Определение № 122 от 27.06.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. Бургас, 24.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Галина Т. Канакиева

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20222000600123 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.

Постъпила е частна жалба от упълномощения защитник на осъдения Н.

П. П. против определение №459 от 26.05.2022г. по ЧНД №308/2022г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на защитника на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода, определено като общо наказание по ЧНД №718/2021г. на Окръжен съд – Бургас. С жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. В нея са изложени съображения за наличието на кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК изисквания за условно предсрочно освобождаване на осъдения. Защитникът твърди, че осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му общо наказание лишаване от свобода и с доброто си поведение е дал доказателства за своето поправяне. Твърди, че у осъдения Н.П. е настъпил траен и необратим процес на превъзпитание и поправяне. Същият спазва режимните изисквания и изпитва респект към затворническата администрация и към другите лишени от свобода, през цялото време на пребиваване в затвора полага труд, съобразно своята професионална квалификация, като готвач в „затворническата кухня“ към Затвора Бургас. Изтъква, че до настоящия момент осъденият няма наложени дисциплинарни наказания в затвора и е награждаван двукратно за добро поведение. Смята, че понастоящем са преодолени в значителна степен 1 негативните черти в нагласите на личността на П., който успява да изгради и затвърди устойчиви положителни нагласи в поведението си, приема отговорността за собственото си криминално поведение и осъзнава факторите, допринесли за извършване на престъплението. Подчертава, че установеният риск от рецидив е в средни стойности, като се отчита намаляване на първоначално фиксираните стойности. Обръща внимание, че разпитаният по делото свид. Йорданов – инспектор СДВР към Затвора Бургас е заявил, че всичките му впечатления от осъдения П. са само положителни, присъдата се изпълнява по възможно най-добрия начин, констатираната проблемна зона „злоупотреба с наркотици“ се свързва с миналото на осъдения и по време на изтърпяването на наказанието няма регистрация за злоупотреба с наркотици или други забранени вещества. В подкрепа на твърдението за ясна тенденция на поправяне на осъдения посочва постановеното изменение в режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – от строг на общ и настаняването на П. в общежитие от открит тип – „Строител“ към Затвора Бургас, където има примерно поведение. Смята, че осъденият е осъзнал факторите, допринесли за извършеното престъпление, осъзнал е вредите, които е нанесъл и изразява съжаление за стореното. Като се позовава на изготвената експертна оценка за актуалното психично и емоционално състояние на осъдения П., приема, че същият не е агресивен и нагласите в поведението му са за една по-бърза ресоциализация. Отбелязва, че към настоящия момент остатъкът от наложеното на П. наказание лишаване от свобода е в размер на 1 година, 2 месеца и 22 дни, но счита, че този голям остатък от наказанието не следва да бъде основание за отказ да се постанови условно предсрочно освобождаване /УПО/. Не пропуска да посочи и факта, че осъденият формално е придобил право на условно предсрочно освобождаване на 10.01.2022г., но той е отправил своята молба за това няколко месеца по-късно. Смята, че при евентуално условно предсрочно освобождаване това ще бъде допълнителен стимул за осъдения да не допуска отново правонарушения. Като допълнителен аргумент в подкрепа на искането за условно предсрочно освобождаване изтъква обстоятелството, че осъденият е баща на 12-годишно дете, което е с 80% степен на увреждане поради констатирано аутистично поведение, като родителските грижи за това дете са още една гаранция, че осъденият няма да извърши ново престъпление. Все в насока да се уважи претенцията за условно предсрочно освобождаване на 2 осъдения посочва влошеното му здравословно състояние поради страданията му от цироза на черния дроб и хепатит. Приемайки, че изложените и безспорно установени по делото обстоятелства доказват наличието на законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения П., моли въззивният съд да отмени първоинстанционното определение и вместо него да постанови друго, с което да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас е депозирал писмено становище, с което заявява неоснователност на частната жалба.

