Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4256 от 24.09.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 788/2026
Вид
Определение № 4256
Подписан
24.09.2026
Състав
Георги Видев

Цитирани разпоредби

  • чл. 128а · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 128а, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 159, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 628 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 628-631 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 628-631 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 628-631 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 631, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4256

Пазарджик, 24.09.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - V състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ГЕОРГИ ВИДЕВ като разгледа докладваното от съдията Георги Видев административно дело № 788/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 128а АПК.

Образувано е по искова молба на И. П. А. против Националната агенция за приходите за обявяване нищожността на следните съдебни актове:

-Решение № 9498/19.08.2024 г. по адм. дело № 8135/2023 г. на Върховния административен съд – частично, в частта, в която според ищеца на него и на първоинстанционния съд е указано какъв е предметът на спора и по кои въпроси съдът не дължи произнасяне;

-Определение № 4067/02.05.2025 г. по адм. дело № 1858/2024 г. на Административен Административен съд – Пловдив;

-Определение № 4772/27.05.2025 г. по същото дело;

-Определение № 7781/11.07.2025 г. по адм. дело № 6663/2025 г. на Върховния административен съд;

-Определение № 9309/07.10.2025 г. по адм. дело № 9315/2025 г. на Върховния административен съд.

С Определение № 3352/14.07.2026 г. съдът е конституирал страните и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2026 г. от 14:00 часа.

Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Поддържа, че съдебните актове, чиято нищожност се претендира, не преграждат по-нататъшното развитие на производството.

С последваща молба ответникът е поискал прекратяване на настоящото производство поради отпадане на правния интерес, като се е позовал на Решение № 8481/03.08.2026 г. по адм. дело № 1188/2026 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение № 11709/23.12.2025 г. по адм. дело № 1858/2024 г. на Административен съд – Пловдив.

Ищецът е оспорил искането за прекратяване. Поддържа, че процесните съдебни актове са породили самостоятелен преграждащ ефект по отношение на отделни искания, претенции и основания за защита, които не са били разгледани с постановеното по съществото на спора решение. Направил е искания за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и за спиране на производството до произнасянето му.

След повторна служебна проверка на допустимостта на предявените искове и преценка на становищата на страните съдът приема следното:

По допустимостта на предявените искове.

Разпоредбата на чл. 128а, ал. 1 АПК допуска предявяването на искове за обявяване нищожността на решения и определения на административните съдилища и Върховния административен съд, които преграждат по-нататъшното развитие на производството.

Предмет на иска могат да бъдат само съдебни актове, които с постановения диспозитив прекратяват производството или окончателно изключват възможността в него да бъде разгледана определена самостоятелна претенция. Указанията относно предмета на делото, произнасянията по доказателствени искания и другите определения по движението на делото не придобиват преграждащ характер само защото могат да окажат влияние върху съдържанието на крайния съдебен акт.

По иска срещу Решение № 9498/19.08.2024 г.

С Решение № 9498/19.08.2024 г. Върховният административен съд е отменил постановеното първоинстанционно решение и е върнал делото за ново разглеждане, като частично е отменил и постановено по делото определение и е върнал съответното искане за разглеждане.

Ищецът не претендира нищожност на обособена част от диспозитива на решението. Искането е насочено срещу изложените в мотивите правни разрешения относно предмета на спора и въпросите, по които първоинстанционният съд не дължи произнасяне.

Мотивите и дадените при връщането на делото указания не представляват самостоятелен съдебен акт. Обстоятелството, че правните разрешения на касационната инстанция са задължителни за първоинстанционния съд при новото разглеждане, не им придава характер на обособена част от диспозитива и не ги превръща в самостоятелен предмет на иск по чл. 128а АПК.

Наред с това с решението не е преградено развитието на производството, а делото е върнато за ново разглеждане.

Поради това искът за частично обявяване нищожността на Решение № 9498/19.08.2024 г., така както е формулиран, е недопустим.

По иска срещу Определение № 4067/02.05.2025 г.

С т. 1 на Определение № 4067/02.05.2025 г. съдът е определил предмета на продължаващото производство. С т. 3 и т. 4 се е произнесъл по доказателствени искания, а с т. 5 е допуснал изготвянето на допълнителна съдебномедицинска експертиза.

Тези части от определението не прекратяват производството и не изключват от разглеждане самостоятелни искове. Отказът да бъдат събрани определени доказателства може да има значение за правилността на крайния съдебен акт, но не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това искът по чл. 128а АПК е недопустим в частта, насочена срещу т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 на Определение № 4067/02.05.2025 г.

Различен е характерът на произнасянето по т. 2. С тази част от определението са оставени без разглеждане:

-искането за обявяване нищожността на посочените от ищеца разпореждания за разпределение на постъпили суми;

-искът за обезщетение за неимуществени вреди, претендирани като резултат от издадените от служители на ответника индивидуални административни актове през периода 27.12.2016–22.03.2021 г.

По отношение на тези самостоятелно заявени искания и претенции определението има преграждащ характер, тъй като изключва разглеждането им в производството по адм. дело № 1858/2024 г. Следователно искът за обявяване нищожността на т. 2 на Определение № 4067/02.05.2025 г. е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По исковете срещу Определение № 4772/27.05.2025 г. и Определение № 7781/11.07.2025 г.

С Определение № 4772/27.05.2025 г. е оставена без разглеждане частната жалба на ищеца срещу т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 на Определение № 4067/02.05.2025 г. Определението е оставено в сила с Определение № 7781/11.07.2025 г. на Върховния административен съд.

