Решение № 6 от 25.01.2022, Районен съд - Царево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Царево, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ат. Москова при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело № 20212180100157 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: ** чрез адв.Ш. със съдебен адрес: **, против Г. М. Г. с ЕГН ********** от **, с която е предявен иск по чл.422 вр.чл.415 от ГПК, за признаване на установено между страните, че ищецът има вземане спрямо ответника за сумата в размер общо на 265.63 лева, от които сумата в размер на 153.16 лева представлява незаплатени абонаментни такси, а сумата от 112.47 лева представлява начислена неустойка, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда– 01.10.2020г. до окончателното погасяване. Ангажират се доказателства.

Ищцовото дружество излага, че между него и ответника Г. М. Г. е сключен Договор за мобилни услуги от дата 28.09.2018г., за ползване на мобилен номер ***с избрана абонаментна програма Тотал 44,99лв., с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на действие за 24 месеца,.

Твърди, че за отчетния период 28.09.2018г. до 24.11.2018г. абонатът не е изпълнил задължението си по договора да заплати на ищеца дължимите 1 месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 153.16лв., за което са издадени фактури, както следва:

- фактура №****г. за отчетен период 28.09.2018г.- 24.10.2018г., издадена за сумата от 120.10 лева, представляваща абонаментна такса и ползвани услуги за номер ***, по която ищецът претендира сумата от 108.10 лв., тъй като ответникът е направил частично плащане в размер на 12.00 лева.

- фактура №***г. за отчетен период 25.10.2018 ¬24.11.2018г., издадена за сумата от 45.06лв., представляваща абонаментна такса и ползвани услуги за номер ***.

-фактура №***г. за отчетен период 25.12.2018 ¬24.01.2019г., издадена за сумата от 112.47, представляваща неустойка, начислена съгласно чл.11 от договора.

Посочва се, че за процесните суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 387/2020г. по описа на РС-Царево и издадена заповед за изпълнение. Също така се посочва, , по което издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, във връзка с което и в определения срок ищецът предявява настоящата искова молба.

С оглед на изложеното, ищцовото дружество моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено между страните, че има вземане спрямо ответника за сумата в размер общо на 265.63 лева - главница, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда– 01.10.2020г. до окончателното погасяване. Ангажира доказателства. Претендира разноските по исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК особеният представител на ответника – адв.Д. е депозирала писмен отговор, с който е взела становище за неоснователност и недоказаност на иска, като твърди, че не е осъществен фактическия състав, пораждащ заплащането на начислената неустойка, тъй като липсват доказателства ищецът да е уведомил ответника за прекратяването на договорните отношения преди датата на подаването на исковата молба, както и че липсват доказателства, че ищецът реално е 2 предоставил на клиента услугите, които са фактурирани .

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 и чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 вр. чл. 92 от ЗЗД.

От представения по делото писмен договор безспорно се установява, че между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и Г. М. Г. са възникнали облигационни правоотношения по повод сключен между тях Договор за мобилни услуги от дата 28.09.2018г., като въз основа на този договор ответницата Г. М. Г. е била абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги с предпочетения мобилен номер *** за срок от 24 месеца с избран абонаментен план „Тотал 44,99“, с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС и стандартен месечен абонамент в размер на 44.99 лева. В процесния договор за мобилни услуги Г. М. Г. е положила подписа си и е изписала собственоръчно имената си, с което е дала съгласието си той да влезе в сила при уговорените условия.

В договора за мобилни услуги са посочени всички негови съществени параметри — избраният абонаментен план, размерът на стандартния месечен абонамент, срокът, за който е сключен, неустоечната клауза. В приложената ценова листа са посочени цените на мобилните услуги извън стандартния месечен пакет. Ответницата Г. е подписала и нарочна декларация, с която е декларирала, че е получила екземпляр от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД и се е съгласила с тях.

В т. 8 от договора за мобилни услуги е посочен номерът на активната СИМ карта за съответния предпочетен номер, която ответницата Г. М. Г. е получила при неговото сключване, даваща достъп до мобилната мрежа на оператора. От това следва, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си по договора за мобилни услуги, като е осигурил достъп на ответната страна до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги, поради което се явява изправната страна по договора.