Споделя изразеното в съдебното определение разбиране, че макар и да е налице формалната предпоставка на чл.70, ал.1, т.2 от НК - осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното му общо наказание лишаване от свобода, то другата изискуема предпоставка на чл.70, ал.1 от НК – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, не е изпълнена. Като се позовава на задължителната съдебна практика, установена с ППлВС №71975г., изм. с ППлВС №8/1987г., приема, че констатацията за показано от осъдения добро поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина, като следва да са налице категорични доказателства, че осъденият се е поправил по време на изтърпяване на наказанието. Изразява позиция, че приложените по делото документи установяват, че на този етап от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода осъденото лице Н.П. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне. Солидаризира се със становището на първата инстанция, че доказаното поведение на осъдения не установява недвусмислено неговото поправяне. Намира изложените в жалбата доводи, свързани с личността на осъдения – здравословно състояние, семейно и материално положение, за неотносими към въпроса за условно предсрочно освобождаване, като изтъква, че в производството по чл.440, ал.1 от НПК съдът не може да се позовава на обстоятелства, касаещи индивидуализацията на наказанието, взети предвид при постановяване на осъдителния съдебен акт. Обръща внимание, че преценката за това, че предприетите спрямо осъдения корекционни мерки все още не са постигнали целения резултат, е направена от решаващия съд въз основа на цялата доказателствена съвкупност, съдържаща се в затворническото досие. Смята, че настъпилите в поведението на осъдения 3 положителни промени, които са довели и до промяна на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек такъв, са били отчетени, но не са достатъчни, за да бъде направен доказателствено обезпечен извод, че са налице трайни положителни промени в неговото поведение. В подкрепа на това свое становище изтъква, че осъденият за шести път изтърпява наказание лишаване от свобода, последната му оценка на степента на риск от рецидив остава в средни стойности, измерващи се със 65 точки, констатирани са при него редица проблемни зони – криминално минало, отношение към престъплението, начина му на живот и обкръжението му, управление на финанси и доходи, злоупотреба с наркотици и умения за мислене. Не пропуска да отбележи факта, че осъденото лице, макар и да признава извършването на деянието, го омаловажава и не осъзнава противоправното си поведение. Специално подчертава обстоятелството, че съдебният акт по НОХД №1323/2019г. на Окръжен съд – Бургас е влязъл в сила на 31.03.3021г., като от наказанието лишаване от свобода е приспаднат съществен период от време в размер на 1 година, 4 месеца и 21 дни, през който осъденият е бил задържан под стража и спрямо него не са били провеждани корекционни и възпитателни дейности, предвид на което не са постигнати съществени позитивни резултати. Присъединява се към извода на съда, че награждаването на осъдения в затвора и липсата на допуснати от него дисциплинарни нарушения не са достатъчни, за да се приеме, че има достатъчно убедителни и категорични доказателства за позитивна промяна в поведението му. Като приема, че процесът на поправяне и превъзпитание на осъденото лице не е приключил и не са изпълнени целите, поставени с първоначалния план на присъдата, заключава, че липсват категорични доказателства за сериозни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на осъдения Н.П.. По тези съображения предлага въззивният съд да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване.

Настоящата частна жалба е подадена от защитника на осъденото лице, което има право на такава съгласно чл.440, ал.2 от НПК и в предвидения за това преклузивен седмодневен срок по чл.342, ал.1, предл.1 от НПК, поради което тя е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания, съобрази становището на прокурора и обсъди материалите по 4 приложеното наказателно дело, прецени, че частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на лишения от свобода Н. П. П. за условно предсрочно освобождаване на основание чл.437, ал.2 вр. чл.438 от НПК вр. чл.70, ал.1 от НК.

Проявявайки дължимата процесуална активност, съдът е събрал необходимите относими и достатъчни доказателства, макар и накратко е анализирал същите и въз основа на тях обосновано е приел за категорично установена изложената в определението фактическа обстановка, която се споделя и от настоящата инстанция.

Безспорно е установено по делото от фактическа страна следното:

С определение №104 от 15.09.2021г., влязло в сила на 01.10.2021г. по ЧНД №718/2021г. на Окръжен съд – Бургас, на осъдения Н. П. П. за извършените от него престъпления – предмет на разглеждане по следните дела: НОХД №176/2020г. на Районен съд – Бургас – за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, по НОХД №1323/2019г. на Окръжен съд – Бургас – за престъпление по чл.330, ал.3, предл.1 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК и престъпление по чл.345, ал.1 от НК, е определено, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, общо наказание лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца. На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ и б.“б“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на общото наказание от пет години и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.2 от НК от определеното общо наказание е приспаднато времето, през което осъденият П. е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД №176/2020г. на Районен съд – Бургас, считано от 30.01.2020г. до 29.09.2020г. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което осъденият П. е бил задържан по НОХД №1323/2019г. на Окръжен съд – Бургас.

Осъжданията на Н.П. по цитираните две наказателни дела са предхождани от множество други осъждания за престъпления от общ характер, съставляващи кражби, грабеж, хулиганство, средна телесна повреда, неправомерно държане на боеприпаси, неправомерно държане на високорискови наркотични вещества, неправомерно отглеждане на коноп /канабис, марихуана/.

Осъденият П. постъпил в Затвора Бургас на 30.01.2020г., която дата се счита за начало на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

5

Към 26.05.2022г. осъденият П. е изтърпял от общото наказание лишаване от свобода фактически 2 години, 3 месеца и 26 дни, като от работа има признати 4 месеца и 14 дни и от задържане /арест/ има приспаднати 1 година, 4 месеца и 21 дни или всичко 4 години, 1 месец и 1 ден. Към посочената дата остатъкът е 1 година, 2 месеца и 29 дни, а към днешна дата неизтърпеният остатък от същото наказание е 1 година и 2 месеца.

Наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител, в становището на Началника на Затвора – Бургас, в доклада за пробационен надзор, в текущ доклад на ИСДВ и експертна оценка на актуално психично и емоционално състояние, установяват следното: