Решение № 13 от 08.01.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Перник, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500661 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 721 от 30.07.2024 г.., постановено по гр. дело № 522/2024 г. по описа на Пернишкия районен съд са уважени предявените от „Топлофикация Перник“ АД – гр. Перник обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на И. С. Ц., ЕГН **********, че дължи сума в размер на сумата 524,37 лв. /петстотин двадесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. включително за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 95,99 лв. /деветдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 08.07.2021 г. до 23.08.2023 г. върху месечните плащания, формиращи главницата, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2600/27.09.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04550/2023 г. на РС – Перник.

В срок е постъпила въззивна жалба от И. С. Ц. от ***, в която се излагат подробни съображения, въз основа на които жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно. Сочи се, че исковата молба била нередовна, тъй като ищецът не бил посочил телефонен номер, номер на факс и телекс, изискуеми съгласно чл. 127 ал.1 т.2 ГПК. Поддържа, че в исковата молба не били изложени ясно и недвусмислено обстоятелствата, на които се основава искът, поради което същата не отговаря на 1 разпоредбата на чл.127 ал.1 т.4 ГПК. Твърди се, че приетите в първоинстанционното производство съдебно- икономическа и съдебно -техническа експертиза били допуснати от съда с определението по насрочване, поради което и въззивният жалбоподател бил лишен от възможността да изрази становище по допустимостта им.

Поддържа, че част от поставените към вещите лица въпроси били правни. Навежда, че по делото не бил съставен проект на доклад, определящ рамката на процеса, както и не била дадена правна квалификация на предявените искове. Поддържа, че не бил пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като представения от ищеца нотариален акт за продажба на недвижим имот №***, н.д.

№***, не бил проверен от първата инстанция. С тези съображения, жалбоподателят моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде отменено изцяло обжалваното решение на ПРС, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при липса на мотиви, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искови претенции бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна - „Топлофикация – Перник“ ЕАД, в срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е взела становище по жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно изложени във въззивната жалба доводи.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, в писмено становище моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде уважено. Претендира разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност намира следното:

Пред районния съд са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „Топлофикация – Перник“ АД твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия и предвид неизпълнението на задълженията му като такъв дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 524,37 лв. /петстотин двадесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. включително за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 95,99 лв. /деветдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 08.07.2021 г. до 23.08.2023 г. върху месечните плащания, формиращи главницата, за 2 които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2600/27.09.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04550/2023 г. на РС – Перник.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който предявените искови претенции са оспорени както по основание, така и по размер.

Поддържат се доводи за нередовност на исковата молба. Оспорено е твърдението, че ответникът притежава качеството на клиент и потребител на топлинна енергия за битови нужди, доставяна от топлопреносното предприятие – ищец. Оспорва се доказателственото искане на ищеца за назначаване на съдебно- техническа и съдебноикономическа експертизи, като се поддържа, че ищецът не бил посочил в кои области следва да притежават специални знания вещите лица, а заключението по така поставените от ищцовото дружество въпроси би се базирало на неприобщени по делото документи. Оспорва се представеното от ищеца извлечение от сметка. Моли се за отхвърляне на исковете.

Неоснователно е възражението на въззивника за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено по нередовна искова молба – неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1, т.2 и т. 4 ГПК. Спорният предмет се въвежда от ищеца, който съгласно чл. 127 ГПК е длъжен ясно и точно да посочи обстоятелствата, на които се основава иска и въз основа на тях да формулира искането си в петитума на исковата молба. Предметът на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието (изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения) и петитума (заявеното искане). Вземанията за главица и лихва са индивидуализирани от ищеца в исковата молба по размер и период, както и основанието, от което произтичат – договор за продажба на топлинна енергия, възникнал с ответника в качеството му на собственик или вещен ползвател на недвижим имот, находящ се на адрес: ***. Формулиран е петитум на исковата молба в съответствие с изложената обстоятелствена част. Неоснователни са възраженията на въззивника, че ищецът не бил посочил в исковата молба телефонен номер, както и номер на факс/телекс, доколкото, видно от титулната страница на същата, ищцовото дружество е индивидуализирано с посочване на наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление и имената на законния му представител, посочен е адрес на електронна поща и два телефонни номера за връзка, поради което и съдът намира, че са налице всички задължителени реквизити от съдържанието на исковата молба по чл.127, ал.1, т.2 ГПК.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право правна квалификация на исковите претенции.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на РС-Перник процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен доклад, съгласно чл.146 ГПК, настоящата инстанция преценява като неоснователни.

3

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ /в относимата към процесния случай редакция/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

В производството пред районния съд е представен (в заверено копие) нотариален акт за продажба на недвижим имот №1***, н.д.№1752/1997 г., от който се установява, че на 30.06.1997 г. ответникът И. С. Ц. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на възмездна сделка. Същият не е оспорен от ответника по реда и в сроковете по ГПК. Въззивникът не твърди, нито установява, че след придобиване на собствеността върху имота през 1997 г., се е разпоредил с правото на собственост или вещното право на ползване върху същия за исковия период.

С оглед изложеното съдът приема, че ответникът И. С. Ц. е имал качеството „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г. /, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните по делото за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответникът, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по4 горе законова разпоредба.