От представените по делото от ищеца и неоспорени от ответната страна фактури се установи, че въз основа на посочения договор ответницата е ползвала предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като 3 потреблението е фактурирано под предпочетения от ответницата мобилен номер ***. Така за ползваните от ответницата мобилни услуги през периода от 28.09.2018г. до 24.11.2018г. ищцовото дружество е издало:

- фактура №***г. за отчетен период 28.09.2018г.- 24.10.2018г., издадена за сумата от 120.10 лева, представляваща абонаментна такса и ползвани услуги за номер ***. По тази фактура ответницата е направила частично плащане в размер на 12.00 лева, поради което която ищецът претендира сумата от 108.10 лв. Към фактурата има приложено извлечениедетайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

- фактура №***г. за отчетен период 25.10.2018 ¬24.11.2018г., издадена за сумата от 45.06лв., представляваща абонаментна такса и ползвани услуги за номер ***. Към фактурата има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 153.16 лева, е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, „Теленор България“ ЕАД е прекратил едностранно индивидуалния договор на ответницата Г. и е издал фактура №***г. за отчетен период 25.12.2018 ¬24.01.2019г. за сумата от 112.47 лева, представляваща неустойка, начислена съгласно чл.11 от договора.

Датата на деактивация на процесния абонамент е 10.12.2018г., като същата е била генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така безспорно се установи по делото, че абонатът не е заплатил на ищцовото дружество сумата в размер на 153.16 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 28.09.2018г. до 24.11.2018г., както и сумата в размер на 112.47 лева, представляваща неустойка в размер на три месечни такси.

С оглед на своевременното издаване на фактури от ищцовото дружество за стойността на ползваните от абоната мобилни услуги и определения срок за тяхното заплащане, ищцовото дружество е изпълнило своите задължения 4 да уведоми абоната-ответник по настоящето дело за размера на задълженията му и е предоставило на същия срок за заплащането им, ето защо възраженията на особения представител в тази насока са неоснователни.

Що се касае до едностранното прекратяване на договора от ищцовото дружество и възраженията на особения представител в тази насока, то съдът намира за установено следното:

Несъмнено деактивирането на мобилните услуги от оператора не може да се приравни на едностранно прекратяване на договора. Макар че в хода на настоящето производството ищцовото дружество не проведе доказване кога едностранно и предсрочно е било прекратено договорното правоотношение (няма доказателства за връчване на последна покана за доброволно плащане) и по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора, е уведомила другата страна, то е безспорно, че след като договорът от 28.09.2018г. е бил сключен за 24 месеца, то срокът на процесния договор е изтекъл на 29.09.2020г., от която дата вземането на дружеството към ответника е изцяло ликвидно. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на дата 01.10.2020г. , т.е. два дни след изтичането на срока на договора, поради което вземанията по договора са ликвидни и възраженията на особения представител в тази насока за неоснователни. Тук следва да се отбележи, че вземанията за месечни абонаментни такси се дължат отделно от вземанията за допълнително потребени мобилни услуги. Съгласно т. 23, б. „б“ от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен план. Следователно, месечните абонаментни такси се дължат по силата на самото сключване на договора за мобилни услуги, след като Г. М. Г. е получила достъп до мрежата на оператора. Ирелевантно е и обстоятелството дали ответникът е ползвал мобилни услуги, които са извън абонаментния план, тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на оператора. Това становище е трайно застъпено в съдебната практика – в този смисъл в Решение № 20269513/07.12.2020г. по гр.д. № 58230/2019г. на PC – София, Решение № 20118825/18.05.2021г. по гр.д. № 33790/2020г. по описа на РС-София, Решение № 247/13.11.2020г. по в.гр.д. № 513/2020г. на Окръжен съд - Перник и др.

5

Що се касае до процесната неустойка, същата е начислена от ищцовото дружество поради неизпълнението на абоната-ответник Г. М.

Г. да заплати изискуемите абонаменти такси и използвани услуги по договора за мобилни услуги. В тази връзка е напълно неоснователно възражението на особения представител на ответната страна, че не е осъществен фактическият състав на неустоечното вземане, защото мобилният оператор не бил уведомил насрещната страна за прекратяването на договора. Тук следва да се отбележи, че прекратяването на договора не е единственото основание за начисляването на неустойката. В неустоечната клауза - т. 11, б. (а) от договора за мобилни услуги е уговорено, че неустойка се дължи при прекратяването на договора за мобилни услуги по вина на потребителя ИЛИ при нарушение на задълженията на потребителя по него. Неплащането на месечните абонаментни такси и използвани услуги безспорно се явява такова нарушение, което е уговорено като самостоятелно основание за начисляването на неустойка. В неустоечната клауза е посочено, че неустойка се дължи при прекратяването на договора за мобилни услуги преди изтичане на срока по вина на потребителя или при нарушение на задълженията на потребителя, произтичащи от договора, други документи свързани с него, в т.ч. и ОУ. Безспорно е, че ответницата Г. не е изпълнила задълженията си по договора за мобилни услуги за заплащане на изискуемите абонаментни такси в размер общо на 153,16 лв. за два последователни отчетни периода, поради което мобилният оператор е начислил процесната неустойка, която не надвишава три месечни абонаментни такси. В настоящия случай цената на стандартния месечен абонамент е 44,99 лв., а неустойката е в размер на 112,47 лв., т.е. не надвишава трикратния размер на стандартния месечен абонамент.