Тези актове приключват производството по частната жалба, но тя е насочена срещу указания по движението на делото и произнасяния по доказателствени искания, които сами по себе си не преграждат развитието на основното производство.

Чл. 128а АПК не предоставя самостоятелен способ за контрол върху валидността на всеки акт, с който е приключило производство по недопустима частна жалба срещу непреграждащо определение. Противното би довело до превръщането на иска по чл. 128а АПК в средство за самостоятелен контрол върху всички необжалваеми определения по движението на делото, което не съответства на ограничения предмет на този иск.

Втората част от диспозитива на Определение № 7781/11.07.2025 г., с която е разпоредено частната жалба срещу т. 2 на Определение № 4067/02.05.2025 г. да бъде докладвана за последващо разглеждане, също няма преграждащ характер, тъй като с нея е осигурено продължаването на производството по частната жалба.

Поради това исковете за обявяване нищожността на Определение № 4772/27.05.2025 г. и Определение № 7781/11.07.2025 г. са недопустими.

По иска срещу Определение № 9309/07.10.2025 г.

С Определение № 9309/07.10.2025 г. Върховният административен съд е оставил в сила т. 2 на Определение № 4067/02.05.2025 г. и окончателно е потвърдил оставянето без разглеждане на посочените в нея искания и искова претенция.

Този акт има преграждащ характер, тъй като с него окончателно е изключена възможността съответните искания да бъдат разгледани в производството по адм. дело № 1858/2024 г. Искът за обявяване нищожността на Определение № 9309/07.10.2025 г. е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Неоснователно е възражението на ответника, че с постановяването на окончателното решение по адм. дело № 1858/2024 г. е отпаднал правният интерес от предявените искове по чл. 128а АПК.

С т. 2 на Определение № 4067/02.05.2025 г. са оставени без разглеждане отделни искания и искова претенция, които не са включени в предмета на последващото решение по съществото на спора. Това определение е оставено в сила с окончателното Определение № 9309/07.10.2025 г. на Върховния административен съд. Поради това силата на пресъдено нещо на постановеното впоследствие решение не обхваща изключените от производството претенции и не заличава преграждащото действие на посочените определения.

По искането за отправяне на преюдициално запитване

Ищецът е поискал отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по три групи въпроси, които се отнасят до:

-възможността национален граждански съд да откаже разглеждането на спор за нищожност на актове на административни съдилища;

-допустимостта на искове за обезщетение, основани на твърдени нарушения на чл. 41 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на разпоредби от Договора за Европейския съюз;

-задълженията на държавните органи при принудително събиране на публични задължения и удовлетворяване на задължение за издръжка на дете.

Съгласно чл. 628 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, преюдициално запитване се отправя, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или проверката на валидността на акт на негов орган е от значение за правилното решаване на конкретното дело.

Първият поставен въпрос се отнася до правомощията на граждански съд да разгледа иск за нищожност на актове на административните съдилища. Настоящото производство обаче се разглежда от административен съд по специално предвидения в чл. 128а АПК процесуален ред. Съдът не разрешава въпрос относно компетентността на граждански съд и отговорът на поставения въпрос не е необходим за произнасянето по допустимостта или основателността на предявените пред настоящия съд искове.

Вторият въпрос се отнася до допустимостта на искове за обезщетение за вреди. Настоящото производство няма за предмет присъждане на обезщетение, а установяване нищожността на конкретно посочени съдебни актове. Поради това и този въпрос няма значение за разрешаването на делото.

Третият въпрос се отнася до законосъобразността на действията на органите по приходите и на публичния изпълнител при принудителното събиране на публични задължения и удовлетворяването на вземане за издръжка. Тези обстоятелства са част от фактическия контекст на предходните производства, но не са предмет на настоящия спор. При разглеждането на исковете по чл. 128а АПК съдът следва да прецени дали конкретните съдебни актове страдат от порок, който води до тяхната нищожност, а не да извършва нова проверка на действията по принудителното изпълнение.

Позоваването на чл. 41 и чл. 47 от Хартата, на принципа на ефективната съдебна защита и на практиката на Съда на Европейския съюз не е достатъчно, за да обуслови необходимост от преюдициално запитване. Хартата се прилага спрямо държавите членки единствено когато те прилагат правото на Европейския съюз. Ищецът не е установил връзка между приложима към предмета на настоящото производство конкретна норма на правото на Европейския съюз и преценката за валидността на процесните съдебни актове.

Решенията по делата Factortame и Unibet установяват изисквания за ефективност на съдебната защита при упражняване на права, предоставени от правото на Европейския съюз. Те не налагат националният съд да разглежда иск или част от него извън установените в националния процесуален закон предпоставки, когато предметът на спора не попада в приложното поле на правото на Европейския съюз.

Формулираните въпроси не изискват тълкуване на конкретна разпоредба на правото на Европейския съюз, необходимо за разрешаване на настоящия спор, а предполагат преценка на факти, действия и съдебни актове, постановени в други производства. Такава преценка принадлежи на националния съд и не може да бъде възложена на Съда на Европейския съюз чрез производството по чл. 267 ДФЕС.

Поради това искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно.

Доколкото преюдициално запитване няма да бъде отправено, не е налице и основанието по чл. 631, ал. 1 ГПК за спиране на производството.

По искането на ответника за присъждане на разноски съдът следва да се произнесе с крайния съдебен акт с оглед изхода на спора в останалата му висяща част.