРС, а от ДСП – Варна на 13.05.2026г. е установено, че бащата Д. С. С. се намира на територията на гр. София без да е известно точното му местонахождение, както и не отговаря на телефонни повиквания.

3

Въззивната инстанция в изпълнение нормата на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушала С. Й. С., която е заявила, че живее в гр. София, ж.к. „Дружба 1“ заедно с детето си А.

С.. Сочи, че последното виждане на Д. С. С. с детето А. Д. С. е от 28.04.2025г. и от тогава бащата не проявява интерес да вижда детето. Сочи, че срещата е била определена от съда, а бащата е видял детето в рамките на 28 минути, при определени 2 часа. Детето А. не пита за баща си, защото има заместваща фигура и вижда кой го отглежда. Заявява, че живее с друг човек в едно домакинство, а детето А. няма представя и няма спомен от баща си, защото е бил доста малък и е израснал с доведения му баща. Заявява, че поради изгубеното доверие срещите на бащата до навършване на 7 годишна възраст на детето А. трябва да се провеждат плавно и адаптирано, без преспИ.е и в нейно присъствие. Сочи, че бащата не е изявявал желание да вижда детето А. в нейно отсъствие, но и не проявява желание да вижда детето. Последно бащата е заплащал издръжка за детето през м. април 2025г.

Въззивният съд е предприел действия за изпълнение разпоредбата на чл. 59, ал.

6 от СК и по отношение на Д. С. С., като двукратно е дал възможност на въззиваемия да се яви пред съда за да бъде изслушан в съдебно заседание. Въпреки процесуалните усилия на съда, бащата не се яви в съдебно заседание без да излага твърдения и да сочи доказателства за наличие на уважителна причина за неявяването си.

Въззивникът представя доказателства за доходите си пред въззивната инстанция. С декларация за материално и гражданско състояние от 01.06.2026г. С. Й.

С. е декларирала месечен доход от 620 евро, както и месечен доход на партньора с когото живее – 1800 евро. Декларирала е собственост на жилище в гр. София с площ от 81.6 кв.м.

От служебна бележка от регистъра на НАП за облагаемите доходи от трудови правоотношения, изплатени през 2026г. по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ, се установява, че С.

Й. С. е в трудово правоотношение с „ДРЕКОГРАФИ“ ЕООД, а общият размер на удържания данък за доходите от трудови правоотношения е 151.32 евро.

Други относими към спора пред въззивната инстанция доказателства не са събрани.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

С обжалваното решение № 13114 от 04.07.2025г., постановено по гр. д. № 49061/2024г. по описа на СРС, 158 състав, на основание чл. 127, ал. 2 СК е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А. Д. С. на майката С. Й. С., както и е определено местоживеенето на детето при майката. С решението си съдът е разписал режим на лични отношения на бащата Д. С. С. с детето А. Д. С., който е разделен на три периода като следва: